Въпрос към разведените родители:Каква издръжка плащате/получавате,какво купувате допълнително...

Дъщерята е отдавна пълнолетна, но да споделя и аз. Когато се разведохме беше на 5 години. Баща й плащаше издръжка съвсем редовно и само това, до 18 годишната й възраст. Никога не съм му искала нещо, пари или внимание. Винаги съм мислила, че една жена трябва да стане майка, когато е в състояние да издържа сама детето си. Така съм си живяла без тормоз, без очаквания и в добри взаимоотношения. Когато дъщерята беше студентка баща й даде няколко пъти доброволно някаква сума, която приехме с добри чувства.

С това съм напълно съгласна.

Аз мисля,че е напълно в реда на нещата,щом двама души са създали дете,да се грижат за него и двамата.Без значение дали са продължили да са заедно.
За детето е много важно да има подкрепа и внимание и от двамата си родители.
Ясно е,че нещата не могат да се сложат на кантар и да се започне да се пресмята кой кога какво е дал/направил.Когато хората се стараят,си личи.Най-важно е детето да вижда и усеща,че е желано,обичано и подкрепяно.Моят син никога не е живял с баща си и доста страдаше от това.Когато поотрасна,баща му взе да се държи доста добре и се радвам,че намериха път един към друг.
Колкото и да се опитвам да не гледам материалното,чувам как синът се хвали по телефона на приятели какво му е купил баща му.На роднини също се хвали.Дори и да бяха по-скромни подаръците,пак щеше да усеща внимание и грижа и от баща си и да се радва не по-малко.

Чувството,че си обичан и желан е страхотно за всеки човек изобщо.Бащата на сина ми си има приятели,често взема и сина и излизат заедно,а и мен много пъти са ме вземали.Виждам как синът се радва да е сред приятелите на баща си.

За издръжка и по-сериозни разходи е ясно,че са според възможностите,строго индивидуално е.

И аз съм се старала дъщеря ми да поддържа връзка с баща си. До около 15 годишна възраст редовно се чуваше с него по телефона. Ако му я заведа я виждаше, но го мързеше той да дойде да я вземе.
Като порасна и видя що за пияница е сама се отдръпна от него. Сега се чуват рядко, когато той я потърси.
Винаги ми е било ясно, че пари от него няма да видя и съм гледала да си спестя нервите и срещите с него. Сега е с нова жена и само ми се хвали, колко пари имала тя. Аз му подхвърлям, че може поне една такса за университета да плати, след което почва едно гърчене и обяснение, как парите не били негови.  Ефектът е, че после дълго време не ми досажда. Пак е нещо.

Monza,някои хора са нетърпими и по-добре да са извън живота ни.Не ни трябват.Дано дъщеря ти е жива и здрава и да има късмет в живота.Сигурна съм,че за всяко дете е травма такъв родител,дано я преодолее.

Нашият татко купи скъпо колело и скъпа видеокарта,двамата я сглобиха.Синът седна да играе Майнкрафт или подобно нещо и много се радваше,че игрите вървят бързо.Казах на баща му:"Видя ли за какви смешни палячета даде 800 лв?"Но те сами се разбираха за видеокартата,аз се радвам,че детето е щастливо.
Сега са на почивка.Днес детето направо пееше от щастие по телефона,дано всичко е наред,след седмица да се върнат живи и здрави.
Много са готини,таткото снимал сина като спи в много смешна поза.Изпратиха ми снимка да се посмея и аз.
Дано се обичат и разбират и занапред.

Мерси! Добре си е. Травмата би била по-голяма, ако и се налагаше да живее с пияния си баща.

Да,без съмнение е така.
Нека е добре,нека има късмет да създаде здраво и хубаво семейство.

Развод преди почти три години, присъдена минимална издръжка на децата (давах мило и драго само да се отърва, и къщата, и всичко му оставих).
Плаща  горе-долу редовно, но нищо извън тези 305 лева за двете деца. Курсове, спорт, дрехи, тетрадки, учебници, транспорт, лекарства, всичко поемам аз. А, един път беше купил лекарства за 30 лева на малкия и така ми се жалеше колко били скъпи, сега чак се усещам, че явно е чакал да предложа да му дам парите. Заплатата му е малко по-голяма от моята, той остана в семейната къща, а аз плащам ипотека плюс ново обзавеждане, защото горе-долу се изнесохме само с дрехите си. Той взема децата приблизително  веднъж месечно, а сега се премести и в друг град, така че вече ще дишам по-свободно. Иначе има режим 50:50, но не го ползва.
Сега като го няма поне децата ще спрат да питат тати ще ги взема ли този уикенд... А аз ще мога да си правя планове, без да се чудя дали няма да се провалят.

