Публикувана: 11 авг. 2020, 14:45 ч.
Последно мнение: 13 септ. 2022, 09:57 ч.

Как се върнахте на работа след майчинство

13 090
191
1

Отговори

1
...
4
5
6
...
13
Всички

# 60 13 авг. 2020, 14:12 ч.

Мнения: 11 809

Да, аз разбрах идеята Simple Smile

Не виждам нищо лошо в това пък да си починеш преди раждането. И не разбирам защо жените, които са излезли в болничен да си полежат и починат трябва да се срамуват и да се оправдават, и да се заклеймяват като мързелани. Аз, ако бях работила до края и след това трябваше да изживеят целия стрес, който изживят през майчиството, да съм се поболяла и да съм починала...
Имам приятелки, които геройски бачкат до 9 месец, е.. аз съм кифла Grinning

# 61 13 авг. 2020, 14:36 ч.

Мнения: 85

Ама разбира се , че всяка жена си има право да си полежи преди раждането и без тежки здравословни проблеми! Като се замисля, преди две години по това време какво лежане и спане беше хубаво преди да се роди малкият- ми никак не съжалявам, че си подарих малко почивка. Ето, сега се “отплащам обратно” на живота с работа от всякакъв род, всички сме така.

Помня първото си връщане на работа след баткото и ми става хем едно мило носталгично, хем тъжно. Аз младо девойче наивно, животът пред мен, завършвам и магистратура, с такова желание се върнах на работа. Нямах никаква идея, че следващите пет години ще ни минат по болници с детето от пустата градина и нито крачка напред в никакъв план.
Колегите малки, несемейни, вятър ги вее. Те се кикотят за коя дискотека да се ходи довечера, на мен ми се преобръща стомаха да не звъннат от градината, че пак е с температура...
Аутсайдерче си бях отвсякъде. Дойде фирмено парти-моето дете болно на макс. Само с една дтуга колежка, върнала се и тя от майчинство се сближихме. След година нещата се нормализираха, завързах човешки контакти, но тая първа година след връщането беше година на самота, изолация и ядене на солети над бюрото (защото все не намирах с кой да отида да ям). Та очакванията ми сега са съвсем различни- просто да оцелеем някакси.

# 62 13 авг. 2020, 14:57 ч.

София
Мнения: 2 516

Аз пък сега, за разлика от предния път, се възползвах от първата възможност за болничен. Вярно, че и бременността ми е по-различна, имам.нужда от повече почивка, но и определено нямаше да издържа макар.и работата ми да е „просто„ седене на компютър.

На мен лично и предната бременност, а и сега (надявам се до края) са ми едни от най-хубавите периоди в живота. А и майчинството след това, като изключим недоспиването (сега ще видим как ще есе). Достатъчно време за себе си, за приятели, за мъжа ми само двамата съвсем малко, но като приключихме с кърменето започнахме да наваксваме.

Връщането ми на работа беше ок, колективът ми е чудесен и влязох в ритъм. Но пък и имаше кой да гледа малката до 2г. Това е една от най-трудните въЗрасти за пускане на градина, обаче, чисто психологически. Добре е да се реши или преди това, или след две години и половина.
Не съм мислела за болести, но и те са малко деца, по цял ден на двора. Не бягме тръгнала с тази нагласа, първата зима се извъртяха някои вируси, втората пак, но почти винаги аз съм си взимала болничен или съм била хоум офис, мама идваше да помага. Някак си и аз бях, а и още съм много привързана, и не мога да си представя детето ми да е болно, аз - в офиса, по цял ден да мисля за нея. Но, пак казвам, колективът е много важен. Работата не ми допада, затъпявам даже и то жестоко, но средата и колегите ми са върха и само заради тях не съм си помисляла да сменям.

# 63 13 авг. 2020, 15:01 ч.

Мнения: 2 334

Аз работех някъде до към 7ми месец, можех и още, но шефът ми не ми даде. Даже накрая бях на 4 часа. Последните 2 месеца изкарах в лежане, гледане на тв, подготовка за малкото, беше хубаво, макар, че бях като бидон. Разбира се, има жени с тежки бременности, които трябва да лежат от началото още. Всичко в името бъдещата майка и новороденото да са добре и така трябва да бъде, няма какво да се правим на героини.
Има жени, които гледат по 5 деца едно след друго и не им тежи. Има и такива, които с едно и не спират да мрънкат. Аз съм от вторите. С ръка на сърцето ви казвам, че последните 2.5.г. са най-трудните в живота ми. Чувствам се смазана, изморена, нещастна дори(последното не е заради детето). Мисълта, че ще започна пак работа ме крепеше и нямах търпение. Да стана, да пия кафе, душ и да се облека като нормален човек. Да отида в офиса, а не на площадката, където да слушам за памперси и глупости. Ох, измрънках си Grinning

# 64 13 авг. 2020, 15:09 ч.

Мнения: 85

Цитат на: *JustMamma* в чт, 13 авг 2020, 15:01

С ръка на сърцето ви казвам, че последните 2.5.г. са най-трудните в живота ми. Чувствам се смазана, изморена, нещастна дори(последното не е заради детето). Мисълта, че ще започна пак работа ме крепеше и нямах търпение. Да стана, да пия кафе, душ и да се облека като нормален човек. Да отида в офиса, а не на площадката, където да слушам за памперси и глупости. Ох, измрънках си Grinning

И аз така за чувствата! И не- естествено, че никой не вини децата за това, съвсем други комбинации от фактори са. Щом баба ми навремето (лека й пръст на женицата) ми разказваше как след второто й дете (това следвоенните години, тя стегната жена на военен, няма лиготии, няма драматизации:) - та на нея й се е наложило след майчинството с второто дете да отиде малко на “кални бани” за седмица да й се успокояли нервите Simple Smile

Ми имало е резон. Откакто свят светува явно жените минават през този разбит период.

