Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.

Случи ми се нещо странно XXIII

79 930
737
1

# 285 19 септ. 2020, 09:14 ч.

Мнения: 24

Цитат на: молец в вт, 15 сеп 2020, 12:13

Привет на всички!
Не бях попадала на тази леко мракобесна тема, изчетох я с интерес, а някои от историите откровено ме поизпотиха. В последните 3 години ме съпътства едно странно съвпадение. Не бях стъпвала в пещера и реших че е време да наваксам. Първите два пъти, в които влязох в пещера и ме попъпли жаба, реших че всичко е в реда на нещата – влажно е, живеят си там милите влечуги, нищо толкова странно. За мое учудване обаче това продължи да се повтаря във всяка пещера и даже вече си имам снимков албум на жаби. Нашественикът от снимката по-долу е от последното ми влизане в пещера - Дяволското гърло. Преди да влезем в нея, разказвахме със съпружието на баща ми за моите предходни жабешки срещи. Посмяхме се, пошегувахме се за нецелунатите принцове, но когато посегнах към изворчето с олтара и върху крака ми цопна отново жаба, всички се понапрегнахме. Нямам идея дали означава нещо друго, освен че жабите много ме харесват. Поне не са едни влечуги. Stuck Out Tongue Winking Eye

Скрит текст:

имам една позната, която боготвори жабите. Събира всичко с жаби като плюшени играчки картинки и така нататък. Беше ходила някъде преди години на гледачка понеже не можеше да забременее и жената и каза, че имала жаба в тях, която и пречела и да я махнела. Моята позната има мн жаби хех и не ги махна, но до ден днешен няма дете а е на около 55години.Това се сетих, като четох за жабите.

# 286 19 септ. 2020, 16:29 ч.

Далечният изток
Мнения: 20 531

Аз щях да разказвам за пеперуди.
Та..., баба ми и баща ми живяха в една къща. Тя почина през декември, а той през февруари. Къщата остана съвсем празна няколко месеца, докато не решихме през май да отидем, да изкопаем двора и да го засеем. Така започнахме да ходим веднъж седмично. Всеки път около нас летеше бяла пеперуда, всеки път... От май месец, до сега, ходим веднъж или два пъти седмично и всеки път в двора лети бяла пеперуда. В началото не ми правеше впечатление, но веднъж се замислих, че пеперудите живеят всъщност много кратко, може би няколко седмици, а нашата пеперуда си е там от май...
После се сетих, че преди години гледах едно предаване, където споменаха, че душите на починалите се явяват като бели пеперуди или бели гълъби.
Скоро правихме помен - 6 месеца от смъртта на баща ми и се събрахме роднини на гроба. Докато попът пееше, аз се замислих дали моите починали близки са около нас... Казах си на ум, ако са там, баща ми и баба ми, ще се появят, като пеперуди. Помолих им се, ако са там около нас, нека да се явят. Може би минаха 2-3 минути, от ляво една бяла пеперуда дойде и след секунди от дясно още една... Разминаха се точно пред мен...
Сестра ми и майка ми пък скоро пътуваха с влак, с тях в купето и една пеперуда...

# 287 20 септ. 2020, 01:00 ч.

Мнения: 109

Здравейте! Чета за вашите преживявания от януари и много се надявах, някой да е преживял, каквото и аз. И наистина има подобни, но аз започвам да се плаша вече. В средата на януари за кратко се разболях, буквално за няколко часа. Вдигнах температура, заболя ме главата..изпих едно хапче и на сутринта нямаше и помен от настинката ми..но не спах почти цялата нощ. От този момент нататък заспивах трудно нощем..будех се често...и въобще изчезна дълбокият нощен сън. Една нощ в просъница чух ясно думата "муха" ...но реших, че е нещо като сън...вече напълно будна/чувах сина ми в банята и течащата вода/ чух отново женски глас, който пак каза много ясно-Муха!! Гласа звучеше малко металически..като от някакъв апарат..или по-скоро говорител. Тогава вече се стреснах, станах..зачудих се..невероятно ми се стори..нямаше от къде да идва този глас. След около две седмици ...пак глас! Този път мъжки. Рано сутринта ме извика по име. Алармата ми беше звъняла..бях будна, но не съвсем..унасях се отново да заспя.
Уплаших се и няколко дни разсъждавах над това..стигнах единствено до извода че вероятно откачам Grinning

И така мина доста време без гласове до преди няколко вечери. Беше глас..по скоро женски, но звуците бяха нечленоразделни. И беше като на запис, веднъж на пред и веднъж на зад. И сега се чудя отново, дали някой или нещо се опитва да ми каже нещо или полудявам??

