Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?

Те по принцип и повечето деца и дългогодишни съжителства у нас напоследък съществуват без брак, та както се разбира, употребата на думата е условна.
Другият тип изчисления за мен отива към най-древната професия. Не искам да обидя никого. Не е моето. Като поживеете 15-20 години заедно в битовизми, ще намерите 101 причини да не се харесвате - айде няма нужда да има такива още от начало.

"...512, че 30 години са си доста дълго време. Аз скоро ще стана на толкова..."

Точно за това ги казах - защото са много. И повечето от тях загубени с надеждата, че като опита ще му хареса. Или да го промениш. Или че като му кажеш нещо ...    и все неща от този род. А той човека си иска да си лежи и нищо да не прави. Да не мисли.

  Та мисълта ми е: ако с широко отворени очи си приела всичките му особености, той не очаква всяка вечер да му сервираш, а те оставя да си четеш и се развиваш - нещата ще се получат и ще си живеете дълго и щастливо. Докато не дойдат децата.
   Но ако мислиш, че ще го научиш колко е приятно и интересно да опознае себе си и да се извиси духовно - ще последват само скандали. И обвинения - не ме променяй! Ама, че той трябвало да порастне и да се е развил за тези 30 години, но не го е направил - ти си виновна, че очакваш такова нещо.

Пиша набързо, че вече сериозно ми се прилепва към възглавницата.

Моето мнение е, че ако е "само" заради това, категорично не си заслужава. Жените разполагаме с привилегията да се сдобием с биологични деца, ако желаем такива, и без наличието на мъж. Стига да сме финансово осигурени и с подкрепа от роднини. Та, недоумявам откъде идва този напън фанатично да се търси мъж, който да напъхаме в ролята на "татко".

Тук всяка жена ще ти сервира различен отговор, защото една с друга не сме еднакви. Не мисля, че има универсални мъжки недостатъци, които жените приемат с охота. Аз, например, дори съм чувала, че има дами, на които по никакъв начин не им тежи, че съпружеското тяло не пипа нищо вкъщи. Кеф им било всичко по домакинството да си правят самите те, без да има кой да им се пречка.
Ако, все пак, ми задаваш въпроса персонално, за мен "преодолими" недостатъци у мъжа са: свенливост, разсеяност, прекалена сдържаност, непохватност, екстравагантни / нетипични привички, разхвърляност, пороци (без алкохолизъм и хазарт), неособено атрактивна външност, мания за величие, мнителност, ревност, обсесии, необоснован страх, параноя, инцидентна психическа нестабилност и др.

Страхотен първи коментар на Параход-чето, право в десетката.
tuali, обаче, също се е включила много остроумно и няма как да не се съглася и с нея.

LionKing, благодаря. Възможно е да го приема като част от характера, то си е. Но и на другия мъж е, ама другата го приема за минус. И да - тя е била тръгнала с идеята, че ще го промени; че ще го научи да харесва (част от) нещата, които и тя; че като се отделят, той ще стане по-инициативен и самостоятелен. Е, не е станало.
Втората приятелка - не, не е такава, има доста интереси, може да говори по много теми, има богата обща култура, нищо, че не е тип ''себепознание'' Наваксва такива разговори с приятели. А колко са щастливи.. ами, не лети на крилете на любовта, но и не мисля, че страда особено. П.П. Тя и другата се опитва да компенсира, но не й се получава.

512, вероятно ще ме остави да се развивам, да. Но не ми харесва идеята, че той ще остане на същото ниво. С първото гадже една от причните за раздяла беше тази.

Хм. А как да знаеш дали на човек нещо ще му допадне или не, след като още не го е пробвал?
Знам ли, може би, само може би, ако има да гледа дете и жена.. не би си прекарвал така почивните дни

Параход, благодаря ти за мненията. Съгласна, особено с частта със сметкаджийството. Не го умея това, а понякога се чудя дали не би ми било по-добре и по-лесно. От части това и питам в темата - коя би си направила така сметката, че такъв човек ще я устройва, и  колко - не биха.

Blаck Cat благодаря ти, че ми отговори на въпросите, както и за дадените примери.

Хм. А как да знаеш дали на човек нещо ще му допадне или не, след като още не го е пробвал?
Знам ли, може би, само може би, ако има да гледа дете и жена.. не би си прекарвал така почивните дни

Сигурна съм, че скачане с бънджи няма да ми хареса. Нищо, че не съм пробвала.


 От оплакванията в Бг мама, а и от личен опит - дори жената и децата не са в състояние да извадят диванения картоф от комфорта му. Нищо, че преди това( при разговори) са твърдели друго.
 Просто представата им за грижа е финансова. И само това. "Щом работя и давам пари какво повече искат от мен? Почивен ден ми е, аз работя и се уморявам."

