Не се лъжа изобщо - наясно съм как се чувствам. Никога не ме е било страх от истината. Виж - от паяци, хлебарки, от да не стане инцидент с децата ми.... ме е страх. Всичките ми образи са истински - не разбирам какво имаш предвид под истинския ми образ - аз нищо не крия. Това, че не искам да подтискам околните, а напротив - винаги гледам да ги разведрявам и обнадеждавам и ми се получава - не ме прави фалшива. Всъщност тук съм дори по-истинска от реала, защото тук съм виртуален образ и няма на кой да разваля настроението с личните си проблеми понеже на никой не му пука реално за мен
- Публикувана: 31 юли 2020, 14:09 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2020, 14:00 ч.
Животът ми се случва въпреки мен
Нормално е да я притеснява здравословния проблем на детето и, да я гложди и съсипва- нали и е дете. Аз лично не бих могла да погледна философски ако става дума за здравето на детето ми. Не бих се и уцелила с думите "всеки има здравословен проблем". Бих настоявала за най доброто и ако ми е извън силите да го осигуря, бих се чувствала също като нея.
Баш за образа ти в реала говоря, че е леко твърде мил и ведър.
трябва да стана по-хард - знам си го. Но все се съобразявам как ще се почувстват другите, все гледам на тях да им е добре...
Дам, случвало ми се е понякога да си кажа: Хайде бе! Това наистина ли се случва точно на мен - не се борих баш за това, но благодаря ти, дядо Боже - вярно, че освен, че можеше и по-добре, можеше и по-зле.
Но чак пък въпреки мен...де да знам. Животът си тече и хич не си поплюва искаш ли да се качваш не въртележката в конкретен момент. То понякога докато се натутка човек, пък докато размисли и вземе, че се мръкне.
Затова все си мисля, че с някои по-неотработени мисли и желания предизвиквам вселената да ми поднесе по-трудно преглъщащо се, жилаво блюдо ( нищо, че съм си мислила, че съм била доста конкретна в желанията и молитвите си). И винаги разчитам, че някой ден ще се сети за тортичките и сладоледа.
Но чак пък въпреки мен...де да знам. Животът си тече и хич не си поплюва искаш ли да се качваш не въртележката в конкретен момент. То понякога докато се натутка човек, пък докато размисли и вземе, че се мръкне.
Затова все си мисля, че с някои по-неотработени мисли и желания предизвиквам вселената да ми поднесе по-трудно преглъщащо се, жилаво блюдо ( нищо, че съм си мислила, че съм била доста конкретна в желанията и молитвите си). И винаги разчитам, че някой ден ще се сети за тортичките и сладоледа.
Дам, случвало ми се е понякога да си кажа: Хайде бе! Това наистина ли се случва точно на мен - не се борих баш за това, но благодаря ти, дядо Боже - вярно, че освен, че можеше и по-добре, можеше и по-зле.
Но чак пък въпреки мен...де да знам. Животът си тече и хич не си поплюва искаш ли да се качваш не въртележката в конкретен момент. То понякога докато се натутка човек, пък докато размисли и вземе, че се мръкне.
Затова все си мисля, че с някои по-неотработени мисли и желания предизвиквам вселената да ми поднесе по-трудно преглъщащо се, жилаво блюдо ( нищо, че съм си мислила, че съм била доста конкретна в желанията и молитвите си). И винаги разчитам, че някой ден ще се сети за тортичките и сладоледа.
Но чак пък въпреки мен...де да знам. Животът си тече и хич не си поплюва искаш ли да се качваш не въртележката в конкретен момент. То понякога докато се натутка човек, пък докато размисли и вземе, че се мръкне.
Затова все си мисля, че с някои по-неотработени мисли и желания предизвиквам вселената да ми поднесе по-трудно преглъщащо се, жилаво блюдо ( нищо, че съм си мислила, че съм била доста конкретна в желанията и молитвите си). И винаги разчитам, че някой ден ще се сети за тортичките и сладоледа.
При теб може да е така, но при мен е друго - на практика се оказва, че животът ми е изцяло в чужди ръце и каквото и да правя всеки по всяко време може да го саботира и обърне наопаки. За мен това е съдба, лош късмет, наказание... не знам кво е, ама е факт и никак не е гот
Кои са тези чужди ръце?
