Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.

Случи ми се нещо странно XXIII

79 847
737
1

# 375 10 окт. 2020, 15:08 ч.

Мнения: 16 873

Да, баш странно не е, наистина са просто облачни фигури. Но ми стана интересно, че фигурата в дясно прилича на извънземно. Споделих в тази тема, защото не се сетих за по подходяща. Grinning

Ха, Акаша, сега като каза "око", като се загледах наистина прилича и на око. На красиво дамско око с мигли и очна линия, сякаш е гримирано. Wink

Еех, какво нещо е въображението. Grinning

# 376 10 окт. 2020, 21:41 ч.

София
Мнения: 552

Относно църквите- една позната която чете малко "по различни" книги за подобни странни влияния и случки, ми е казвала, че в църквите има страшно много лоша енергия. Повече са хора които ходят за да палят свещи за починали, правят помени и памети за тях, болни се молят за здраве . Има и такива които ходят да кълнят някой. За това, да се ходи рано сутрин в църква.

# 377 13 окт. 2020, 12:16 ч.

в кукувиче гнездо
Мнения: 3 152

Чудя се защо се страхуват всички от сънната парализа и астралната проекция? Аз се мотам из астрала или където и да е това нещо от дете, писала съм тук бая пъти по темата. Всъщност и мен бе беше страх в началото, отдавна обаче не ме е страх. Отпускам се и пътувам. Винаги излизам от стаята през прозореца. И търся контакт със всички, които срещна по пътя си. Обаче да ви кажа те изобщо не са разговорливи, ама никак. Аз като видя хора и бързам да отида при тях да ги питам какви са, къде сме, изобщо любопитствам, нахалствам... Те рядко ми отговарят, бугат, аз ги гоня, говоря им на български, после на испански, абе яко им досаждам белким да отскубна някаква информация. Сигурно вече са ме научили в астрала като свръх досадна и любопитна... Последно тая нощ излизах на такава разходка, но нямаше нещо кой знае колко интересно. От всички такива излизания най-велико за мен си остана изживяването, когато видях свое предишно прераждане. 16-17 век може би, на кораб, видях себе си, бях капитана, крещях като луд, имаше буря, видях кораба, потънахме, видях след това спокойното море.. та, не се страхувайте много от тези състояния, а пък от хората, които срещате там - хич! Казвам ви, не са изобщо сговорливи.

# 378 13 окт. 2020, 12:38 ч.

Мнения: 2 826

Цитат на: lechugitka в вт, 13 окт 2020, 12:16

... изобщо любопитствам, нахалствам...

Сигурно вече са ме научили в астрала като свръх досадна и любопитна...

Хаха, хубаво е човек да има чувство за самоирония. 🙂)

Между другото, чела съм, че в астрала "не се гледа с добро око" на любопитните. Предполагам, че е ставало въпрос за нещо доста по-сериозно, а не за случката, разказана от lechugitka.

Цитат на: lechugitka в вт, 13 окт 2020, 12:16

Чудя се защо се страхуват всички от сънната парализа и астралната проекция?

Хората се страхуват от неизвестното. 🙂 Нямат доверие в себе си. Страхуват се от това, което са привлекли, което са проектирали към себе си.. И аз бих искала да мога как да се отпусна и да не се страхувам.

Цитат на: lechugitka в вт, 13 окт 2020, 12:16

.. та, не се страхувайте много от тези състояния, а пък от хората, които срещате там - хич!

Ами.. ако тези, които видим, докато не можем да помръднем в леглото си, не изглеждат много като хора, какво правим?. 🙂

# 379 13 окт. 2020, 13:55 ч.

в кукувиче гнездо
Мнения: 3 152

Ооооо, нямам отговори, аз дори нямам представа къде съм точно. Но категорично различавам съня от т.н. астрални разходки. Много често се чудя дали хората, които срещам там ме виждат изобщо. Защото има огромна вероятност и да не ме виждат... Вече, като стана настоятелна и почна да кръжа около тях явно започват да ме усещат по някакъв начин. Аз лично виждам съвсем обикновени хора, ситуации... Ходя на места, които са от сегашното ми съществуване, но изглеждат съвсем различни, ходя и на непознати места. Един път видях едни три момичета облечени с рокли от 19 век, много красиви, с чадърчета и се разхождаха в сегашната къща на леля ми, която пък изглеждаше така, както е строена преди 50 години и аз не съм виждала. Отделно едното момиче бях сигурна, че е сегашната ми сестра.. Абе, истории много.

# 380 13 окт. 2020, 23:51 ч.

Мнения: 16 873

Разказвай, де, не ни щади. Ето, такива истории са интересни и като цяло са по темата. Grinning

# 381 14 окт. 2020, 09:26 ч.

в кукувиче гнездо
Мнения: 3 152

Ами, аз почти всичко съм си разказала тук. В началото, като малка, може би 4-5 годишна имах спомени от съвсем различен живот за мен. Дори ги бърках с настоящето. Единият е като усещане за голяма река, жълта, мръсна, сал, на него съм аз, цветя и някакъв русоляв мъж. Ккава е тая картина аз така и не знам. Изпращане ли, смърт в предишен живот ли, не знам, но това е ярък спомен от детството ми та до днес. Като ученичка започна да ми се случва да излизам от тялото си. Живеехме на 15 етаж и понеже аз винаги излизам, както казах вече, през прозореца, много се страхувах да не падна... Първият път като минах през прозореца и започнах да се въртя, като кълбо навън разбрах, че е ужасно приятно и не е страшно. И така се почна. Излизала съм десетки пъти, имала съм някакви срещи там дори с дядо ми, който е отдавна покойник. Както писах най-запомнящо от тези астрални пътувания е, когато видях предишният си живот, като капитан на кораб и потъването му в морето. Истината е, че аз ужасно се страхувам от морето, дълбокото, водата.

