Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?

  • 13 750
  • 662
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 114
Не ,исля, че връзка, каквато и да бло, или работа, или общуване са възможни без някакви компромиси. Въпросът е, до каква степен можем да си позволим да игнорираме дразнещи ни неща.

Например, мъжът ми е супер, ама супер разхвърлян. Подлудява ме понякога, но решаваме проблема с чистачка, а и той, коато му кажа, подрежда и чисти. За мен съм решила, че това е малък проблем и не бих се тормозила от факта, че има 4 чаши на бюрото си.

В работата имах шеф, който беше супер дребнав за закъснения, но винаги пък ни защитаваше, когато имаше сериозни проблеми.

Ако се чувствам комфортно с "недостатъците" на някой, смятам, че връзката е хармонична.

# 31
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 599
Аз пък винаги съм си търсила някой на моя акъл и със сходни недостатъци...
Ако под "на моя акъл" се разбира общи интереси за връзка и семейство или за нещо друго, каквото и да е то, да. Тоест, в преносен смисъл. В прекия смисъл на думата такъв израз е просто едно клише, защото друг човек с точно твоя опит (житейски и/или друг) НЕ съществува.

# 32
  • France
  • Мнения: 16 263
С риск да шокира ССФ, до сега никога не съм правила списъци с плюсовете и минусите на потенциалните гаджета. Исках тръпка и сексуално привличане. Познавам мъже, които са хубави хора, но не ме привличат. Както и един нехранимайко, към който винаги съм имала привличане.
Например с ММ връзката ни започна само защото имахме голямо привличане един към друг. Не сме мислили на момента да правим семейство. Даже не се и познавахме кой знае колко, просто се радвахме на момента. Едно от нещата, които ми хареса веднага в него е, че обича планинския туризъм. Той пък направи всичко възможно да ме зариби по тичането, гмуркането и ските. За него не знам, но аз не гледах дали е "семеен тип". Но и тогава на 28 не мислех за семейство. Хареса ми спокойния му темперамент и, че мога да разчитам на него. Сега, 7 години по късно виждам отлично и неговите недостатъци, но на мен не ми пречат. По ми е важно, че тръпката я има.
Имам чувството, че основен проблем ти е, че непрекъснато ти говорят, че ти "е време". И ти се влияеш от това. Близките ти искат да те видят с някого, само че ТИ после ще трябва да живееш денонощно с него. Самият факт, че задаваш този въпрос тук, показва, че далеч не си сигурна. А ако сега не си сигурна, когато е времето на розите и пеперудите, кога?

# 33
  • София
  • Мнения: 38 022
Качества много и различни. Но, не се виждам в пролом между мирогледи и аз да жма, щото е "сгоден мъж".
Любов нещо, ала-бала?

# 34
  • Мнения: 19 566
Може да се каже и друго. Насилвайки се да търпиш даден човек, и считайки, че правиш някаква жертва, като преглъщаш недостатъците му, всъщност отнемаш възможността му да се събере с друг, който ще го цени много по-високо и тези „недостатъци” или няма да ги вижда като такива, или ще ги приема с нежност и разбиране, защото е истинската му половинка (сродна душа), а не ти. Sunglasses Не говоря за авторката, по принцип само.

# 35
  • Мнения: 1 114
Аз това "сгоден" даже не го разбирам. Мисля, че във 21 век сме далеч от зависимост и от двете страни. Има избор и не е необходимо да си налягаме парцалите. Важи и за мъже и за жени.

Компромиси, обаче, са необходими във всяка връзка. Когато са свързани с основни ценности и разбирания, няма да я бъде. Когато са за по-дребни неща, си заслужава.

# 36
  • Мнения: X
Лучия, звучиш като буден човек, ще те смачка съжителството със скучен и ограничен човек и ще ти убие живеца. Всички правим компромис с качествата на партньора си, тъй като съвършен партньор няма, всеки си носи недостатъците. Но при прекалено големи разлики в основните ценности няма как да има напасване.

Има си такива пасивни хора, цял живот са способни да живеят в родната си къща, никога не ги вълнува какво има зад съседния хълм, там са се родили, там ще си умрат. Няма смисъл да се изтезават взаимно с някой неспокоен и любознателен дух.

# 37
  • Мнения: 12 472
Феникс, да. До сутринта - разговори, споделяне и тн.
Не е нужно да е системно, но да знаеш, че може да се отпуснеш до край..

# 38
  • Мнения: 13 474
С риск да шокира ССФ, до сега никога не съм правила списъци с плюсовете и минусите на потенциалните гаджета. Исках тръпка и сексуално привличане. Познавам мъже, които са хубави хора, но не ме привличат. Както и един нехранимайко, към който винаги съм имала привличане.
Например с ММ връзката ни започна само защото имахме голямо привличане един към друг. Не сме мислили на момента да правим семейство. Даже не се и познавахме кой знае колко, просто се радвахме на момента.
Не мога въобще да проумея хората, които встъпват във връзките си с различни от тези мотиви! Ето това ми се струва нормалното.

# 39
  • София
  • Мнения: 44 949
Всъщност и аз подхождах почти насляпо на млади години. Просто "кефи ме - не ме кефи". Не съм правила анализи и списъци на качествата и компромисите. Малей, звучи като одиторски доклад.

# 40
  • Мнения: 1 114
Аз някак си правя разлика между връзка за секс и за семейство. Сексуалното привличане не винаги води до хармонична връзка.

Но пък без него също не става.

# 41
  • Мнения: X
Имате късмета да ви привличат сексуално относително нормални и свестни хора, затова. Ако бяхте от жените, които ги привличат само сложни, трудни хора с дефицити, които тотално не стават за връзка и само служат като ехо-камера, усилваща собствените ви психически проблеми, и най-важното - осъзнавате тази динамика, нямаше да се чудите толкова.

# 42
  • Мнения: 13 474
E, случвало ни се е и това. То затова човек не се омъжва за всеки, с когото е правил секс.

# 43
  • София
  • Мнения: 44 949
Не ме привличат, а ги отблъсквам! Говорили сме си в други теми. Аз съм си малко щура и разни манипулатори и биполярни психари направо бягат с писъци от мен.

# 44
  • Мнения: 1 114
Ама то сексуалното привличане е първично. Първо го усещаш и после опознаваш човека.

Какво значи късмет? Ако след опознаването прецениш, че човека не става за връзка, просто или напускаш, или го ползваш за секс.

Общи условия

Активация на акаунт