СЕДМИ клас 2019/2020 - Ваканцията!

Стана ясно, на 4 - то класиране трябва да имаш вътрешен човек, който да те информира за баловете на кандидатстващите, за да можеш  да прецениш риска, а и да имаш време да изтеглиш документите от училището.

Добре де, с бал 301 и подобни да кандидатстваш в 1 АЕГ, е в пъти по-ненормално, отколкото напр. с бал 420 да се опитваш в т.н. първи ешалон. И ако във вторият случай става въпрос просто за недостатъчен бал по една или друга причина, във първият си е откровено слаба подготовка. Махаме единичните случаи, където точно на НВО-то нещо му е станало на детето. Не виждам нищо, ама нищо ненормално да се опитваш да мръднеш малко по-напред в класацията. Но за такъв овчарски скок с бал 301 към 1 АЕГ, си е странна, да не кажа друга дума работа. Дори като се замислиш, ако пък случайно стане и се класира как ще се чувства това дете между другите?!

Освен това, повечето момчета на тази възраст са доста неориентирани  какво биха учили след гимназия.
[/quote] И момичета.
[/quote]
Момичета съзряват по- рано и имат повече идеи на тази възраст.

Стана ми интересно кои са те. Особено няколкото частни. Аз само за две, които попадат в тази категория, се сещам.
Иначе за всички училища, без изключение, се казва, че "вече не са това, което са били", включителна за АК. Колко е вярно е друг въпрос.

Ние нямаме вътрешни хора, просто питахме с надеждата да ни кажат. хората бяха любезни.
Моят син се сблъска челно с последствията от недоглежданията и неглежирането на решаването на задачи, недоизясняването на неразбарни неща, както се оказа с една от задачите.
Разбира се и ние с баща му дадохме своя дан за ситуацията с грешната подредба. Но...всяко зло за добро, твърдо вярвам в това.

Момичета, от приетите в 127-мо, може ли някой да снима бележката, която дават за представяне в старото училище! Може и на лично съобщение. Подадох заявление за помощта за осмокласници, уж я приеха социалните, сега пък ми се обадиха, че не пишело изрично, че детето е записано в новото училище... Не помня как беше формулирано, но би трябвало да пише. Нали затова уж трябваше да послужи - в старото училище да видят, че сме записани в ново. Та пак трябва да ходя, за нова бележка. Дано в училището проявят разбиране, защото последния път като ходих казаха, че само такава бележка издавали, друга нямало...

По-добре не бих могла да го кажа.

Дами,

Аз не искам да ви убеждавам, че децата с високи балове трябва да отстъпят на тези с ниските. Напротив, не намирам и най-малък романтизъм в комунистическите идеи за равенство при всички. Но! Не ми харесва да живея в свят, в който състезанията, машинациите  и борбата за позиции започват от ранна юношеска възраст. Надявам се, че ще ме разберете правилно. Адмирации към децата положили усилия и изкарали високи балове! Тези деца заслужават да учат в училището, което са пожелали на първо място. И вярвам, че им се е получило.
Всеки от нас може да даде достатъчно примери от своето обкръжение, посочвам своето дете, за да бъде от първо лице. Тя е набор 2007г., най-малката във випуска. Отчитам го за грешка, че я записах в първи клас по-рано. Въпреки че знаеше да чете, пише и смята в първи клас, още в трети си пролича разликата в интелектуалното ниво с останалите деца от класа.
Мързелът и разсеяността са нейна „запазена марка“- ако трябва да свърши нещо, ще вложи цялата си енергия в това да не го свърши. Тренираше 7 години художествена гимнастика и сякаш часовете в залата й помогнаха малко за дисциплината. За НВО сме я готвили с частни учители /на математика ходи от 5ти клас, но защото се затруднява/-5 часа индивидуални уроци по мат седмично и  часа индивидуални уроци по БЕЛ.  Но реално погледнато тя въобще не взе нещата сериозно.  И така до пролетта, когато й просветна, че трябва да се потруди. Дали съм недоволна от бал 311, не, не съм. Даже бях много щастлива. Знаех, че няма да й стигне за първото и желание /32ро/, но по-важно ми беше, че още след матурата по БЕЛ ми каза какви грешки е допуснала /осъзнати/, че пише грамотно, дори когато чатим /да, зная, че едва ли го прави и с приятелите си/ и че е реалист. Когато тръгнахме да редим желанията ми каза „Мамо, 32ро го пишеш първо. След това напиши 18то и НТБГ- няма и за тях да ми стигнат „точките“, но може да стане чудо. Нататък пишеш училища с „нормални“ балове, защото ако случайно ме приемат в някое елитно и може да зацикля, да не вземеш да пишеш английската, френската…“. Иначе е дете, което се справя в критични ситуации. Беше на 8 и  прекосяваше цяла София сама, за да ходи на тренировки, сменяйки три вида транспорт. На 10 си счупи предните два постоянни зъба, докато кара кънки в НДК и ми се обади 3 часа след инцидента, защото знаеше, че ме атестират, а баща й беше в командировка- беше отишла сама в зъболекарския кабинет.
На първо класиране не я приеха никъде. На второ я приеха в 19то. Искаше да опитаме в следващите класирания за 32ро. Но баща й бе категоричен, че трябва да продължи там, където е класирана, а не да правим чудеса от храброст, за да удовлетворим първото й желание, не че е невъзможно.
Стана дълго, съжалявам, че ви отегчих. Със сигурност моето дете не е на нивото на детето на Мария, Звънче или на Аманда с всичките му прочетени книги. Но и аз не бих я бутала нито към АК, нито към НЕГ.  За това казах, че харесвам и системата. И както казва Люба, разликата от бал 309 до бал 380 не определя кое от двете деца повече заслужава място в НТБГ. Стискам палци на това дете и се надявам да не му се налага повече да преживява подобни простотии.

Частните са тези, след завършване на които се влиза от раз в АК в първата десятка.

Вчера с ММ си говорихме за разни тенденции в развитието на професии и пазара на труда. Неговото мнение беше, че много тясната специализация още от училище е сериозен нож с две остриета. Тази есен, например, се очаква доста чужди ИТ компании с офиси в БГ да обявят спиране на проекти. Индиици, китаици, пакистанци започват да бълват по-евтини висококвалифицирани специалисти. Споделям неговото мнение, че средното образование трябва да се фокусира много повече върху  усвояването на меки умения и създаването на основа да сравнително бързо преквалифициране в бъдеще. Децата ще трябва да насмогнат на темповете, с които в следващите 10-15 години ще се появяват и изчезват професии.
Докато в световен мащаб експертите говорят за смяна на образователната парадигма, ние тук се вълнуваме от първи, втори и н-ти ешалони, с надеждата където и да е попаднало детето ни, да не е изтеглило късата клечка за среда и учители.

Останах с впечатление, че говорим за гимназии, а не за основни училища. Обаче и от основните не мога да се сетя за няколко, които да отговарят на критерия "да се влиза от раз в АК в първата десятка". Даже и за едно не се сещам.

Ихааааа  ще падна от смях! В първата десятка от момичетата са: 1 дете от Варна с космически резултат, 4 деца от смг, 1 от СС (което е основно училище), 1 от ПЧМГ, 1 от 119 и за 2 деца няма информация.
Та кои са 2-3 ЧУ, от които от раз се влиза в топ 10 на АК, което явно е критерият за добро училище. Да не говорим, че и от двете гореспоменати ЧУ децата си ходят на уроци за прием в АК. За 4-те момичета от смг (които лично познавам) зная, че не са ходили на уроци за прием в АК, нито на уроци по математика.
Като започнат някакви такива изказвания без покритие та падам!

Точно това коментирахме и с моя мъж. На този етап- устойчива психика, характер и езици. Това ще му помогне и в спорта.

Ужас, голяма грешка. Говоря за университета. За кандидатстване след частна гимназия.

Дори не успях да прочета всичките нови отговори. Запънах се на познатите самотни майки.
Познавам такава жена, като от примера на Аманда. Денем работеше, нощем ходеше да реди регали в супермаркетите. С 2 деца, породени. Големия е набор и съученик на моето, от периода 1-4 клас. Много будно и умно хлапе, но изпуснато. Не от безхаберие, а от липса на време. Майката готвеше в часовия пояс от 4ч до 6 ч сутрин и пак отиваше на работа. А вечер успяваше да ги види за 1 час, да се увери поне, че са живи и здрави. Кофти стечение на обстоятелствата.
Аз също сама отглеждам сина си, но не съм имала такива трудности, слава Богу!
На пръв поглед дори и да изглеждаме в сходни ситуации, хората сме много различни. Начинът ни на справяне с проблемите е различен, различно ни е и възприятието към задаващ се проблем. Има хора, които се панират пред трудностите, а други са с готови план А, план Б и план В.
Не бива така категорично да се отсъжда, че хората изпаднали в трудност, сами са си виновни. Но!, не бива и да им се дават безумни предимства, на база социално несполучие.

Ами то всъщност това е цялата философия на битието - много хора могат да достигнат идентични цели от съвършено различни стартови позиции и обратното - еднакви стартови позиции и несравнимо различни достижения накрая. То просто е азбучна истина някаква.