# 65 13 авг. 2020, 15:43 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: Ели-Мели в чт, 13 авг 2020, 14:12

Имам приятелки, които геройски бачкат до 9 месец, е.. аз съм кифла Grinning

Не се знае какво се е крило зад това работене до последно. И аз бях така, но само защото съм невероятна бъзла и мисълта да остана сама ме побъркваше. Гледах да съм затрупана с работа, за да не мисля за раждането.

Скрит текст:

Тръпки ме побиха като погледнах датата Laughing

точно на днешния ден преди 16 г. ми беше термина. Бях си в офиса и колегите ми показваха статии колко хубав ден е петък 13-ти за раждане, а диването се беше запънало и нямах даже подготвителни контракции.

# 66 13 авг. 2020, 16:26 ч.

Мнения: 13 333

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 13 авг 2020, 15:43

И при мен беше така. Бременността беше тежка и гадна, изобщо не ми се нравеше идеята да си оставя хубавата работа и приятните контакти, свързани с нея, за да повръщам сама вкъщи.
А и никога през предишните 14 години не бях почивала повече от 10 дни накуп, та ми беше доста странна цялата идея.

НСЧ, честит своеобразен "юбилей" Simple Smile

Пораснаха децата, макар моето да e малолетно още.

# 67 13 авг. 2020, 16:47 ч.

Мнения: 2 863

Толкова си обичам работата, че чак ме е страх да забременея отново. И мисълта, че трябва веднага да изляза в болничен ме смачква. Аз също ненавиждам площадките и майките в квартала, не създадох никакви приятелства и не ми липсват изобщо. И въпреки всичко ми беше хубаво да съм в майчинство. Имах нужда да си отдъхна, защото 2 години преди това работех на 2 места и учих задочно в друг град. Бях изпушила на 25 години още. Сега като се върна назад, работодателите ми не заслужаваха да работя до 6-я месец, намерих си заместник и така излязох в болнични. После като се върнах пак бях в стрес, не ме кефеше да съм вкъщи по цял ден, детето на ясла и да се чудя кой да я гледа след 16ч.

# 68 14 авг. 2020, 09:32 ч.

Мнения: 1 081

С нежелание се върнах. Трябваше да си търся нова работа, защото старата, която обичах, вече не съществуваше. Сега, с второто, пак ще трябва да си търся нова работа, а това ми причинява стрес още от момента на раждането. Работодателите в Бг, като цяло, не са добре настроени към майките. Да се чудиш все как да избуташ, докато детето е болно е много неприятен момент.
Иначе с второто бях болничен през цялата бременност, с изключение на 2 седмици в началото. Работя на горещо място, налага се да вдигам тежки неща, нямах и миг колебание, че трябва да остана вкъщи. В последствие това се оказа важно решение, нямаше да износя детето най-вероятно, ако работех.

# 69 14 авг. 2020, 14:40 ч.

Мнения: 6 084

Аз се върнах лесно. Освен това смених и работата, т.е. на старата не се върнах, кандидатствах по време на майчинството. За щастие детето не боледуваше почти изобщо, нямах спънки по отношение на това. Мислех, че ще ми е трудно, бях свикнала да седя вкъщи, но свикнах веднага. Въпрос на свикване общо взето. Аз също по площадки и т.н. не съм ходила и изобщо подобни дейности не са ми липсвали. Като се замисля нищо от майчинството не ми е липсвало.

# 70 14 авг. 2020, 15:09 ч.

Мнения: 10 366

И при двете си бремености излязох в 45-дневния болничен преди раждането и след това стоях до края на 2-год. майчинство. Работата ми беше сигурна, майчинствата за мен си бяха супер и без помощ. Като се върнах на работа, си наваксах. Най-голям проблем са били болничните, че децата често боледуваха. Никога не съм смятала, че оставайки в майчинство ще изостана от другите, напротив вярвах, че мога да наваксам всичко след това, което и стана.
Аз от вкъщи с малки деца не мога да работя. Сега е лесно, защото и двамата са големи и не ми пречат, правят си техни работи и то тихо. В ДГ дъщерята иска сама да си рисува, оцветява и т.н. Синът ми обаче обичаше по-шумни игри. Дори сам в градинска възраст би скачал и ритал топка вкъщи, ако не го занимаваш с друго, количките се бутат с всички звуци, просто тихо можеше само за 5 минути. Така че мерси - хоумофис, ама ако може без децата, иначе по-добре обикновен офис. Smile

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 15:17 от Deni-meni

# 71 14 авг. 2020, 15:16 ч.

Мнения: 2 050

Ами аз с първото излязох 2 седмици преди да родя и се върнах, като беше на 6м, то реално няма кога и какво толкова да се забрави. Той лаптопът си беше с мен, притеснения не съм имала, макар и с mom brain. Сега обаче си станаха 2г, тепърва ще търся нова работа и определено имам страхове, защото ново място/колеги/работа, децата на ясла, прибрахме се от съвсем друг климат и бацили и не знам колко ще боледуват. Все ще се нагласим, вече се предозирах с майчинство, но не е като да ми е супер спокойно.

# 72 14 авг. 2020, 15:35 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Много актуална за мен тема. Бебето ми е на 8 месеца, но нямам планове да стоя вкъщи докато навърши 2г.
И в момента се чувствам ужасно затъпяла и със сварен мозък. Стоенето вкъщи с бебе и домакинстването не е моето нещо.
Не знам, обаче, как ще се случат при мен нещата. С държавните ясли е тегаво. Вероятно ще е частна или ще прехвърля майчинството. Обмислям връщане ранна пролет, но да видим.