Честно казано, обидата от предателството, още я има при мен и вероятно никога няма да изчезне напълно.
- Публикувана: 9 авг. 2020, 22:53 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2020, 09:23 ч.
Кога се доверихте на друг мъж след развода?
Именно. Аз по-скоро се притеснявам, че няма да мога да изградя доверие не само в отношенията си с мъж, а като цяло с хората около мен. Не е като да се развеждаме заради изневяра, но си мисля, че по-лесно бих приела, ако е имало друга жена, отколкото това, че живях години наред в обиди, психически тормоз, а накрая и физически.
Някак трябва да осъзнаеш, че това се е случвало с този конкретен човек, да си направиш изводите за своето поведение и какво не би позволила повече, за всички червени лампички...и да си изясниш или поне да усетиш в сърцето си, какво точно искаш.
Аз исках добър човек, истински и добър, нищо друго....
Някои жени искат амбициозни мъже, или такива които да демонстрират сила нахакани мъжкари, или работяги майстори, на които да разчитат за мъжката работа или мечтатели романтици или прагматици ...
Въпрос на късмет да го срещнеш, но поне, когато го срещнеш, ще го разпознаеш
Изясни си своите очаквания и защо се е стигнало до това, не си ли е личало, че ще се окаже насилник и т.н...
Аз исках добър човек, истински и добър, нищо друго....
Някои жени искат амбициозни мъже, или такива които да демонстрират сила нахакани мъжкари, или работяги майстори, на които да разчитат за мъжката работа или мечтатели романтици или прагматици ...
Въпрос на късмет да го срещнеш, но поне, когато го срещнеш, ще го разпознаеш
Изясни си своите очаквания и защо се е стигнало до това, не си ли е личало, че ще се окаже насилник и т.н...
Аз понякога се чудя, защо хората и по-специално жените, отдават такова значение на това да не са сами. Нищо страшно няма в това. В един момент, голяма част от хората остават сами. Партньорът почива, децата са по своя си път. Не е зле да сме самостояелни и да не търсим връзка, заради това, да не сме сами.
Аз харесвам да съм сама. Не ми пречи, не ме е страх. Давам си сметка за рисковете, но не е краят на света.
Аз харесвам да съм сама. Не ми пречи, не ме е страх. Давам си сметка за рисковете, но не е краят на света.
Просто светът е за двама. Ако някой твърди колко му е хубаво да е сам, ами не му вярвам. Въпреки развода ми не съм губила никога доверието си в мъжете. Винаги съм обичала мъжете, в най- широк смисъл, разбира се. Кога след развода ще срещнеш истинския мъж е въпрос на късмет. При мен беше след доста години.
Еми не, съвременният свят е за единаци. И няма защо да ми вярваш, аз съм го живяла и ми е било супер. Случи се така, че срещнах човек, с който ми е добре, о не ми е било самоцел да не съм сама. И сега не ми е и ако ни се разминат пътищата няма да изпадна в криза.
Добре е да сме си самодостатъчни, а другото е +. Така, ако + изчезне е по-малко вероятно да сме безпомощни и нещастни.
Например да си опиша един от "самотните" ми дни:
Ставам, пия афе, разхождам кучето, отивам на работа. Там комуникирам с много хора, обядвам с някой, имам срещи, прибирам се в къщи, пак разхождам кучето, после или гледам филм, или се ровя в нета, или доработвам, или излизам някъде с приятели. Прибирам се и си лягам.
Кое точно ми липсва от "светът е за двама"?
Ако ми е кеф чета, ако и е кеф готвя, ако ми е кеф излизам.
много хора в двойка нямат тази свобода поради редица зависимости. Сегашната ми връзка ми дава тази свобода, с някои ограничения, които ми харесват. Искам да сме заедно, но не усещам задължение да сме. За него важи същото. Изкарвали сме почивен ден съвсем отделно, макар и в къщи. Той си прави каквото му харесва и аз така.
Добре е да сме си самодостатъчни, а другото е +. Така, ако + изчезне е по-малко вероятно да сме безпомощни и нещастни.
Например да си опиша един от "самотните" ми дни:
Ставам, пия афе, разхождам кучето, отивам на работа. Там комуникирам с много хора, обядвам с някой, имам срещи, прибирам се в къщи, пак разхождам кучето, после или гледам филм, или се ровя в нета, или доработвам, или излизам някъде с приятели. Прибирам се и си лягам.
Кое точно ми липсва от "светът е за двама"?
Ако ми е кеф чета, ако и е кеф готвя, ако ми е кеф излизам.
много хора в двойка нямат тази свобода поради редица зависимости. Сегашната ми връзка ми дава тази свобода, с някои ограничения, които ми харесват. Искам да сме заедно, но не усещам задължение да сме. За него важи същото. Изкарвали сме почивен ден съвсем отделно, макар и в къщи. Той си прави каквото му харесва и аз така.
. Противоестествено е човек да е сам.
Хората не са вълци единаци.
Това, че единици избират този път, не означава, че това е в човешката природа. Изборът често е резултат от неприятни външни фактори.
Хората не са вълци единаци.
Това, че единици избират този път, не означава, че това е в човешката природа. Изборът често е резултат от неприятни външни фактори.
Противоестествено е,но да си с някой само за да не си сам,също е крайност.
Понякога се случва да останеш сам (развод,смърт).И е хубаво да да откриеш хармония и равновесие.
Пък ако срещнеш - още по-добре.
Ми, нали това казвам и аз.
Не да си с някого на всяка цена, само и само да не си сам.
Но не е в природата на човек да е сам.
Приятели, роднини, родители, деца... Кой ги отрича. Но партньорът е друга класация.
Аз съм избрала в момента да съм сама, поради независещи от мен обстоятелства. Не съм останала с БНД само и само да съм във връзка някаква, там, да не съм сама.
Поне аз не говоря за крайности.
Не да си с някого на всяка цена, само и само да не си сам.
Но не е в природата на човек да е сам.
Приятели, роднини, родители, деца... Кой ги отрича. Но партньорът е друга класация.
Аз съм избрала в момента да съм сама, поради независещи от мен обстоятелства. Не съм останала с БНД само и само да съм във връзка някаква, там, да не съм сама.
Поне аз не говоря за крайности.
Според мен сама ще го почувстваш.
Аз винаги съм тръгвала с отворено сърце към всички след развода, но ми беше ясно, че няма да се оженя за тях. Бях си самодостатъчна (с детето, де), но си бях казала, че ако в някакъв момент срещна някой, с когото наистина да се събера и ни прави щастливи, добре. Ако не, не ми е проблем. 8 години след развода ми, го срещнах. По-точно детето ми го срещна първо 😀
Аз винаги съм тръгвала с отворено сърце към всички след развода, но ми беше ясно, че няма да се оженя за тях. Бях си самодостатъчна (с детето, де), но си бях казала, че ако в някакъв момент срещна някой, с когото наистина да се събера и ни прави щастливи, добре. Ако не, не ми е проблем. 8 години след развода ми, го срещнах. По-точно детето ми го срещна първо 😀