# 382 14 окт. 2020, 09:35 ч.

Мнения: 6 235

Много интересно! Аз от малка пък имам спомен как тичам по стара, павирана улица, около която има от старите черни високи улични лампи и вдигам ръка да хвана нещо - трамвай, кола - нямам яснота. Виждам си и тялото - жена на средна възраст с дълга, обемна рокля и коса, вързана на нисък кок с шапка. Тая сцена я помня от както се помня и постоянно ми е ясна в главата.

# 383 14 окт. 2020, 13:44 ч.

Мнения: 1 129

Преди седмици някъде ... Реших да медитирам ! Тук даже разпитвах как точно се случват нещата ! Пуснах си медитация от ютуб ... И съм заспала ... Поне така мисля ,че беше като сън ! Ами озовах се в двора на село .Беше хубав слънчев,летен ден и седях на пейката на двора .Дойде дядо ми .(Той почина преди 16 години ,отрови се с гъби.Винаги,когато се сещах за него бях с много черни мисли,много болка ,усещах някакъв гняв !!!Сякаш усещах неговите чувства!!!Тогава ме посъветвахте да говоря с някого от черквата ...и аз го направих ... Цяла година ще го споменават в молитвите си ,за да намери душата му покой!!Разказвала съм ви го много пъти.)Сега той дойде и седна до мен ...беше някак спокоен и усмихнат !!! Минахме в разкази за нашите спомени ,всичко изникваше като картинка !!!Каза ми,че е време да се сбогуваме ! Изпрати ми послание за всяка от нас Майка ми,сестра ми,вуйчо и децата му! Пред мен се появи картина как мина през всяка от нас и ни целуна по челото !!! Каза ,че вече е в покой ... И ще чака баба ... И когато дойде денят и тя няма да е сама !!! Каза ми,че тя никога не е била сама ,защото той е бил с нея през цялото време .От тогава ,не съм имала никакви срещи с него , дори като се замисля вече не чувствам тази огромна болка и ярост !!!

# 384 14 окт. 2020, 14:44 ч.

Мнения: 204

"Каза ,че вече е в покой ... И ще чака баба .." - Много често в такива разкази се споменава как семействата се събират след смъртта. Интересно, ако някой се е женил два пъти, с кого се събира?

# 385 14 окт. 2020, 16:25 ч.

In The Middle Of Nowhere
Мнения: 3 300

Предполагам, че с този, за който е бил женен последно и/или му е бил най-голямата любов.

# 386 14 окт. 2020, 17:01 ч.

Мнения: 2 826

В текстовете за прераждане се казва, че хората, съпътстващи ни през целия ни съзнателен живот, не са случайни, а са ни били близки или са играели някаква ключова роля във всичките ни предишни животи. "Хората" са винаги едни и същи, само ролите са различни. Предполагам, душите не се вълнуват от земните си обвивки приживе. 🙂

# 387 14 окт. 2020, 20:03 ч.

Мнения: 2 168

Аз съм се мъчила няколко пъти да медитирам, но все заспивам, не знам случва ли се нещо защото не помня 😒
Мъчих се и с регресия преди време, ми не мога да се отпусна, имам страшно контролиращ ум и не става 😒 Пффф

И аз имам реален "спомен" от нещо, което никога не се е случвало. Отварям някаква врата и изпитвам много голям ужас от предстоящото, но не знам какво. Също и имам "спомени" от Хърватска, освен транзитно никога не съм била там, а този ми спомен е от както се помня

# 388 15 окт. 2020, 11:19 ч.

София
Мнения: 10 917

Аз съм разказвала тук как видях покойния си дядо по времето, по което трябваше да направя избор в коя болница да родя. Даде ми насока и ме успокои, че ще е до мен и детето ми през цялото време.
Очакванията на всички лекари бяха за тежко раждане и ме предупредиха да си подготвя кръводарители. Накрая раждането мина по-леко от очакваното и кръвопреливане не се наложи. Сигурна съм, че дядо ми беше до нас.
В отделението всички бебета, които се родиха тогава бяха с вътреболнична инфекция, лекуваха ги. Дъщеря ми нямаше инфекция и това също мисля, че не беше случайно.

# 389 15 окт. 2020, 16:56 ч.

Мнения: 131

Дайте да разнищим темата за енергийните вампири- аз имам вътрешната представа, че съм срещала няколко през живота си. Свързващото звено между тях като се замисля е, че не се чувстваха щастливи.Възможно ли е тази енергийна липса да цеди другите?

Цитат на: lechugitka в ср, 14 окт 2020, 09:26

Очевидно си отработила тази способност в предишен живот, чела съм, че на никого не се дава ей така- на всички, които го правят трябва да си го заслужат. Извинявай за въпроса, но често хората с такива способности не се чувстват много ок в личен план. Има ли нещо подобно при теб? Нормално ли се развива живота ти (работа, лъбов...) или имаш блокажи? Извинявай за въпроса ми, ако го сметнеш за неуместен - не отговаряй.

Препоръчани теми

Седмокласници 2020/2021 - Първа изпитна седмична тема - (14.06 - 20.06)

2 002
Набори

Фермата 6: Пътят на една мечта

Православието като начин на живот - 9

Хепи Майски бебчета 2022г.

668
С термин май

Причина:

Причина: