Кралски работи и клюки-август 2020

През 80те години на 18 век, небезизвестната Мария-Антоанета си докарва неодобрението на французите, тъй като не само се развява твърде често по бели муселинови роклички, близко подобие на долна риза, а и позирала с тях за официални портрети. Въпреки че е дъщеря на единствената жена, стояла начело на Австро-Унгарската империя и изключителен политически стратег, бъдещата френска кралица не е фигурирала изначално в политическите планове на майка си, поради което, израстнала почти като селско дете обичливо, възпитанието й е далеч от очакваното от френския кралски двор.


Част от младите и по-стройни съпруги и щерки на благородници и богати буржоа оценяват удобствата (и предимствата 😉) на този тип пасторална премяна и почват да я употребяват, за което, естествено, пак кралицата отнася вината.
Както и да е, следват разни кифли (пасти), революция, гилотини, национализация, Терор и т.н, все бурни етапи, в които модата за въпросните дами минава на заден план, поради по-съществени проблеми.
Обаче след смъртта на Робеспиер ситуацията се нормализира, държавата реституира имотите на аристократите (или на наследниците им), ежедневието става относително стабилно и народът се юрва да живее и да се забавлява. Младите "реститути" започнали да организират "балове на жертвите", достъпни само за тези, които имали гилотиниран роднина. Дрескодът за дамите бил специфичен - боси крачета или съвсем тънки пантофки; проста бяла муселинена рокля, влачеща се отзад и оголваща шията отзад и особено отпред, максимално имитираща долна риза, с каквато извеждали осъдените; червен или черен кадифен чокър на гърлото или кръстосан през шията и гърдите отпред; косата вдигната нагоре или подстригана късо (а ла Тит), като кълцана с нож (че ножиците им се виждали плебейски)...

Поздравявали се не с поклон, а с конвулсивно раздрусване на главата, все едно че едва се държи на врата.
Та от тези аристократични разтухи се родила една от най-декадентските модни вълни във Франция, тази на Les Merveilleuses (Чудесните), довела до тази карикатура:

Дамите дотолкова се вживели да се правят на ефирни нимфи, че елиминирали дори бельото и добавили прозрачен тюл към основните материи за рокли.
Една от видните им представителки била някоя си г-жа Мари-Жозефа Боарне, която младият й любовник наричал Жозефина. 😉
Същият този любовник обаче, веднъж получил поста Първи консул, решил да гръмне с един куршум три заека - да съживи френската икономика, като насърчи потреблението на материи родното производство (главно коприна и лен), да върне лустрото на придворния живот и статута на Франция като символ на лукса и елегантността и да успокои наранените чувства на шокираните граждани.
Като начало, йезуитски блокирал вноса на платове и суровини от Англия, където се произвеждал муселин, а памукът идвал главно от английските колонии. И наредил всички рокли от "западни" материали да се изгарят, като започнал от собственото си домакинство.
Е, не всичко успял да бастиса, но за да си запазят роклите, дамите започнали да им слагат подплата от коприна или тафта и да бродират нагъсто муселина и тюла. 😁