# 288 20 септ. 2020, 06:47 ч.

Мнения: 2 124

Цитат на: Bentita в нд, 20 сеп 2020, 01:00

В къща ли живеете или в апартамент? Иначе за гласовете и на мен ми се е случвало, когато съм уморена и не мога да спя хубаво, чувам женски глас да ме вика по име.

# 289 20 септ. 2020, 08:53 ч.

Sofia
Мнения: 29 611

Като бях малка често чувах гласове и ми се привиждаха разни неща като космати животни криещи се зад врати и под легла. Гласовете бяха неясни като кънтене в празно пространство и неразбираеми. Като пораснах изчезнаха. Може да се е случвало като съм била с температура.

Последна редакция: нд, 20 сеп 2020, 09:43 от Doli

# 290 20 септ. 2020, 11:07 ч.

Мнения: 1 144

Липсата на сън може да доведе до халюцинации.

# 291 21 септ. 2020, 13:49 ч.

Там където
Мнения: 983

Това с пеперудите ме заинтригува. Винаги когато ходим на гроба на баща ми се появяват пеперуди и когато отреждаме някаква панахида. Миналата събота бяха 5 г. от смъртта му и пак докато попа четеше се появи една голяма оранжева пеперуда, прелетя над всички нас и храната на гроба и си отиде. Не се самосугестирам- то гробищата са в едни горички дето има птици, катерици и какво ли не... Ама някак си ми стана приятно като я видях тази голяма красива пеперуда.

# 292 21 септ. 2020, 23:27 ч.

Мнения: 518

Преди няколко месеца ,прибирайки се от работа усещам в стаята си миризма на тамян.Над камината в стаята съм поставила малка иконка на Богородица.Миризмата се усеща точно там.Тази вечер влизам в стаята и отново...сякаш се намирам в църква.Съседите ни са индийци и се чудя,дали тази миризма не е от тяхната къща,но доколкото знам индийците сутрин палят разни клечки с мирис на тамян ,а аз усещам това вечер.

# 293 23 септ. 2020, 06:39 ч.

Мнения: 107

Поделението в Плевен. Служих там 2000 г. есента. Преди да почнем първите караули старите войници разказваха за един ненормалник, бивш офицер, на когото синът се самоубил на пост. Човекът полудял и всяка вечер излизал да скита между постовете в "индустриалната зона" на поделението, където имаше складове и работилници. Първите войничета се бяха върнали пребледнели от караула. Разказваха как ги замерял с камъни, как някой те хваща за рамото и като се обърнеш няма никой. Как ти говори "Ти ще умерш. майка ти ще те целува студен" и ти нищо не можеш да направиш, защото просто не виждаш никой. Знаеше поделението като пръстите на ръцете си и можеше да се скрие навсякъде, въпреки шайките които го издирваха. И на първия ми караул го чух. Беше някъде малките часове и беше излязъл. Дрънчеше по оградите с някакви пръчки и замеряше съседния пост с камъни. До края на поста го чаках с насочен автомат към близкото КПП, където беше единствния вход към поста ми. Можеш и бях длъжен да използвам оръжие ако влезеше в поста, но той отлично е знаел това и тия щуротии ги е правел извън постовете. Страшничко си беше, но не чак толкова, колкото го описваха старите.

Преди години бях охрана в НБУ. Обикалях около касите на втория етаж докато ми се наби една много силна натрапчива мисъл за двама души, които пушат. Не обърнах внимание, но това продължи и аз взех асансьора до 4 ет. Слязох на етажа и видях една група студенти пред малката аула, от които двама души пушеха.

# 294 23 септ. 2020, 15:10 ч.

Мнения: 2 168

Абе дори да знаеш че е жив човек (нищо свръхестественно) си е страшничко. От къде да знаеш какво му е на акъла. Ние имахме един бездомник около блока, той така вечер плашеше хората. Един ден яде бой, че уплаши бременна жена и едва успяха да я закарат в болницата преди да роди, та тогава се премести през няколко блока. Повечето блокове имат зеленина и той с едно войнишко яке лягаше там и почваше да ръмжи, да шумоли и като скочи към теб и си пред инфаркт... Абе откачалник, бог да го прости.

# 295 24 септ. 2020, 13:51 ч.

Перник
Мнения: 287

По-принцип за мен няма нищо странно, гледам да му намеря обяснение, но днес имах серия от случайности, които е странно да се случат в един и същи ден. Сутринта отварям стъклото на колата, защото беше запотено и то се откачи и измести, отивам да се обучавам за работа в едно кафе и като прибирах една дървена маса, защото заваля, я изпуснах и част от крачето й се счупи. Накрая се прибрах благополучно и както обикновено пуснах вратата на асансьора да се затвори сама и тя задра по цимента и остана полуотворена. Сега пък котката търчи само по стаите, а аз не смея да бърша печката, да не се счупи нещо пак 😃

# 296 24 септ. 2020, 14:24 ч.

Мнения: 2 124

Цитат на: Билка в чт, 24 сеп 2020, 13:51

И на мен ми се случва поне веднъж в месеца да не ми върви - да пада нещо, да изтървам нещо, такива подобни, тогава мисля, че не трябва да правя нищо, но нямам избор Grinning

# 297 24 септ. 2020, 14:25 ч.

Там където
Мнения: 983

Билка, нищо няма - просто още един лош ден Simple Smile

Ще мине.
Разказът на И. Радев ми припомни нещо от студентските години. Моите студентски години бяха 1995-2000 и.е. гладни години, когато не се ходеше като сега супер добре облечен по заведения, а се събираш с колегите на ракийка и туршийка със старото плетено пуловерче Simple Smile

Та на един такъв купон, след като пиенето свърши и свалките утихнаха, останахме 5-6 човека, като само аз бях момиче. Естествено момчетата веднага ме игнорираха и взеха да се хвалят с разни подвизи от казармата. На мен ми беше все пак интересно. Лека полека не знам как (може би защото беше вече към 2-3 ч. след полунощ) войнишките теми взеха да се насочват към по-мрачни теми за загинали войници, самоубили се, странни истории и т.н. Едно от момчетата- супер темерутест по характер и определено не добър разказвач, разказа че бил граничар по Гръцко-Българската граница някъде из Родопите. Често нощем обикалял браздата, но от време на време спирали с другия войник ( обикалят винаги по 2), пушели цигари и си разказвали за приятелките. На една такава обиколка през нощта пред тях изкочило дребно човече - не повече от 2 педи високо, което носело някаква гъба и нещо си мърморело. Те се втрещили, а то като ги видяло изпищяло и се скрило в едни храсти, а от там в едно дере.

# 298 24 септ. 2020, 16:59 ч.

Sofia
Мнения: 29 611

Цигарките те ли са си ги свивали 😜

# 299 24 септ. 2020, 17:13 ч.

Мнения: 2 168

Може и цигарите да са помогнали, но най странните истории, които съм чувала са все от Родопите. Някъде в 10-12 тема говорехме за самодиви и подобни, та нищо чудно 😉
Мм е от Родопите, разправяше една вечер карали някой към автогарата в другия град и на връщане били 3ма в колата. На междугратски път изведнъж на пътя им се появила жена цялата в бяло със сива коса, моя не успял да спре и минали през нея. Както минали през нея и в колата се появил студен полъх. Спряли и слезнали, но нямало никого. Попринцип много хора там вървят пеша между селата и е възможно и човек да е, обаче нито имало удар, нито видяли някого. Това ми го разказа първо брата на мм, след това той.

Препоръчани теми

Православието като начин на живот - 9

Седмокласници 2020/2021 - Първа изпитна седмична тема - (14.06 - 20.06)

2 002
Набори

Фермата 6: Пътят на една мечта

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #11: от вторник до четвъртък, 20:00

Причина:

Причина: