Живеене няколко поколения

Кукумицинка ,не знам колко е истина ,но свекърва ми разправяше, че деверът е питал партийния секретар да се изнесе така да се каже.Поставил че са двама братя и  няма как, няма условия, за да отиде да работи в града и там останал.Там жена му има доста имоти.
Ако не са "позволили" нямаше ние да отидем там.Идеята е някой да ги гледа свекърите, тя се сърдеше до поледно що е  отделно, защото и до това се стигна по едно време.Стопанска сграда стана кухнята ми.Всеки на масата си, дори да им нося храната ,но отделно се хранехме , не става две жени в една кухня, особено ако едната не влиза там да готви.Носих като има.Много пъти е нямало готвено, препечени филийкии  тя може.Нейната идея за заедно е да ползва всичко , да разполага е думата  и.
Опция развод не ми е била план.Не беше като сега.
Опитвала съм , чертах строежи, с помощ, планове, не стана.И не сме ги използвали ,те нас използваха  и не бяха съгласни да се отделим, то и трудно беше ,но в този двор да строим можеше, условие право на строеж на мъжа ми, те не дават.Той привързан, десетилетие мина да се отвърже, ама късно.Беше вложено много , от ел инсталации, баня, пълни ремонти и от тогава не е  имало до сега , аз съм променяла , всеки тапет и боя , всеки ремонт е мой.С плащането.Покриви, всичко.
Не навих, за това  разбирам авторката, повтарям, не знам ситуацията.Път на младите за мен бе разрешение да строим..
Не може всички да са предвидливи ,умни  и саркастични и да набиват канчета на другите.
При мен не бе опция да излизам, когато можеше , имаше парите, мъжът ми се разболя и всичко бе мое като разход.
Та се поздравявам ,че издържах и отгледах деца.Изгледах възрастни, не са се залежавали поне.
Не  е както искаш.
Не бяхме умни едно време.
И сега има глупави.

Уиш ,сега е различно, аз съм набол1955, ти си ми дете дет се вика.И разбира се ,свекърите решават, но нека решават преди да пуснат сина си там.И те вероятно са по-млади и от мен.

Не може, Борянка, ама и не може да си в чужда къща, пък да се разполагаш като в своя. Като ще се сравнява авторката с хора, които са си взели пътя (или са влезли в него, все е различно от нейното), да вземе да го има предвид.
Завиране в свекървин дом поначало значи прислужване на свекърите, а не изместването им. Та не знам авторката кво си фантазира, ама е далеч от реалността.

С това напълно съгласна, явно смята, че е принцесата ,дет и сбъдват желания, слугуване си  е и от двете страни , по различно време може да е , но  е такова.

Не всички свекърви са лоши.На мен ми беше хубаво като живеехме при свекърва ми и при майка ми.Едното ми дете се изгледа без да си прекъсваме редовното образование.Не сме слугували на никого,а и пари си спестихме, без да се лишаваме от почивка, екскурзии, ресторанти,дискотеки.И двамата имахме по един празен апартамент от родителите.

Ти не беше ли писала, че родителите са ти подарили апартамент на доста ранна възраст? Извинявам се, ако те бъркам с друг човек.

Явно авторката иска път подобно на едни наши познати. Те възможности имат, но им е удобно при свекърите. Голям апартамент. Бяха уж младите в една стая, старите в друга, на младите дневна, на старите хол, обща кухня, отделни бани. Родиха 2 деца, сега "младите" и 2-те деца ползват 3 спални (направиха и дневната спалня) и хол, старите се свират да спят в кухничката. Не стига това, а гледат децата, дядото има магазин и работи всеки ден, че да не пречи вкъщи, на прибиране пазарува, бабата готви, пере, чисти. Младите са постоянно по почивки, екскурзии, заведения и реват, че старите имат претенции да не им тропат нощно време, когато пият вода, ядат, а старците се опитват да спят. Дядото с много труд е купил и обзавел жилището. Снахата е на мнение, че е глупаво да си нарушават стандарта на живот, заробвайки се с ипотека. Интересно ми е дали някой ден тя ще се навре в кухнята. Младите са на 40+, старите на почти 80 и не могат в собствения си дом да сенаспят, нахранят или да гледат някой турски сериал дори, без да "пречат" на снахата.
Ама не е луд тоя, дето яде баницата.

Верно е това за баницата, жал да ти стане за възрастните хорица. Не бих се съгласила на такъв живот, та и с риск да си развалим отношенията. Не че някой се е засилил да ме вкарва в кухнята, де. И старите си имат вина, че се съгласяват явно, а може и да са такива, дето разсъждават -  на децата да е добре, пък ние взели-дали вече. Чувала съм го от възрастни хора, затова не се учудвам. Вероятно затова и децата им така се държат с тях, така са научени.

Е, и аз това казах.
Знаеш ли кога ще позволя на дъщеря/син, еле път зет/снаха да ми дава уклон кога да пия вода, да пазя тишина и да работя по цял ден, за да не се прибирам в собствения си дом?
Айде, у лево.
П. С. В една стаичка бих се завряла, само, ако е впланината, на чист въздиух и сън отишла да релаксирам. Иначе си искам пространство за мен, за 3те котки и дъщеря ми, докато няма семейство.

Набор '55 не е като да си съвременник на Хаджи Сееафимовта унука. Имало е разводи и пр. Не е причината във времето, по-скоро май определящи са характер, манталитет и семейна среда. Жените, които чувстват някаква сигурност от страна на родителите си, по-малко търпят.

Те тия старите не уважават себе си, защо да бъдат уважавани от младите? Сами са си виновни за съдбата си. Объркан семеен модел, объркана обич към децата, отгледали са си паразити.

Не съм казала, че времето ми е виновно,много са факторите.Написа един-липса  на каквато и да е  подкрепа от където и да  е.
Писала съм и друго-имам недъг, който не ми е давал шансове или така съм мислела, а  и да се опра на времето, малко свестни мъже можело да приемат две деца, те и сега са малко свестните.Дори тук рядко  има за похвала, половин век по-късно.
Нещата при мен се развиха  да съм финансово добре късно, вече не можех да оставя болен мъж, а и той се промени, не бе мама главната за него.
Не можем да сравняваме  сега и тогава.
Но най-голяма тежест бе, че мъжът ми беше добър баща, то сложно, но както чорбаджийства, така се и съгласява  и си държи на думата.
Но не аз съм темата, разказах защо подкрепям донякъде, като не знам всички обстоятелства.
Без да ги навира никъде, ако има място, не  е  редно да е заключено.
Съседи се разведоха, стая за дъщерята заключена, снахата всяка вечер внася походно легло.Може да го внася само когато има гости. Освен това те се разделяха и събраха ,роди се второ дете  и пак развод.
Аз не бих се върнала и като не съм сигурна в себе си, не мърдам.
Приживя се всичко, не всеки ден е било напрегнато и със кавги, но  работихме да решим проблемите.
И тези могат.Стига да искат.Без да навират никой под стълбите.
Като не става - път на младите навън.Те сега правят бебета, силни са, здрави предполагам , пътят ги чака.
Както и ако са се заинатили родителите и ненужно ги притискат  не са прави.

Съгласна съм, но аз и мъжа ми сме примери, че и двата варианта работят. На мен на бала ми казаха "оправяй се" като веднага спряха да ми дават пари, после постепенно и другите неща удоволствия спряха. Мъжа ми е бил осигурен, дали са му работа, гледано момче ми е той. В крайна сметка и двамата сме много самостоятелни и се опитваме да помагаме на родителите ни възможно най-много.
Иначе съм напълно съгласна, че да си гледаш децата до края на света, осигурявайки всичко на готово е рецепта за нещата, които се пишат в тази тема....

Не, не бъркаш. Но, ако не ми бяха подарили, бих живяла под наем, но не и с родители.

Започнала си живота си с едни гърди напред пред повечето хора, прави впечатление как грубо коментираш хора, които не са имали този късмет. Олеква такова мнение какво би и какво не би.

Не. Грубо коментирам гьонсуратите като авторката.