Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?

Не съм изчела темата, ама се зачудих...

Какво значи ""сериозен е и става за семейство"? Сега става, ама само след 2 години може хич да не става за нищо. Много пък лесно ги надушвате тия мъже, за семейство родени. Хехе.

Аз викам тръпка и любов да има в началото, пък дано и за семейство става после. Ама да си избера някой, понеже ми се вижда уседнал и готов да клати крака в семейния дом - никога.

Много такива надушвания завършват драматично.
Голяма еуфория, голяма любов, сватби.
След известно време се оказва, че лудо влюбеният и отговорен, готов за семейство мъж е имал паралелни връзки.
Следват разводи, драми, нервни кризи.

Мдам, няма да се разберем, последните мнения изхождат от тезата, че отношенията с партньора са компромис по принцип, което означава 1 – няяямаа любов.
Не знам, аз не приемам стиковането с партньора като компромис, а като съгласуване, взаимност. Говори се, всеки си казва и се взема решение, което да е ок и за двамата, а не само за единият. Никога не изисквам от другия нещо, което самата аз не бих направила или изпълнила. Ако някой изисква нещо подобно от мен, ами ням ада съм с него. Ама то парен, каша духа. Играла съм я тая игричка с компромисите. Ужасно изтощаващо и изцеждащо всички сили. Мерси. Ако ще са компромиси с личността – кака е мома.

Да ти преведа аз, ако става дума за мъж. Стабилен провайдър, който няма потенциала да кривне и при възможност що-годе търпим. Без значение са другите му качества.

В повечето случаи даже няма други такива.

Като започваме връзка, никой предполагам не мисли за евентуален край. Има неща, които няма как да предвидим, но поне аз започвам връзка само с някой, с който си допадаме не само физически.

Не мога да кажа, дали ще съм заедно с мъжа ми до живот. Всичко се случва.

Това, което цитирате по-горе зависи много от средата. Аз нямам наблюдения за подобно мислене. Пак казвам и, че зависи от възрастта на партньорите. На 20 е едно, на 35-40 друго.

Аз лично започвам връзки без никакви очаквания.
Очакванията ми бяха някъде в тийн възрастта, когато все още имаш типично детско мислене.

Стабилните провайдъри имат известен набор качества, хайде сега.

Наистина отговорните мъже рядко са "лудо влюбени" още в началото. Силните и прекалено бързи в развитието си емоции не са непременно супердобър знак и със сигурност не са надежден такъв. Около мен имам няколко случая на много бързи запознанства и решения за общо бъдеще - да, но мъжете в случая са много далеч от твърде емоционални и "бързо пали, бързо гасне" типа, а просто бяха кристално наясно със себе си и какво търсят и когато намериха подходящия човек, побързаха да си го вземат.

А "тръпка и любов, пък ДАНО става за семейство" е почти сигурна рецепта за катастрофа.

П.П. Пиша го от позицията на емоционален човек, който се е научил да разбира и да работи с емоциите и реално се води от разума и логиката. Понеже видях, че назад сте коментирали какво значи емоционалност. Не е равно на експресивност, нито пък рационалните хора сме лишени от емоционалност, само защото подхождаме по... студено/философски/абстрахирано към дадени въпроси

Мисля, че между компромис и отстъпка има лек нюанс. Компромис е когато става дума за нещо сериозно, отстъпка е за нещо малко и незначително. Компромис не съм готова да правя, отстъпки - да.
В този ред на мисли, не мога да разбера как една връзка може да е компромис? Нали целта да сме с някого е да сме по-щастливи от колкото сами? И ако един партньор не те прави щастлив, нека си спомним, че Земята е пренаселена и все ще си намерим половинката. Може да не стане веднага, но защо да бързаме. По-важно е да сме в симбиоза с партньора.

На мен не ми се е случвало да търся мъж за семейство и не знам как става. Първия път бяхме много млади, мислех само за купони и по едно време се оженихме. Втория път съвсем не ми е било до брак. Казах си че сега е времето за несериозни връзки и то взех, че пак се омъжих. Не съм оглеждала гаджетата си дали стават за семейство. Защото аз откъде да знам искам ли семейство в началото, а чак после ако се задълбаят нещата го мисля. Надявам се да съм сполучила втория път

И аз така
Ако трябва да си търся нов, 5ти мъж, този път ще гледам и да е богат

Сега те изядоха скруджовците тука

Филомена, разбирам какво казваш. Просто използваме понятията различно.

Аз живях 5 години сама след развода си. Работя много, къщата ми е била винаги по конец. Прибирах се само да разходя кучето и да спя. Не вечерях и въобще не се хранех у дома. След като заживях с мъжа ми всичко това се промени. Вечеряме винаги заедно, вече споменах, че той е много разхвърлян. Изобщо цялата ми рутина се промени. Това за мен е компромис до някаква степен, в името на това да сме заедно, защото ми дава много.

Ние сме партньори и приятели и любовници и ни е хубаво заедно, за това аз приемам неговите "недостатъци" той моите, които не са малко. Познаваме се от години с него и преди да заживеем заедно имахе връзка една година. Решението ни беше обмислено и знаехме с какво се наемаме.

Аз не бих направила компромис с липса на сходни ценности, голяма разлика в манталитета, разлика в интелекта, пиянство, хазарт, наркотици. Останалите неща са дребни компромиси. Той обича всякакви научно-фантастични филми, аз преминах този етап, когато бях на 15. Гледам обаче с него и някои от филмите ми харесват. Той гледа моите трилъри и криминалета. В книгите ни пасват вкусовете имаме сходни политически виждания, работим в една и съща сфера.

Имаме различия както казах. Той е с много широки пръсти, не прави сметка на парите, аз не съм стисната, но се издържам сама от 18 годишна и гледам да не съм на минус. Той прави компромис с това и не прави големи разходи без да ги обсъди.

Ха ха, и аз си мислех, че само за богат ще се дам, ама на, пак не случих. Доходите ни са сходни.

Забранено ми е да споменавам онзи цитат на Джаки Кенеди за какви мъже се жени жената първи, втори и трети път, но тук би бил много на място