Нали за съдба говорим? Или твоята се извърта така, че да зависиш от други хора?
Нали за съдба говорим? Или твоята се извърта така, че да зависиш от други хора?
Кво пречи съдбата да е точно такава - все да гледаш да угодиш и все да ти тровят живота.
Съжалявам, че споделих за магии и т.н. тук - такива неща се споделят с хора, които са наясно с тях, а не с невярващи в нищо, решили че животът им изцяло е в техни ръце. Темата и не беше за тях де, ама те хората си държат да се изкажат.
Живота на всеки е зависимост от някой друг. Никой не е свободна единици, която може да си прави, каквото иска.
Така е. Но целта на повечето хора е да са минимално зависими от други хора и външни фактори. Има и от другите, които предпочитат все някой да им казва какво да правят, защото сами не знаят какво. Аз НЕ съм от тях.
Абе то че не може да си правиш каквото си искаш 24/7 е ясно, ама и да се поставиш изцяло в услуга на другите не е оферта.
За мен жените домакини са изцяло в полза на семейството и на мен такъв живот не ми харесва.
За мен жените домакини са изцяло в полза на семейството и на мен такъв живот не ми харесва.
така го усещам като призвание - да служа на другите. Става несъзнателно всъщност. Никога не съм си мечтала за нещо за себе си - всичките ми стремежи и мечти са да допринасям светът да стане едно по-добро място. Ама все обратното излиза накрая
Е, то това с магията е доста удобно обяснение, ако не можеш да разбереш защо нещо се случва по определен начин.
Аз наистина не разбирам какво толкова драматично се случва в живота ти, че си толкова негативно настроена и безпомощна. Но...факт е , че явно се чувстваш така.
И аз в пристъп на отчаяние съм се поддавала на подобни мисли, че нещата като зазлеят наистина много, може да има и някакви зли сили намесени, но гледам да ги пропъждам като досадни мухи, защото наистина не виждам с какво би ми помогнало да вярвам в това, че някой толкова ми желае злото, че да ме е омагьосал. Какво можеш да направиш, освен още повече да се сковеш от страх или да се напръскаш със светена вода.
Не е като да не съм имала сблъсък с врачки. Ако искаш да се почувстваш като пълен идиот и парцал, занимавай се с тях.
Наистина ми е трудно да проумея, че в днешни дни образован и интелигентен човек, вместо да отиде на лекар или психолог, ще тръгне по врачки да му решават проблемите.
По-добре се жертвай и прочети някаква книга за self-help, вместо да ходиш при някоя баба да ти каже, че си урочасана или имаш магия. Първото ще ти излезе хем по-евтино, хем и по-добре ще се почувстваш от него. Или ако си християнка - отиди на църква. Всяка сряда или четвъртък четат Киприянови молитви - точно за онези, които страдат от мисли, че са омагьосани
Аз наистина не разбирам какво толкова драматично се случва в живота ти, че си толкова негативно настроена и безпомощна. Но...факт е , че явно се чувстваш така.
И аз в пристъп на отчаяние съм се поддавала на подобни мисли, че нещата като зазлеят наистина много, може да има и някакви зли сили намесени, но гледам да ги пропъждам като досадни мухи, защото наистина не виждам с какво би ми помогнало да вярвам в това, че някой толкова ми желае злото, че да ме е омагьосал. Какво можеш да направиш, освен още повече да се сковеш от страх или да се напръскаш със светена вода.
Не е като да не съм имала сблъсък с врачки. Ако искаш да се почувстваш като пълен идиот и парцал, занимавай се с тях.
Наистина ми е трудно да проумея, че в днешни дни образован и интелигентен човек, вместо да отиде на лекар или психолог, ще тръгне по врачки да му решават проблемите.
По-добре се жертвай и прочети някаква книга за self-help, вместо да ходиш при някоя баба да ти каже, че си урочасана или имаш магия. Първото ще ти излезе хем по-евтино, хем и по-добре ще се почувстваш от него. Или ако си християнка - отиди на църква. Всяка сряда или четвъртък четат Киприянови молитви - точно за онези, които страдат от мисли, че са омагьосани
В момента в който поставиш себе си в центъра, всичките ти проблеми ще изчезнат. Най-прекия път към провала е да угодиш на всички.