Това е моят горчив опит. Бих се радвала да чуя , че има и други различни случаи - ще ми върнат вярата в мъжете.

Лучия, много, много странна и в същото време интересна тема...

Няма да коментирам примерите, които даде. Те са си за тях и не би трябвало да те интересуват. Конкретно по твоя случай. Ей това:
ми е достатъчно да ти кажа, че аз на твое място не бих се хванал такъв. И аз имам някакви такива моменти, когато предпочитам да си остана вкъщи и да не се занимавам с нищо, но това да е примерно един ден в седмицата или пък ако даден уикенд реша да мързелувам, другия ще ходя някъде на разходка. Но дори и вкъщи, няма начин да седна пред телевизора (нищо, че всъщност го правя, ползвам го за монитор на компютъра ми) просто ей така, а все ще има с какво да се занимавам, защото и аз чета доста неща из нета.
Намерил работа, в която половината месец почива... Няма лошо, но това не искам да го коментирам.

Само дето има една малка, но съществена подробност: това бих тръгнал да го гледам, когато трябва да преценя дали искам да правя семейство с този човек. Ако не сте стигнали още дотам, подобни сметки са излишни на този етап.

НО......по отношение на останалите неща, за които си писала. Малко места е видял.... а трябва ли наистина да е видял повече, само защото ти си видяла. Постоянно четеш нещо.... чудесно, но трябва ли и той да го прави? Виждам често срещаното сравнение "мен срещу него" и кой какво има. Тръгне ли се с подобни съревнования в една връзка, пиши я бегАла. Никой на никого не пречи да се развива, ама виждам че продължават да се търсят имагинерни опасности, че им били спирали развитието, без дори това да се е случило. Развивайте се, никой не ви пречи, гордейте се с това, фукайте се пред колегите на работа, пред хората навън, но не и вкъщи. Мъжът до теб е партньор, не съперник.

На твое място не бих се хващал на мнението, който масово се пробва да се налага в този форум, че трябвало да си "подхождат". Това т.нар. "подхождане", за което се говори, изхожда от тезата на някои ограничени мозъци, че придобивки като образование, от какво семейство произхождаш, каква кола караш и караш ли въобще, каква работа работиш и работиш ли, представляват "добавена стойност" към стойността ти към човек. Само дето НЕ са и никога не са били, ама тези, които налагат тази теза, явно са с меркантилно виждане за живота.

Аз лично не бих се хванал с жена, която има всички тези неща и "на хартия" изглежда ок, ако като характер е кисело същество. Защото ще живея с характера, няма да живея с вишистката, нито с адвокатката, а това, че родителите ли са прекрасни хора, но са възпитали киселяк, въобще не ме топли, защото няма да живея и с тях.

Едит: някой (кой ли беше) спомена за "привилегии". Привилегии в този живот има само в нечии глави. Т. нар. entitlement...

Едит2: забравих за това:

На такава сигурно бил и казал "НЕ, не искаш." Защото тя си е била такава и преди връзката им, а тия неща НЕ се променят магически за една вечер.
Същата работа и за мързеливите мъже. Те НЕ са станали мързеливи в следствие на връзката, те са били такива и преди това. Обаче за много хора обективната истина е неудобна, защото разбива на пух и прах оправданията за лошите решения, които са взели.

Ако още отначало те дразни с нещо, работата умряла. После през годините ще има достатъчно възможности да те раздразни, дори в началото всичко да е било цветя и рози.
Иначе аз му съчувствам на тоя мързеливичкия, щото и аз съм малко такава. Имам отговорна професия, в която имам достатъчно стаж и достатъчно натоварване, за да ме мъчи мисълта дали пък да не изкарам един курс по испански примерно в свободното си време. И ако някой тръгне да ми вади душата „Ти пък що не изкараш един курс по език, знаеш само английски и то на средно ниво!”, ще чуе „Я ме остави на мира!!!”
Тъй че хората са различни. Но никак не е безнадеждно да намериш твоя човек. Безумно е да хванеш първия навит на семейство, сякаш са такъв дефицит.

Аз много държах да имам деца и съм търсила семеен тип. В годините липсата на инициативност и липсата на пътувания много ме дразнеше.
Инвестирах в себе си и се надявам и в бъдеще в професионален план всичко да е наред. Намерила съм няколко приятелки за пътувания и тази липса съм си я задоволили. Тази година не, но по причина на корона вируса.
Това обаче го пиша сега, когато децата пораснаха и имам повече време за себе си и за кариерата си, преди доста съм ревала във форума. Знам, какво е мнението на хората, но аз лично сама без мъж до себе си не мога.
Знам го със сигурност, защото виждам майка ми, леля ми, приятелките ми, които са сами, ами те не могат да траят никой, ама въпреки това им е самотно.
Лично аз съм на мнение, че мъжете в 90 % са мързеливи, инертни и стават само за е.......  Това го пиша и за колеги от предишната с работа с моето образование, мързи ги Та ги боли, аз денонощно се явявам по конкурси, взимам кредити. Те кюта и гледат тъпо.
Тази година си правих операция, ами значи от целия екип, имаше само един мъж-анестезиолога, всичко други бяха жени, включително и хирургът. Така, че правете си изводите.

