Как се върнахте на работа след майчинство

Ако намерите подходящ човек има програма от бюрото по труда за бавачка за година и половина. Малко повече хамалогия е, но поне дават 1 пълна мин. заплата с осигуровки, а не ниското майчинство от втората година.

Аз пък като го пуснах юли, че не е болен от месец. Вируси има постоянно.

Да, знам я тази програма. Обмислям и това, но да видим.Само, че с близък, де.

Моя приятелка така "нае" леля си и се върна на работа. Добро решение е, ако имаш позната безработна. Няма да мислиш за ясла, ама като се разболее и ала бала. И ние с ММ я обмисляхме тази програма, но нямахме позната, която да дойде, а непозната да си оставя вкъщи с детето-трудна работа.

Дребна котка, отговарям директно без да съм чела коментарите. С една дума,чувствах се точно както го описваш. Първата година като се върнах на работа беше адско. След това не ми продължиха договора и ползвах обезщетение от бюрото по труда тази година. Не ми го продължиха по ред причини, някои от тях са,че ползвах болнични, а може би и не се справих с работата на 100%, които се изискват на нова работа, а с малки деца, просто и аз не знам как се получават нещата. Сега от септември започвам пак и не ми се мисли..нито с организацията, нито сили дали ще имам..Малкия е много залепен за мен, отделно боледуващ, отделно като се върнах на работа, когато той беше на 2, доста често го гледаше свекърва ми. Сега не знам, надеждата ми е, че поне е вече на 4 и ще е по-лесно..но всички тези домакински задължения и ежедневно обгрижване ме смазват психически най-вече..а с работа ми е още по-трудно. Сега мъжа ми уж обещава да е по-ангажиран, има възможност принципно, но да видим..нещо не му вярвам особено. Ще чета и аз за съвети и идеи..

Защото току-що е тръгнало на градина. Моето /на 4г/ за 2 месеца след отварянето на градините не успя да се разболее. Все пак е малко по-тренирана имунната система. В яслената група обаче ми се ревеше - 3 дни посещения, 3 седмици домашен стационар и така почти цяла година /тръгна на 2/. А помощ не дебне от никъде... И той е и астматик. Не се знае кога най-глупавите градински сополи за 1 ден ще доведат до пристъп или ще си подсмърча ден-два. Всеки път съм на тръни, но то можело и още по-зле. От 3 месеца е постоянно със сополи, правихме респираторен панел, има алергия към плесени. Та предвид че е със сополи и здрав се чудя как ще разпознавам симптоми на настинки наесен, като те не винаги са с температури.  Сега ще ходим и на алерголог, освен рутинния детски пулмолог. Та след целия този чаршаф - толкова съм уморена, че след като майка ми ми предложи да го вземе за една седмица ми иде да пея.

След 6 и 3 месеца. Така реших и такива бяха обстоятелствата и се налагаше. Тоест, аз избрах.
Много ми е хубаво вкъщи с деца -  и малки, и големи, но не харесвам дългото майчинство и му виждам основно минусите. Наблюдавам, че скапва, изцежда, смила жената. А би трябвало да е обратното. И тъкмо се върне на работа, почват тегобите с болестите, оказва се слабо ефективна  в работния процес, защото или отсъства, или е залепена на телефона да координира отглеждането по час. Млади жени - унищожени от майчинство, това е ужасно.

За мен идеалният вариант е майчинство до 1-1,2 г. И естествено държавата да осигурява бавачки или ясли за всички. А ако и нагласата на работодателите не е лоша спрямо майките, ще е перфектно.
Бях наясно с боледуването и имах нагласа за това, но най-много се притеснявах от отношение на работа. За щастие, при мен това е минало и от 3 години нямам проблем с болничните, случих на шеф и колеги. Но сега предстои интересна учебна година.

За мен лично най-приемливия вариант е 50/50, т.е. да работя половин ден, през който някой да се занимава с детето и да е с мен през останалата част на деня. Предвид реалността мисля, че мъжът ми и майка ще ми помагат в отглеждането, а аз ще се посветя на второто дете, което ще се роди след някой месец. Записан е на ясла, но не виждам как ще ходи на 2 години и 3 месеца, ще боледува най-вероятно и ще носи вируси при току-що родено бебе. Ще ми бъде адски трудно и изнервящо, в това съм убедена, но аз друг вариант май не откривам.
Иначе, досега детето е гледано изключително от мен, не е боледувало никога, с изключение на една шарка.
Работата за мен не е опция следващите две години, макар да ми се ходи по принцип. Заплатата ми не е нисока и няма особен смисъл да се завръщам от финансова гледна точка специално. Ако искам да се върна, то е преди всичко, защото ми е омръзнало ежеднението с бебе, факта че по цял ден няма с кой да проведеш един смислен разговор. На мен лично ми спадна и мотивацията да се глася, както преди. То с рокля и токчета и тичащо дете не се съвместяват.

