E, щом го е пипал и му е измил лицето едва ли е бил призрак. По-скоро психопат.
- Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.
Случи ми се нещо странно XXIII
Ами аз не казвам, че е бил призрак. Някаква загубена душа беше. Но представи си ние в квартала се знаем дори по физиономия. Никога не съм го виждала, нито го видях след това. След като го изхвърлиха, как е провървял цяла нощ тези километри, как от толкова квартали в града е стигнал до моя, как от стотици блокове в квартала, е спрял пред моя, от всички входове е влязал, в моя и от всички апартаменти в осем етажен вход, отвори моята врата? Не е ли странно? После баща ми разпита комшиите, те си се събираха на пейките пред входа. Никой не знаеше нищо. Т. Е. Той не е опитвал да отваря врати наред. А то беше към 11 сутринта всеки е бил буден.
Не, моето мнение е, че е бил под въздействието на наркотици. Аз познавам такъв човек и той толкова се беше обсебил от момиче от класа ни, че беше намерил къде живее и беше влезнал в тях докато тя спи. Страшно си е, затова такъв тип истории винаги го свързвам с това. В случая, ако е видял, че един човек му е обърнал внимание, според мен може да си е помислил нещо, в такива състояния обикновено това правят.
Може и така да е било, просто ми беше много странно. Но аз никога не го бях виждала преди това, нито след това го видях. А да се обсеби от мен на някаква опашка в центъра на града и за една нощ да открие, коя съм и къде живея, в това състояние. Странно. Но да вероятно той е бил много зле, дрогиран, бит. Не знам. Беше странно.
Ми по принцип в онези времена не сме се заключвали много. Това беше в 11 сутринта, може аз да не съм заключила. А може и някой от нашите сутринта да е притичал до магазина, докато си спях мъртвешкия, дискотечен сън. Никога не съм се замисляла над това. Не знам защо в било отключено. Може и майка ми да е пила кафе с комшийката и да са разменяли яйца. Аз тогава, така се уплаших, ме не съм го мислила това.
Ако искаш сподели, ще е интересно.
Ако става дума за моето сънувано ''дежа- вю", не е нищо особено. Седя по турски на дивана, слънчево е, дъщеря ми влиза в хола от терасата и казва какви са й плановете до края на седмицата. Странното е, че наистина сънят ми беше едно към едно със случилото се- позата, в която седях, слънчевата светлина, дрехите ни с дъщеря ми.
ПП. Единственото странно нещо е, че съм сънувала ситуацията 1:1 преди няколко години (около 3). Още тогава така ме впечатли с реалността и естествеността си, че съм го запомнила.
_velvet_, наистина странна случка. Тръпки ме побиха, докато четох. Точно това си помислих и аз, как така те е намерил, че и точно вашата врата отворил. Интересно е, само това, дето те е гледал в очите и......Както се казва: неведоми са пътищата господни или нечии други, кой да ти каже.
Днес бяхме у тях. Лампата в коридора-изгасена-а мига отвреме навреме. Това не ме стресна, обаче. Отдавам го на електрически проблем. Снощи пак са осъмнали със звуци и отворена врата. Мислят да взимат тамян и светена вода.
Здравейте, ще напиша за следващата ми странна случка, която не мога да си я обесня. Случката беше пак като бях малка. Във входа ни на долния етаж под нас живееше една баба на около 90години.Бабата редовно се събираше с другите баби от входа на пейката пред входа. Но като всяка баба искаше на обед да си почива и се пребираше да спи. Аз обаче бях по диво дете и постоянно вдигах шум. Виках, кряках и бабата все ми се караше. Събирах котките на квартала под нейния балкон и това също и беше доста неприятно, но като дете не съм се замисляла и колкото и да ми се караше аз си знаех моето. Видимо беше, че не бях любимка на бабата. Един ден тя ме извика и ме покани в тях.. Влязохме в нейната стая, където тръпки ме побиха, защото в стаята и беше пълен мрак и се подаваше само светлина от врата и светеше в бабата и така виждах какво прави. Извади от пазвата си един ключ и отключи едно чекмедже. От там извади един найлонов плик вътре с нещо. Преди да ми го даде ми каза, че това било много специален гердан и трябвало майка да ми го сложи на врата и да седи до сърцето ми винаги, никога да не съм го сваляла. Взех го аз и веднага дотичах при мама и и го дадох и казах какво ми е казала бабата. На мама видно не и стана приятно и баща ми като се прибра каза да го изхвърли веднага този гердан. Гердана беше много странен до колкото си го спомням, защото не беше обикновено герданче, а много голям с големи топки гердан. Бабата е видяла най-вероятно, че не съм го сложила, но нищо не ми е казвала. Незнам дали е било за добро или за лошо, но беше много странно определено. Тя си имаше дъщеря и внучка, която беше на моите години незнам защо не го е дала на тях, а точно на мен където си мисля, че не ме харесваше особено.