Имам базов набор от качества и ако мъжът ги покрива, не ми е проблем, че има минуси. То и аз имам.
По принцип и мен може да ме определят като инертна и безинтересна. Имам едно хоби в което се развивам и прогресирам и то си ми стига. За пътувания съм навита, макар че мога и без. Зависи ако има пари, време и с кой, никакъв проблем да пътуваме /само не тип преход от хижа А до хижа Б/. Може би това е най добрия вариант - мога да направя компромис, без това да ми тежи много. За създаване на семейство е доста важно, защото децата отнемат доста времеви ресурс и свобода.

За посочения мъж според мен трябва да пробваш. Може да му харесат пътувания. Ако търсиш баща - питай го как си представя бащинството, може пък да иска да се занимава с детето и с неговите 15 дни почивни е супер вариант. Ако ти дава свобода винаги можеш да компенсираш някаква липса. Може да пътуваш с приятелки, може да учиш езици, да четеш книги. За мен точно тип мъже влагащи в развитие, пътувания и подобни не са супер подходящи, защото просто няма да им се гледа дете и да искат да се ограничават за някакъв период. Хубаво ли ще е, да те зареже с детето и да хукне с приятели по хижи или пък да се затвори някъде, да учи китайски щот ей така му е кукнало да се запише на курс.

Да, май доста компромиси направих. Моят мъж хем много работи, хем залепва за дивана и никъде не ходим почти. От друга страна, зависи от къде накъде гледам сравнението. Всеки мъж има недостатъци и ако тръгнеш да избираш, няма никога да избереш.
Няма перфектни хора. Може пък да е някой "перфектен тип", който да те съсипе от юркане и претенции.

Инертен и неамбициозен тип е нещо, с което никога не бих направила компромис. Ограничения светоглед е следствие според мен - не му трябва да ходи, гледа, чете и тн. Добре си му е да не го закача никой за нищо. Не конкретния герой, по принцип.
Другото, което не бих приела, е стиснат мъж. Не разумен, пестелив, отговорен, това са качества в моите очи, а стиснат - някой, който все пресмята как да мине тънко и да спести не само пари.
Иначе и аз обичам да си легна на дивана, да висна на кафе и тн, но не и това да ми е ежедневието (в момента е и едва издържам).
А пък някой да ми се оплаква колко му е гадна/зле платена работата и да кисне с години без да търси друга, направо ме отвращава. Но това си е към първата точка.

"...Това т.нар. "подхождане", за което се говори, изхожда от тезата на някои ограничени мозъци, че придобивки като образование, от какво семейство произхождаш, каква кола караш и караш ли въобще, каква работа работиш и работиш ли, представляват "добавена стойност" към стойността ти към човек. Само дето НЕ са и никога не са били, ама тези, които налагат тази теза, явно са с меркантилно виждане за живота..."

За това "подхождане"  (не искам да звучи като заяждане, а като уточнение, за яснота така да се каже) - та за подхождането говоря след 30 годишен провален брак. На 23, когато се оженихме,  и аз смятах "подхождането" като отживелица, неразбиране. Опълчих се на семейството си, че не го познава, за това така говори. На самия ни годеж майка ми спря насред път и ме помоли:" Откажи се, мамо, да се връщаме." Прозвуча ми като кръвна обида.
  Като - обърни внимание - аз не говоря за образование, обществено положение и други екстри. Говоря за характери. А при нас различията бяха точно образованието и общественото положение.

Та не - не съм меркантилна, а моята истина съм я изстрадала. И тя важи за мен. Ако авторката се припознае в моя случай, да си помисли добре. Ако не - просто ще отмине и ще си каже: "Това не важи за нас."

Ако не мога да си говоря с него до сутринта и не можем да правим по цял ден любов..не мога да си го представя дългосрочно.

512, това, което исках да кажа с горното, е че спойката за една връзка или "подхождането" е... други общи интереси. Не общи интереси за хобита, не сходни професии, не сходно материално положение. Както вече отбелязах, тия неща нямат никакво значение, когато характера на човека отсреща е отвратителен.
И не, не смятам, че се заяждаш. Говорим си....

Wing, приказки до сутринта.... Seriously?!?
Ако е системно, и аз не си го представям...
Второто е възможно.

Аз пък винаги съм си търсила някой на моя акъл и със сходни недостатъци...