Върнах се трудно. Имаме едно дребно от специален сорт, което не спеше. Не че сега спи, но ми се събират няколко часа на нощ поне. Беше на годинка като се върнах на пълен работен ден, преди това имах връщания в офиса тук-там, но не сериозно. Разказа ми се играта - цял ден съм на пълни обороти, щото работата си е отговорна, и цяла нощ тогава будна с дребното. Сега вече съм тренирана, някак свикнах, а и от офиса ми дадоха известни свободи, дето подобриха много положението. Няма баби, няма лели, няма нищо. Делим и си помагаме до колкото е възможно с мъжа, и това е. Отне време да вляза в час, най-вече заради недоспиването - мозъка ми беше на желе, и признавам си че съм се крила в обедната почивка за дрямка. Мениджърката ми даваше само работа с дълги крайни срокове и не от големите отчети. С времето влязох в крак отново, и се върнах на стандартното си темпо и качество на работа.
- Публикувана: 11 авг. 2020, 14:45 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 09:57 ч.
Как се върнахте на работа след майчинство
Аз съм много ЗА яслата, единствено ме тревожат болестите, и това, че трябва да отсъстваме с мъжа ми от работа, за да го гледаме. Ето тази седмица е болен малкия, мъжът ми го гледа до вчера, днес и утре съм аз. И признавам ви, хич не ми се седи вкъщи. Таман се "измъкнах" от разходките, обиколките и еднообразното ежедневие, но за 2 дни ще го преживея. Надявам се понеделник да е на ясла и да походи няколко седмици, без да се разболява. Настроила съм се, че ддо към 4 ще е така, тогава да се поочовечи и да закрепне здравословно. Абе трудно си е с малките деца, да съвместяваш грижи, работа, дома, и себе си да погледнеш. Особено ако сте сами като пукали като нас. Но и това ще мине.
Съвсем накратко, без да съм изчела всичко- след 7 години вкъщи ( с двете деца ми се сляха майчинствата) бях ужасена да започна работа. Същата сфера, но различно място, несравнимо като мащаби, фирмена култура и т.н.
Наистина без баби- изключение правят две - три седмици общо, през които много ми помагаше 80- годишната ми баба. Но за сметка на това свекърва ми беше тежко болна и след няколко месеца почина.
Както и да е, периодът беше абсурден, но аз бях толкова полудяла и изтощена да стоя вкъщи, че се родих с тръгването на работа. Дойде ми ентусиазъм да се облека хубаво, да се среша и лакирам, да сложа високи токчета и рокля. Там си почивах от децата, от слугинстването и бях аз на първо място.
Нямам рецепта как се справихме, беше трудно, но много си струваше!
Наистина без баби- изключение правят две - три седмици общо, през които много ми помагаше 80- годишната ми баба. Но за сметка на това свекърва ми беше тежко болна и след няколко месеца почина.
Както и да е, периодът беше абсурден, но аз бях толкова полудяла и изтощена да стоя вкъщи, че се родих с тръгването на работа. Дойде ми ентусиазъм да се облека хубаво, да се среша и лакирам, да сложа високи токчета и рокля. Там си почивах от децата, от слугинстването и бях аз на първо място.
Нямам рецепта как се справихме, беше трудно, но много си струваше!
Аз също съм за яслата, защото вярвам, че е добре за социализацията на детето. Моето направи две години и като види непознат човек се спича, крие се в мен, мълчи, а пред близки е много комуникативен, от няколко месеца много говори. Виждам, че малко му трабва и ще се отпусне и сред други хора оснен най-близкото си обкръжение. Единственото, което ме притиснява, са болестите.
Може би напролет ще започне ясла, макар че е записан. Аз няма да се връщам на робота, заради второ дете, но и не съм сигурна как ще е с две в къщи. Като си представя, че още две години ще съм в къщи с тази затъпяваща рутина и направо ме обзема ужас.
Може би напролет ще започне ясла, макар че е записан. Аз няма да се връщам на робота, заради второ дете, но и не съм сигурна как ще е с две в къщи. Като си представя, че още две години ще съм в къщи с тази затъпяваща рутина и направо ме обзема ужас.
Върнах се на работа лесно, но вкъщи допуснах повече грешки по отношение на себе си, отколкото на детето. След работа отделях много време да играя с него, да му чета, да си говорим, да не се чувства лишен от внимание, изоставен и т.н. А като заспеше почвах с лудо домакинстване, за да ми е всичко под конец. След две години в подобни темпове просто бях кълбо от нерви, нищо друго. И естествено рефлектира върху всички ни. това, което бих променила, ако отново минавам през този период е, да загърбя перфекционизма си по отношение на дома и да почивам, когато детето почива. Иначе в яслата първите 4 месеца бяха ад, не изкарваше пълна седмица, в сряда или четвъртък най-късно ме викаха да си го взема, че е вдигнал температура. След това започна да изкарва по 2 седмици, по три и после почна да изкарва месеци без болести. Та горе-долу 6 месеца беше честото разболяване, без да има обаче нещо много сериозно.