Скрит текст:
Здравейте, докато четях темата се сетих за една странна случка. Бях някъде на 16 или 17, но със сигурност още ученичка. Беше Великден и обикаляхме църквата с моите приятелки, и след това веднага атакувахме дискотеката. На входа имаше едно много дрогирано според мен момче, мръсни дрехи, без една обувка, с Едни засъхнали бели петна по лицето. Не можеше да говори, мучеше нещо. Искаше да влезе в дискотеката, но охраната го подхвана и започна да го бие. Беше ужасно. Но така беше тогава. Ние нали бяхме много хора на опашката да влезем в дискотеката, но никой не каза или направи нещо, аз също. Обаче аз се разплаках, стана ми толкова мъчно, а него докато го ритаха и изнасяха, забелязах как ме гледа право в очите, не вика от болка даже, само ме гледа.
Както и да е изкарахме дискотеката, взехме такси с приятелките, защото дискотеката е в центъра, а ние живеехме в краен, далечен квартал. На другата сутрин се чукаме с яйца, ядем козунак на закуска с майка ми и баща ми. И както вървя в коридора и минавам до външната врата, тя се отваря от вън и момчето от дискотеката е на 20 сантиметра от мен. Аз започнах да пищя, толкова се уплаших. Баща ми скочи избута го. Той вече и без втората обувка беше, но същия, мръсен с белите петна по лицето. Той седна на земята пред вратата ни и гледа в пода. Аз разказах всичко на баща ми. Той започна да му говори, донесохме му обелено яйце, козунак, вода, но нищо не казва. Баща ми му изми лицето с вода питаше, къде живее, как се казва, но нищо. Само пак ме гледаше, но право в очите. Баща ми настоя да се махна и докато звънеше в полицията, той изчезна за секунди. Баща ми го търси в мазетата, по улиците, защото той очевидно беше много болно момче, но нищо. Беше странно това. Няма никакъв шанс да ме е проследил след дискотеката в неадекватното си състояние. А и ние се прибрахме с такси.
Както и да е изкарахме дискотеката, взехме такси с приятелките, защото дискотеката е в центъра, а ние живеехме в краен, далечен квартал. На другата сутрин се чукаме с яйца, ядем козунак на закуска с майка ми и баща ми. И както вървя в коридора и минавам до външната врата, тя се отваря от вън и момчето от дискотеката е на 20 сантиметра от мен. Аз започнах да пищя, толкова се уплаших. Баща ми скочи избута го. Той вече и без втората обувка беше, но същия, мръсен с белите петна по лицето. Той седна на земята пред вратата ни и гледа в пода. Аз разказах всичко на баща ми. Той започна да му говори, донесохме му обелено яйце, козунак, вода, но нищо не казва. Баща ми му изми лицето с вода питаше, къде живее, как се казва, но нищо. Само пак ме гледаше, но право в очите. Баща ми настоя да се махна и докато звънеше в полицията, той изчезна за секунди. Баща ми го търси в мазетата, по улиците, защото той очевидно беше много болно момче, но нищо. Беше странно това. Няма никакъв шанс да ме е проследил след дискотеката в неадекватното си състояние. А и ние се прибрахме с такси.
_velvet_, настръхнах докато те четях, защото отвъд рационалните обяснения, които всъщност няма как да го обяснят, аз те разбирам. Погледът му не беше зъл, нали? Не беше като на луд, празен или похотлив...А някак все едно вижда през теб, право в душата ти.
На мен ми се е случвало, даже наскоро пак - с един възрастен просяк, който от всички възможни хора на много по-достъпно място, избра да се приближи до мен и да ме помоли за стотинки за хляб.
