Преди около 15 години, една вечер ми се случи нещо странно, за което нямам обяснение и до днес. Докато спя усетих как нещо притичва ръката и главата ми. Събудих се доста уплашен, но си мислих че сънувам и реших да си доспя. Тогава чух как декоративните ми саби, които бяха наредени на поставка паднаха, а те си бяха доста тежки за да паднат от самосебе си. Доста се уплаших но реших да не обръщам внимание и да си доспя, когато чух шумолене от пакета гризки които бяха на бюрото ми сякаш някои се опитва да ги отвори. Тогава вече станах и помолих нашите да се преместят в тази стая, а аз в тяхната. На другия ден се опитваха да ме убедят че е мишка, но в тази къща никога преди и никога след това не е имало мишки.Мястото на което бяха гризките също не може да бъде достигнато от мишка. Същата вечер също не са открили нищо подобно. Още съм в размисли какво може да е било това.
- Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.
Случи ми се нещо странно XXIII
Преди няколко дни, внезапно се сещам за един човек, който съм срещала преди повече от 20 години и от тогава не съм виждала. Човек без никакво значение за мен, виждала съм го не повече от два, три пъти. Останах изумена, че въобще го помня, защото се славя с това, че не помня физиономии, още повече такива, на хора, които не ме касаят по никакъв начин. В този период сменяме дограмата вкъщи и майсторът, който я поставя казва, че ако искаме разполага с колега, който ще дойде да замаже около прозорците след него. За нас това е огромно облекчение и приемаме с готовност. Той звъни на колегата си, дава му адреса ни и след малко човекът пристига. Обездумях, когато видях, че това е въпросната личност, за която се бях сетила преди два дни.
За мен това е доста странно, тъй като никога до този момент не бях се сещала за този човек, дори не си спомнях името му, не помнех, че въобще съществува и изведнъж мозъкът ми услужливо ми припомня за него, а след два дни го виждам пред себе си.
За мен това е доста странно, тъй като никога до този момент не бях се сещала за този човек, дори не си спомнях името му, не помнех, че въобще съществува и изведнъж мозъкът ми услужливо ми припомня за него, а след два дни го виждам пред себе си.
Здравейте. И аз искам да се включа със нещо,което за мен е странно,но може да си има обяснение. Не става въпрос за сън или странна случка. Имам диабет тип 1. Случва се захарта да ми падне(хипоглекимия),което е опасно. Имам детенце на година и половина. Няколко пъти през нощта се случва да се разплаче и да се събуди по никое време,когато стана да я погледна и вече усещам,че захарта ми е много ниска,а аз не съм я усетила за да мога да реагирам и да я върна в нормата. Първия път реших- случайност. Втория път,пак случайно е нацелило детето кога да стане за вода или просто сънува и си проплаква. Ноо, вече се случва над десет пъти да ме буди,а аз да съм в хипогликемия и да не съм усетила,тогава вече се замислих,че десет пъти не е никаква случайност. Питам се дали усеща по някакъв начин, дали има някаква по-особена връзка между майката и детето? Все мисля и все не стигам до някакво логично обяснение на случките. Някой дали има идея ,ако не са просто съвпадения какво може да бъде?
matrixx и на мен ми звучи като абсолютно описание на мишка и също съм виждала мишка да стои "кацнала" на стената 
))
Но виждам,че си убеден,че е нещо друго.Какво те кара да мислиш така?
Макар,че мишката мен здраво би ме стреснала.....
Случката на caramella ме подсети да разкажа една моя такава от края на лятото.На морето децата се заиграват с едно момченце с по-рядко срещано име,което ми напомня за далечна приятелка,чието най-малко детенце е с това име.Те са в чужбина.Няколко дни си мисля за нея и решавам да й пиша(не сме се чували 4-5г)
Питам я за децата как са.На колко стана малкия.И тя ми казва:"Днес навършва 5г. " При което настръхнах.Може би случайно е било,но доста се развълнувах
))Но виждам,че си убеден,че е нещо друго.Какво те кара да мислиш така?
Макар,че мишката мен здраво би ме стреснала.....
Случката на caramella ме подсети да разкажа една моя такава от края на лятото.На морето децата се заиграват с едно момченце с по-рядко срещано име,което ми напомня за далечна приятелка,чието най-малко детенце е с това име.Те са в чужбина.Няколко дни си мисля за нея и решавам да й пиша(не сме се чували 4-5г)
Питам я за децата как са.На колко стана малкия.И тя ми казва:"Днес навършва 5г. " При което настръхнах.Може би случайно е било,но доста се развълнувах
Според мен си е напълно закономерно като помислиш за някого, той да се появи по някакъв повод, особено ако е близък. Събитията се случват на много нива, и ние по различно време отразяваме по различните нива. Аз например като малка израснах с две приятелки, деца на приятелско семейство, с които бяхме по-близки от братовчедки. И те отдавна заминаха да живеят в чужбина, и не си пишем вече, даже не сме се виждали. Но всеки път, като ги сънувам, веднъж на 5-10 години, разбирам от майка ми, че баща им примерно си дошъл да продава апартамента, или нещо друго да свърши.
Здравейте дами, искам да попитам нещо. Според вас нормално ли е 10 години да сънуваш бившия си почти всяка нощ🤨 Не съм го виждала от 4 години (на живо). Не си мисля за него, щастливо омъжена съм с детенце, до колкото знам и той също е с жена и дете... Но тези сънища не спират. Тормозят ме толкова дълго време, че вече мисля да се обърна към някого.
Знам ли баячка, гледачка..
Знам ли баячка, гледачка..