върнах се, когато детето беше на 6 месеца - налагаше се по финансови причини. свекървата в последния момент се отказа да я гледа, в стрес и ужас търсих детегледачка. какво ми беше ежедневието: ставане в 6 със самосъбудилото се дете, за да го нахраня, да поприбера и измия, каквото сме използвали, да я облека и да направя списък какво да й дава. в 7.30 тръгване за работа. понякога дневна командировка в страната. връщане към 17.30 - гледачката ме чака пред блока с бебето, слагам си чантата под количката и обикаляме квартала докъм 19-20ч като в това време пазарувам. след прибиране хранене на бебето, къпане и като заспи започвам да готвя - за следващия ден - по 2 манджи минимум - за гледачката, за бащата на детето и евентуално за мен, ако имам сили да ям. лягам към 24ч и до 6 се събуждам няколко пъти - заради растящи зъби, защото е жадна или просто така. една нощ броих - 17 пъти станах. така няколко години... оцелява се всичко, според мен в зависимост от психиката след това или се поразболяваш от нещо, или не...
Приемам забележката и ще го поправя на "деградиращо" 
Присъствала съм на запознанство, при което при въпрос към една дама "С какво се занимаваш?" и отговор "Домакиня съм.", последва усмивка и разговора между двамата приключи.
Друга история е как моя позната, която има дете на 3+ години, ходещо на целодневна ясла, все още не започва работа и си стои по цял ден вкъщи или ходи на работата на мъжа си, явно да му свети. Друг е въпроса защо мъжа на тази жена ходи неизгладен и детето- мръсно, но тя и домакинската работа не е за всеки. Та, тази позната в компания няма какво да каже, никой не общува с нея, защото няма какво да я пита, а и тя няма за какво да разказва.
И още такива истории, но както написах и по-горе- уважавам чуждия избор. Просто това не е за мен.
И на базата на какви наблюдения съдиш за деградацията?
И още такива истории, но както написах и по-горе- уважавам чуждия избор. Просто това не е за мен.
За другите не мога да се изкажа, но за мен 2 годишното майчинство беше и деморализиращо и деградиращо. И без никакъв плюс към развитието на детето. Както сега е модерно да се казва - тотал щета. И в момента не ме е страх нито от раждането, нито от първите месеци, а от започването на нова работа после. Адаптацията, минаването на интелектуален режим и тн.
Само да кажа, че това че имам работа не е някаква страхотна тема за разговор когато съм някъде или с някого. Никой никога не ме питал как ми е минал деня и какво съм правила, най много да се оплачем от някой гаден шеф/шефка. Много мотивиращо де. Най много ако някой има нужда от безплатна консултация да се сети за мен.
За мен е важно как жената се чувства, ако и е добре да е домакиня, няма лошо и няма право никой да я определя... хммм демотивирана и деградирала. Just sayin` Може да не сте съгласни. Аз не ставам за домакиня, но това си е само за мен.
За мен е важно как жената се чувства, ако и е добре да е домакиня, няма лошо и няма право никой да я определя... хммм демотивирана и деградирала. Just sayin` Може да не сте съгласни. Аз не ставам за домакиня, но това си е само за мен.
Върнах се на работа когато детето беше на 1 г и 2м. Нямах търпение в интерес на истината, а и не виждах смисъл да си стоя вкъщи и да получавам нищожно майчинство. Беше жадуван момент за мен лично, защото имах нужда да се върна към естествената си среда и да използвам мозъка си на пълен капацитет, въпреки, че не съм се оставила така за една година и учех чужд език - ходех на съботно-неделен курс за по няколко часа.
Детето беше записано на ясла още преди това и само чакахме да проходи, както ни беше посъветвал директора, защото за нея щеше да е по-добре чисто физически да общува с другите. Така и направихме - след като спря да се движи като пингвин и хайде там. Много лесно свикна, още от първия ден искаше там да спи, пък ние искахме първоначално 1-2 седмици да я пускаме по половин ден, но на нея очевидно много и е харесало и прехода беше безпроблемен. Иначе от 10-месечна я бях пуснала на детска кухня да свиква с храната. За огромна радост и облекчение през първата година в яслата изобщо не ми е боледувала, 1-2 пъти да е имала леки настинки, нищо сериозно. Проблемите с боледуването при нас започнаха по-късно по друга причина...
Като цяло съм за по-ранното даване на детето на ясла, преходът е много по-лесен и за двете страни. Според мен. Но си е строго индивидуално
Детето беше записано на ясла още преди това и само чакахме да проходи, както ни беше посъветвал директора, защото за нея щеше да е по-добре чисто физически да общува с другите. Така и направихме - след като спря да се движи като пингвин и хайде там. Много лесно свикна, още от първия ден искаше там да спи, пък ние искахме първоначално 1-2 седмици да я пускаме по половин ден, но на нея очевидно много и е харесало и прехода беше безпроблемен. Иначе от 10-месечна я бях пуснала на детска кухня да свиква с храната. За огромна радост и облекчение през първата година в яслата изобщо не ми е боледувала, 1-2 пъти да е имала леки настинки, нищо сериозно. Проблемите с боледуването при нас започнаха по-късно по друга причина...
Като цяло съм за по-ранното даване на детето на ясла, преходът е много по-лесен и за двете страни. Според мен. Но си е строго индивидуално
Ако работих примерно в офис, вероятно и аз щях да си работя до края.
Препоръчани теми