На мен първата ми реакция като ме приближи някой непознат, винаги е да се стегна и да откажа каквото и да ми предлага или иска от мен, а в този ден помня, че и без друго вече бях доста обострена и стресирана от всичко, което се случваше в ежедневието ми....но като го погледнах в очите, за момент се спрях.
Имаше страхотни ясни сини очи, гледаше ме с толкова благ и спокоен поглед.... Бръкнах си в джоба и извадих левче, подадох му го и той кимна и си тръгна, отново без да поиска от никой друг, а малко след това се изгуби от погледа ми.
Може и да е смешно за някои, на пръв поглед нищо странно, но аз го почувствах като някакъв вид тест към мен.
Kika777, тази баба ми се струва, че никак не ти е мислела доброто с този гердан. По-скоро е искала да ти повлияе енергийно да се кротнеш, за да не я смущаваш, но подозирам, че не ѝ е било приоритет дали методът, който използва, няма да ти навреди. Правилно сте изхвърлили гердана, аз бих ѝ го оставила пред вратата, да ѝ се върне изпратеното.
За съжаление има много такива хора, с които е най-добре човек да си няма вземане-даване.
Здравейте дами! Регистрирах се днес защото искам да споделя с някого. Не се чувствам добре. Преди време шофирах към северозапада. В отсечка към северозапада в ужасен дъжд се наложи да "изпреваря" (заобиколя) каруца. Видях в огледалата за обратно виждане фарове далеч, далеч зад мен и предприех маневрата. Заобиколих магаренцето и каруцата, но колата ме настигна (при положение, че вече се бях прибрала в моята лента) изравни се с мен, отвори дясното стъкло и започна да ми показва ...неприлични знаци. Пуснах волана, събрах ръцете си като за молитва. Страх ме беше. Народ ненормален колкото щеш. Синът ми на 5 години спеше на задната седалка. Отмина пича с Лексуса. Прости ми. От шока съм казала на глас: Ще те настигна и ти ще видиш! (това не си го спомням). Спомням си, че мъжът ми ми каза: Да бе с нашето Рено ще го настигнеш....Мечтай си!. След 20-ина километра навлизам в прахоляк, мъгла и летящи камъчета. Дъждът беше спрял. Изкривена мантинела и от двете страни... Не спрях! Беше той. Не спрях да му помогна. Сега умирам от угризения. Имам и други такива разкази... Притеснявам се да ги разкажа, защото....? Защото?
Kika777, тази баба ми се струва, че никак не ти е мислела доброто с този гердан. По-скоро е искала да ти повлияе енергийно да се кротнеш, за да не я смущаваш, но подозирам, че не ѝ е било приоритет дали методът, който използва, няма да ти навреди. Правилно сте изхвърлили гердана, аз бих ѝ го оставила пред вратата, да ѝ се върне изпратеното.
За съжаление има много такива хора, с които е най-добре човек да си няма вземане-даване.
[/quote] Добре, тя хубаво е искала да ме кротне, но начина не е това. Можела е просто да каже на родителите ми.. А и жена на толкова години да прави такива глупости незнам.. Би трябвало да и е дошъл акъла за 90години. Добре, че нищо не ми стана хех.
За съжаление има много такива хора, с които е най-добре човек да си няма вземане-даване.
[/quote] Добре, тя хубаво е искала да ме кротне, но начина не е това. Можела е просто да каже на родителите ми.. А и жена на толкова години да прави такива глупости незнам.. Би трябвало да и е дошъл акъла за 90години. Добре, че нищо не ми стана хех.
Не исках да пиша за погледа, малко се засрамих, че споделих това. Никой не попита и дали яде от храната. Пред дискотеката погледът му беше смирен, гледаше ме сякаш искаше да ми каже нещо. Пред врата ми беше, сякаш ми пронизваше душата, сякаш се надяваше с този поглед, да се сетя нещо, топъл. Майка ми после ми каза: Той те гледаше все едно си му целия свят. Ужас, наркомани!!
DAGAZ 22 не виждам защо имаш угризения - лошо време+нахален и агресивен шофьор = катастрофа. И за какво да му помагаш- получил си е заслуженото. Лошото е, че такива убиват и други на пътя, не само себе си. Не съм злобна, носъм активен шофьор и вече имам чувството, че народа съвсем полудя, особено ако има по-нова "кошница" от Германия 