Аз смених една дълга връзка за настоящата си за кратък период. Сега съм семейна и с дете. Но първите години от тази връзка много често сънувах, че пак съм стария приятел и страдам за сегашния си мъж. Или че забременявам от стария си приятел и страдам, защото си искам сегашния съпруг. Събуждам се с облекчение, но много странно ми е всеки път защо го сънувам.
Това с гърменето в главата ми се случва често. Преди време четох, че е звук от кръвоносните съдове в главата.... Явно имаме някакъв проблем там...
Здравейте. И аз искам да се включа със нещо,което за мен е странно,но може да си има обяснение. Не става въпрос за сън или странна случка. Имам диабет тип 1. Случва се захарта да ми падне(хипоглекимия),което е опасно. Имам детенце на година и половина. Няколко пъти през нощта се случва да се разплаче и да се събуди по никое време,когато стана да я погледна и вече усещам,че захарта ми е много ниска,а аз не съм я усетила за да мога да реагирам и да я върна в нормата. Първия път реших- случайност. Втория път,пак случайно е нацелило детето кога да стане за вода или просто сънува и си проплаква. Ноо, вече се случва над десет пъти да ме буди,а аз да съм в хипогликемия и да не съм усетила,тогава вече се замислих,че десет пъти не е никаква случайност. Питам се дали усеща по някакъв начин, дали има някаква по-особена връзка между майката и детето? Все мисля и все не стигам до някакво логично обяснение на случките. Някой дали има идея ,ако не са просто съвпадения какво може да бъде?
Не, по-скоро означава, че имате хипогликемия през ноща, но разбирате за това само когато детето ви събуди.
Нощната хипогликемия е много често срещана. Моят съвет е да споделите с ендокринолога си.
Снощи постъпих глупаро, като в 23:00 часа си пуснах филм на ужасите. Мъжът ми си беше вкъщи и аз, смела съм, ще гледам. Имаше много зловещи сцени, изиграни от едно малко момиченце, но странното е, че докато гледах филма дори не трепнах. Но после, след като свърши и си легнах, почувствах силен, смразяващ страх. И го чувствах вътре в мен, концентриран в слънчевия сплит. Не можех да заспя, а в момента, в който все пак се унасях, в просъница виждах как завивките около мен се местят и се стряскам. Естествено, това е било игра На въображението. Но най-странното беше, когато се унасях за пореден път, изведнъж в главата ми се появи една вибрация, нещо като туптене, бръмчене/жужене. Пак се стреснах и дълго след това усещах тази вибрация в мозъка си. Никога досега това не ми се беше случвало. Не можах да заспя изобщо, за капак май у дома е влязло мишле и се чиваха стъпки и шумолене, което още повече засили страха ми.
Снощи постъпих глупаро, като в 23:00 часа си пуснах филм на ужасите. Мъжът ми си беше вкъщи и аз, смела съм, ще гледам. Имаше много зловещи сцени, изиграни от едно малко момиченце, но странното е, че докато гледах филма дори не трепнах. Но после, след като свърши и си легнах, почувствах силен, смразяващ страх. И го чувствах вътре в мен, концентриран в слънчевия сплит. Не можех да заспя, а в момента, в който все пак се унасях, в просъница виждах как завивките около мен се местят и се стряскам. Естествено, това е било игра На въображението. Но най-странното беше, когато се унасях за пореден път, изведнъж в главата ми се появи една вибрация, нещо като туптене, бръмчене/жужене. Пак се стреснах и дълго след това усещах тази вибрация в мозъка си. Никога досега това не ми се беше случвало. Не можах да заспя изобщо, за капак май у дома е влязло мишле и се чиваха стъпки и шумолене, което още повече засили страха ми.
Здравейте,
Искам да споделя за нещо, което се е случило на свекърва ми наскоро. Да започна с това, че нейният баща и дядо на съпруга ми почина преди около месец. Имах щастието да го познавам и мога да кажа , че беше изключителен човек. Преди около една седмица , докато свеки си шетала нещо из къщата и звъннал телефона. Извадила го от джоба си и видяла, че повикването е от починалият и баща. Хукнала веднага към една от стаите , в която стои все още работещият му телефон. Взела го и просто гледала как телефона я избира. Накрая натиснала червената слушалка. Най-простото обяснение на това е, че телефона сам си избира. Нещо, което никога досега не се е случвало. Много ме е яд, че не е вдигнала, аз щях да го направя веднага. Освен това не се случва за първи път. Същият този телефон преди малко повече време е избрал нейн познат, чийто номер го няма записан в указателя и никога преди това не е набиран.
Искам да споделя за нещо, което се е случило на свекърва ми наскоро. Да започна с това, че нейният баща и дядо на съпруга ми почина преди около месец. Имах щастието да го познавам и мога да кажа , че беше изключителен човек. Преди около една седмица , докато свеки си шетала нещо из къщата и звъннал телефона. Извадила го от джоба си и видяла, че повикването е от починалият и баща. Хукнала веднага към една от стаите , в която стои все още работещият му телефон. Взела го и просто гледала как телефона я избира. Накрая натиснала червената слушалка. Най-простото обяснение на това е, че телефона сам си избира. Нещо, което никога досега не се е случвало. Много ме е яд, че не е вдигнала, аз щях да го направя веднага. Освен това не се случва за първи път. Същият този телефон преди малко повече време е избрал нейн познат, чийто номер го няма записан в указателя и никога преди това не е набиран.
Много ми е странно телефон сам да набира... Знам, че от по-старите можеше, ако е отключен и го сложиш в джоба да се натиснат някои бутони и се набираха номера от указателя или човек да направи сам без да иска нещо също.
Но така да си стои и никой да не го докосва наистина е много странно...
Но така да си стои и никой да не го докосва наистина е много странно...
