- Публикувана: 27 юли 2020, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 20:07 ч.
Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?
Феникс и аз мисля, че съзнателно или подсъзнателно не искат друг човек, ама пък все ме карат да им търся партньор. Като се опитам да им уредя среща, казват: - не става, не го харесвам.
Финикс, ако бях свръхамбициозна и аз щях да кажа, че си с пораженческо мислене и да те метна на клона с етикета "къткащ се". Ама не съм и ще ти кажа, че в живота няма идеални ситуации, пълна сигурност, всичко точно + и -, има доза риск. Ти ако чакаш да си на плюс, за да направиш нещо различно, промяна, начинание, никога няма да го направиш.
Това е разликата в начина на мислене – аз съм по-рисков играч в живота и това винаги ми е носило дългосрочен успех. Съответно и мъжа до мен е такъв. Ако почна да плюнча с тефтера, досега трябваше да живея още с мамини. Тъй, че това твоето отстрани може би изглежда като липса на смелост за промяна и една по-дейна, енергична жена би го разчела като минус за нея.
Крис, какво си го ожалила тези "умни и красиви". Аз като викам, че тези твоите души нямат, ти не разбираш. Хората без души и с пари, и без пари, все им е празен живота.
Това е разликата в начина на мислене – аз съм по-рисков играч в живота и това винаги ми е носило дългосрочен успех. Съответно и мъжа до мен е такъв. Ако почна да плюнча с тефтера, досега трябваше да живея още с мамини. Тъй, че това твоето отстрани може би изглежда като липса на смелост за промяна и една по-дейна, енергична жена би го разчела като минус за нея.
Крис, какво си го ожалила тези "умни и красиви". Аз като викам, че тези твоите души нямат, ти не разбираш. Хората без души и с пари, и без пари, все им е празен живота.
Първо, това е базирано на какво???? Не смятам, че ще стане така. Най-малкото огромен процент от населението живее в традиционни обществени модели и второ, пак питам, какво е толкова страшно да не си в двойка?
При моите промени винаги досега съм била на минус в началото. А и чисто маркетингово, ако искаш – всеки бизнес има начален период, в който не си на печалба (между 1 и 3 години). Така че сметките и те варират – ти искаш да отидеш в София и изведнъж да си на плюс, не става така, правиш си сметката – 1 година ще съм на 0, после следващата +1, трета +2. Ако не стане до петата година еди какво си – тогава връщаш към базата или сменяш работата. Но без излизане от зоната на комфорт, няма да стане развитие. И в сметките се иска гъвкавост.
Аз пък цитирах астролог. 
Нищо де, каквото и да става, ще е достатъчно далеч в бъдещето, та да не го мислим.
Пък и България все е малко назад в световните тенденции. Човекът май пишеше за световен мащаб.
Ама иначе не толкова отдавна беше шокиращо да се живее „на семейни начала” и би се сметнало от тогавашните хора за голям упадък. Или самотните майки.
Тъй че има... някои промени в обществото в течение на времето.
Нищо де, каквото и да става, ще е достатъчно далеч в бъдещето, та да не го мислим. Пък и България все е малко назад в световните тенденции. Човекът май пишеше за световен мащаб.
Ама иначе не толкова отдавна беше шокиращо да се живее „на семейни начала” и би се сметнало от тогавашните хора за голям упадък. Или самотните майки.
Тъй че има... някои промени в обществото в течение на времето.
Първо, това е базирано на какво???? Не смятам, че ще стане така. Най-малкото огромен процент от населението живее в традиционни обществени модели и второ, пак питам, какво е толкова страшно да не си в двойка?
Ти пък точно от издръжка да се плашиш. В България мъжете могат да се плодят без да им се нарушава стандарта.
А аз лично не бих имала деца от много мъже. Имам едно и ми стига. Не съм много по децата и чуждите винаги ги гледам от разстояние.
Аз съм от малък град, но от дете знаех, че искам да живея в чужбина. Целите летни ваканции четях учебници по английски и в гимназията записвах все ЗИП по английски и знаех, че не бих останала в родния си град никога.
Исках да пътувам, да опозная света, да пиша, да работя различни неща и да постигам всичко мечтано.
Мъж, който иска да си стои в родния град, да живее при мама и тате, да си работи нещо там и да пие бира с аверите уикенда, мъж който не желае развитие, няма амбиция , високи стремежи и цели..не е за мен..
Познавах себе си твърде добре за да избера мъж, който ще ме дърпа назад и няма да подкрепя начинанията ми и за който стагнацията е също толкова непривлекателна. Намерих още по- амбициозен и упорит и от мен.
Исках да пътувам, да опозная света, да пиша, да работя различни неща и да постигам всичко мечтано.
Мъж, който иска да си стои в родния град, да живее при мама и тате, да си работи нещо там и да пие бира с аверите уикенда, мъж който не желае развитие, няма амбиция , високи стремежи и цели..не е за мен..
Познавах себе си твърде добре за да избера мъж, който ще ме дърпа назад и няма да подкрепя начинанията ми и за който стагнацията е също толкова непривлекателна. Намерих още по- амбициозен и упорит и от мен.
При моите промени винаги досега съм била на минус в началото. А и чисто маркетингово, ако искаш – всеки бизнес има начален период, в който не си на печалба (между 1 и 3 години). Така че сметките и те варират – ти искаш да отидеш в София и изведнъж да си на плюс, не става така, правиш си сметката – 1 година ще съм на 0, после следващата +1, трета +2. Ако не стане до петата година еди какво си – тогава връщаш към базата или сменяш работата. Но без излизане от зоната на комфорт, няма да стане развитие. И в сметките се иска гъвкавост.
И да, това е развитие. За нея, със сигурност, но това е привилегия, която мъжете нямат и не могат да си позволят.
Когато двама заминат заедно за София, сметките са други и по-реални.
ПП: принципно говоря, не за теб.
Препоръчани теми