То не е до смисъла на разговорите, да ти кажа, а по-скоро мотивация, отганизираност. Много отпуска майчинството, за мен не е нормално цял ден да стоя вкъщи и да разправям, че нямам време. Казвам - мързи ме или не ми се занимава Случвало се е да гледаме екипа  деца  на колежка, докато тя е дошла да си свърши неотложна работа или пък са болни. И аз съм ходила с майка ми на работа, когато съм болна. Намира му се колаят.
Във връзка с гласенето  за работа - често ми се случва колеги да ме питат какъв е поводът, на което винаги отговарям едно и също - аз.

Ами разбита съм след този период, както казва Дренка, да. И не е виновно самото майчинство, нито децата в никакъв случай-кога друг път имаме дадено толкова време у дома с тях. При мен не е липсата на социални контакти, защото отдавна не се разбиваме от купони и т.н.
По-скоро е липсата на всякаква помощ и нормална ангажираност от страна на роднини. Ще кажете никой не е длъжен-абсолютно вярно, но как пък така и не видях друго семейство с малки деца, на което да не са длъжни баби и т.н да удрят по едно рамо 🤔
Наистина много бих се успокоила да се запозная и с други семейства, на които бабите им и двдовците живеят през блок от тях, свободни пенсионери са и казват- ние не сме длъжни да ви помагаме, че и товарят със заяжданици, вечни укори и оплаквания.
Как пък всичките ми приятелки, познати, съседи вечно върви някоя баба в комплект да подпира положението/взима внуче за уикенд/ сготви по някоя манджа веднъж на известно време и т.н и т.н. Защо пък те всички да са длъжни? 🧐
Мъжът ми онзи ден се връща от лекар с голямото дете и ми обяснява как до всяка майка с дете вървяла и по една баба за компания. Викам му- това е нормалното тук, не да ми се обяснява на мен как съм лигла и не се справям ✌

И това положение с вирусната епидемия само дойде “дюшеш” на такива отношения. Малкото дете “вижда” бабите си и дядовците само, ако се засечем случайно пред магазина, защото сме съседи. Хъката,мъката, ама то заради вируса, ще има време кога да се виждаме и т.н. Ние сме капсулирани вкъщи, пазим се като не видели, нормални хора сме, никой няма да тръгне да им кашля в лицата. Едва ли други баби и дядовци не са си виждали внуците шест месеца. То детето проговори, проходи, стана съвсем друг човек.

Коте, писах, че и при нас няма никой. Много завиждам на хората, на които им помагат с децата. Нашите баби и 2те са в чужбина, свекърва ми не съм я виждала от 1 година точно, сега не можа да си дойде. Дядовците ни са наблизо, но никой не идва да види малкото, какво да говорим да го оставим. Моята сестра е в друг град, в нашия е само сестрата на ММ. Тя няма никакъв интерес към детето, тази година го е виждала веднъж за 2 часа, а няма никакви ангажименти, освен работата. Няма семейство, няма деца. Какво да ти кажа...2 години сам сами тримата, като гледам така ще си откараме.

Аз не казвам, че е виновно майчинството, а че не го харесвам такова протяжно. Жив пример си - не е майчинството, липсата на помощ е. Хората се бият никой да не им помага

Нещата могат да се случат и само с мама и тати, стига тати да не е от типа "Ти от какво си уморена, цял ден си в къщи. Аз ходя на работа и издържам семейството."
Аз имам един дядо, който едвам върви и по скоро му се помага и една баба, която е по ОК, но пък с болки в краката. За сметка на това пък целта ми би била да наема помощ. Чистачка или детегледачка, каквото успея. Преди време МП хвалеше едни познати, че сами си гледали детето. Бързо ми стана ясно, че то това не е за хвалба и че няма нужда да е супер трудно.

То с плановете добре. Обаче ако няма шанс детето да се класира за държавна градина и трябва и детегледачка, докато е болно, става леко тегаво финансово. Нашата градина например е 750 лв на месец. Ако плащаме отгоре на това и по 250 лв на детегледачка за седмица боледуване, ами финансово няма да издържим. А, да и чистачка. Имахме една жена, която идваше 2 пъти в месеца, начи още 100 лв. Тук дори не отварям скоба колко струват лекарства, като се разболее, пък витамини да не се разболее....