Скрег, ако живееше с мъжа ме, щеще да те изхвърлил само от лек намек какво как да прави. Просто явно мъжът ти е доста търпелив. Аз така като теб не мога. Шапката, гащите и на разходка, грам не ме вълнува кой какво яде. Питам семейството и готвя това което кажат. Просто не задълбавам. Ти се тровиш от пълни глупости. Даже да си чатиш с някой, който те кефи е по-добре от това да вдигаш скандали за глупости.
- Публикувана: 12 авг. 2020, 10:42 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2020, 15:20 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №5/
Защото аз никой не заставям. Мъжът ми го обича и го яде. Децата не го обичат, даже не искат да го пробват. Яд ме е, но и аз като дете не обичах боб така че ги разбирам.
Естествено, че го готвя в тенджера под налягане. Но е цял ден щото трябва да съм си покрай него и да го мисля. Моята рецепта няма как за 30 мин да се сготви. Само запръжката отнема повече от 30 мин. И не за слоукукър рецептата. Изобщо не разбирам смисъла на слоукукърите при положение, че мога да си го бухна в гювече или нещо подобно във фурната и да си се слоу куква цял ден.
Не обичам да готвя, кво толкова рипате.
а ти кво си мислиш, че правя
Затворила съм се в моята си стаичка и излизам само ако се наложи. Е вечер съм в дневната щото има камина и ми е уютно. А тука от седмица и глава ме боли - май е синузит та си го напичам.
За готвенето - ние сме 5 човека и всеки иска различно. Как ли пък не бих готвила пет различни неща. Готвя по едно като редувам желанията им. Но аз си обичам супи и гледам винаги да има - готвя по един казан и си я ям дни наред.
Не знам що заради един боб си направи извода, че му казвам кво да прави. Много рядко му се меся и то за неща, които пряко засягат мен и децата. Не го и питам като излиза къде отива и кога ще се върне. Той обикновено казва Излизам за няколко часа, и тва е. А аз обичам да си седя в нас. И с хора обичам да общувам, но покрай мен всички са ми скучни. Чатя си в приятели в различни точки на света
Естествено, че го готвя в тенджера под налягане. Но е цял ден щото трябва да съм си покрай него и да го мисля. Моята рецепта няма как за 30 мин да се сготви. Само запръжката отнема повече от 30 мин. И не за слоукукър рецептата. Изобщо не разбирам смисъла на слоукукърите при положение, че мога да си го бухна в гювече или нещо подобно във фурната и да си се слоу куква цял ден.
Не обичам да готвя, кво толкова рипате.
Скрег, ако живееше с мъжа ме, щеще да те изхвърлил само от лек намек какво как да прави. Просто явно мъжът ти е доста търпелив. Аз така като теб не мога. Шапката, гащите и на разходка, грам не ме вълнува кой какво яде. Питам семейството и готвя това което кажат. Просто не задълбавам. Ти се тровиш от пълни глупости. Даже да си чатиш с някой, който те кефи е по-добре от това да вдигаш скандали за глупости.
а ти кво си мислиш, че правя
Затворила съм се в моята си стаичка и излизам само ако се наложи. Е вечер съм в дневната щото има камина и ми е уютно. А тука от седмица и глава ме боли - май е синузит та си го напичам. За готвенето - ние сме 5 човека и всеки иска различно. Как ли пък не бих готвила пет различни неща. Готвя по едно като редувам желанията им. Но аз си обичам супи и гледам винаги да има - готвя по един казан и си я ям дни наред.
Не знам що заради един боб си направи извода, че му казвам кво да прави. Много рядко му се меся и то за неща, които пряко засягат мен и децата. Не го и питам като излиза къде отива и кога ще се върне. Той обикновено казва Излизам за няколко часа, и тва е. А аз обичам да си седя в нас. И с хора обичам да общувам, но покрай мен всички са ми скучни. Чатя си в приятели в различни точки на света
ММ ме дразни, че омазва яко покривката. Мрънкам му да внимава, ама без никакъв ефект.
Една вечер ме пита що съм я постилала тази покривка, че пак ще я омаже.
Ами на вестник ли да му сервирам
Като се храним с други хора виждам че внимава. Значи може...
Иначе не ми тежи. Тя пералнята пере... Ама като я видя една такава омазана...
Ние в къщи си ядем както ни е кеф. С хляб, без хляб... Ако не стигне манджата има с какво да си доядем - салата, сирене.., все нещо ще намерим.
Много обичам печена наденица, студена и без хляб, с кафето за закуска, въпреки че много рядко се случва да закусвам. Отивам да се срамувам в ъгъла, че то така не се яде
Една вечер ме пита що съм я постилала тази покривка, че пак ще я омаже.
Ами на вестник ли да му сервирам
Като се храним с други хора виждам че внимава. Значи може...
Иначе не ми тежи. Тя пералнята пере... Ама като я видя една такава омазана...
Ние в къщи си ядем както ни е кеф. С хляб, без хляб... Ако не стигне манджата има с какво да си доядем - салата, сирене.., все нещо ще намерим.
Много обичам печена наденица, студена и без хляб, с кафето за закуска, въпреки че много рядко се случва да закусвам. Отивам да се срамувам в ъгъла, че то така не се яде
ММ ме дразни, че омазва яко покривката. Мрънкам му да внимава, ама без никакъв ефект.
Една вечер ме пита що съм я постилала тази покривка, че пак ще я омаже.
Ами на вестник ли да му сервирам
Една вечер ме пита що съм я постилала тази покривка, че пак ще я омаже.
Ами на вестник ли да му сервирам
А, хората сме различни и няма правилно и грешно при вкусовете.
Така е, но когато и да пусна някое кулинарно шоу, все някой от шефовете неизменно пуска репликата, че добрият вкус се възпитава. Но ми се струва, че има безнадеждни случаи, които не подлежат на никакво възпитание.
Мене ме дразни, че каквото и да сготвя, от хладилника се изваждат всички налични сосове и тубички и се започва безогледно заливане на всяка хапка, без значение от това съчетават ли се вкусовете или не. Например пиле с ориз и отгоре кетчуп! Или на всяка хапка руска салата - соев сос, голяма част от който се разлива в чинията и наоколо. Палачинките се доовкусяват с горчица, сос от стриди и всякакви други случайни комбинации. Онзи ден наистина се подразних, когато видях пътечка от кетчуп върху боядисаната лично от мен с бял латекс стена. И знам как е станало - с отривисто разклащане и тръскане на полупразната бутилка, случайно да не да стане зян.
И после, като ми потрябва някой сос за определена рецепта или марината - няма. Няма, защото някой го е изразходил върху филии с кашкавал и салам. Че то може ли сандвич с кашкавал без сос от стриди, барбекю или уссаби? Ми не може. И се сещам как бай Ганьо готви рибата, и се примирявам, че винаги ще е така у нас.
А, хората сме различни и няма правилно и грешно при вкусовете.
Така е, но когато и да пусна някое кулинарно шоу, все някой от шефовете неизменно пуска репликата, че добрият вкус се възпитава. Но ми се струва, че има безнадеждни случаи, които не подлежат на никакво възпитание.
Мене ме дразни, че каквото и да сготвя, от хладилника се изваждат всички налични сосове и тубички и се започва безогледно заливане на всяка хапка, без значение от това съчетават ли се вкусовете или не. Например пиле с ориз и отгоре кетчуп! Или на всяка хапка руска салата - соев сос, голяма част от който се разлива в чинията и наоколо. Палачинките се доовкусяват с горчица, сос от стриди и всякакви други случайни комбинации. Онзи ден наистина се подразних, когато видях пътечка от кетчуп върху боядисаната лично от мен с бял латекс стена. И знам как е станало - с отривисто разклащане и тръскане на полупразната бутилка, случайно да не да стане зян.
И после, като ми потрябва някой сос за определена рецепта или марината - няма. Няма, защото някой го е изразходил върху филии с кашкавал и салам. Че то може ли сандвич с кашкавал без сос от стриди, барбекю или уссаби? Ми не може. И се сещам как бай Ганьо готви рибата, и се примирявам, че винаги ще е така у нас.
🤣🤣🤣🤣, ох, не мога. Не ти е лесно.
Според мен, всичко зависи от това, как си възпитаван в детството. Аз съм учена, че няма предварително зададени правила и имам свободата да си модифицирам ястията, точно както ги обичам. Същото важи и за останалите членове на домакинството. Все пак, говорим за нещо така елементарно и базово, като храненето. Изобщо не знам защо хората хабят толкова много енергия за подобни щуротии.
Апропо, и аз, когато не съм на здравословен режим, ям страшно много неща с голямо количество сос (майонеза, горчица, кетчуп или нещо друго) – като започнем от добрата стара пица, та свършим чак до гювеча или ориза с коприва.
Апропо, и аз, когато не съм на здравословен режим, ям страшно много неща с голямо количество сос (майонеза, горчица, кетчуп или нещо друго) – като започнем от добрата стара пица, та свършим чак до гювеча или ориза с коприва.