Eva,някои мъже в един момент се осъзнават.Ако не се осъзнае,по-добре,че се е махнал.
Ти гледай децата,нека сте живи и здрави,дано всичко е наред при вас.
И моят син все още казва "Тати", много го обича и с тази любов и баща му се промени много.Успя да я оцени.

Благодаря! Ние сме добре, наистина, но усещам, че на децата им липсва баща им. Хванаха го няколко пъти в лъжа и това им подейства отрезвяващо. Те сами ще го отхвърлят, когато той се осъзнае и си спомни, че има деца.
Ако тук четат родители, които не са основно отглеждащи децата, моят съвет към тях е: моля ви, не лъжете децата си. По-ценно от всяка покупка е времето, което им отделяте и любовта, която им давате, когато сте заедно.

Да,децата разбират много бързо кой какъв е.Обаче много страдат и се чувстват зле и виновни заради грешките на родителите си.А милите нямат никаква вина.
Да,любовта и подкрепата на родителите е най-важна за тях.
Моля се да успея да изуча моето момче и да успея да му осигуря всичко необходимо.Има неща,които в съвременния свят са си необходими.
Ето,с електронното обучение,се наложи децата да имат вкъщи Интернет и устройство с достатъчно памет,за да се изтеглят всички програми,които им трябваха.Който има две или три деца,вероятно е имал трудности с устройствата.
Този плейстейшън и видеокартата са глупости донякъде за мен,но децата си правят групичка в някоя платформа и си говорят в нея или директно в играта си говорят.По цели дни врякаха и крякаха зимата и по време на изолацията.Пак са социални контакти.Покрай тези игри няколко пъти каниха сина на рождени дни.Иначе е малко срамежлив,не се отпуска лесно и не говори много със съучениците си в училище.
Дано сега попадне в хубав клас и випуск изобщо.

Темата ми е много полезна точно в този момент, защото смятам да заведа дело за увеличаване на издръжката. При нас нещата са така - разведохме се, когато детето беше съвсем малко, на 2 години, сега е на 11. Присъдената тогава издръжка беше 100 лв, от една година се разбрахме за 140 лв. Получавам ги редовно, но нито лев отгоре за допълнителни разходи, надвишаващи потребностите от храна и дрехи. Детето е будно и съм на мнение, че освен за физическото, трябва да се полагат грижи и за интелектуалното му развитие. Има допълнителни занимания по спорт и английски, посещаваме често кино, театър, музеи и пр. Тук са големите разминавания с баща му - той не счита това за необходим разход. Всичко извън тези 140 лв е за моя сметка - телефон, лекарства (слава Богу не боледува често, но пък има сериозен проблем със зъбите), джобни, участия по турнири, книги.
Опитах скоро да преговарям за 180 лв, но в отговор получих скрийншот от някакъв сайт, в който се казва, че минималната издръжка за 2020 г е 152,50 лв. Стана ми обидно - аз няма да живея охолен и луксозен живот с тези пари, те са за детето му. Не е споделял за финансови проблеми, поради които не може да си позволи по-висока издръжка. Офицер от армията е, няма други деца (аз имам).
Въпреки, че живеем в различни градове, контактите им са много интензивни. Телефонни разговори по няколко пъти на ден, взима го още от петък, един месец през лятото, както и винаги, когато съвпаднат отпускът му и ваканцията, разделяме си празниците. Не съм си и помисляла да ограничавам контактите им.
Много се колебаех и все още не съм взела решение дали да заведа дело, но наистина тези пари биха помогнали. Да, справям се и със 140 лв, но да си призная, другият ми мотив е чисто принципен. От мненията дотук разбирам, че това не са чак толкова много пари и аз не съм чак толкова алчна.

До голяма степен подкрепям, но това е възможно при едни идеални условия. Родих първото си дете млада за днешните стандарти. Тогава, при нужда можех да осигуря сама оцеляването му. Но ако трябваше да родя в момент, в който съм сигурна, че мога да осигуря на детето (и още по-трудно - децата си) нормален и спокоен според разбиранията ми живот, щеше да ми е адски трудно от биологична гледна точка.

Аз бих опитала още веднъж с добро. Щом не си неглижира детето и го взема при всеки удобен случай, вероятно е добър баща. Може би ако говориш с него да плаща той таксата на някой спорт или уроци, ще се съгласи по-лесно, отколкото да дава на теб повече пари 'на ръка".

За 1 година от раздялата докато почина, бнд не е дал 1 стотинка, даже ми е взимал на заем. Тогава и аз бях зле, но предпочитах просто да ми се махне от главата. Виждал ги е 3-4 пъти. Не е добре така да се говори, но за мен е облекчение, че го няма.

Sea Breeze,

наистина са малко и той много добре го знае.

Бившият ти спортува ли? Интересува ли се дали детето спортува? Говорите ли за бъдещето му? Скоро уроци тн. ще почнат.. Може би ако се разберете да поеме той тях, ще бъде по-добре, от това да превежда пари.