
Много недоразумения имаше между главните герои в този епизод и всички те бяха като стрели насочени към влюбеното сърце на Еда: 1) Репликата с изненада в гласа от страна на Серкан колко много тайни е споделил с напълно непознато момиче; 2) Пропуснатия отговор на питането на Еда дали съжалява за това; 3) Неволно дочутия от Еда разговор между Серкан и Енгин относно Селин и факта, че тя трябва да избере един от тях двамата – Серкан или Ферит; 4) Молбата на Серкан към Еда да приготви букет с картичка с благодарност за Селин; 5) Одобрението, дори поощрението от страна на Серкан за текста на картичката, след като я попита какво е написала; 6) Организираната от Еда вечеря за Серкан и Селин и отказа на Серкан, когато Еда му предложи да я отмени, ако той иска.
Всички негови думи, погледи, действия в епизодите до тук много точно са описани в казаното от Еда в началото на еп. 7 (17 минута): „Тази вечер открих едно нещо. Серкан Болат е магьосник! Той очарова човек със своите идеи, ум, усмивка, поглед, докосване. Издърпва го в неговата зона на привличане. И след това го изхвърля!“:sad:
Приятно гледане с руски и английски субтитри и в очакване на българските! Хубав, слънчев и усмихнат ден!







Помисли за нея
ооо,много мил жест от страна на Серкан , знае кокво обича Еда, не големи ,скъпи неща ,а просто шоколад,трогателно
Еванджелин, благодаря за поясненията
Хареса ми осъзнаването на Еда, че се влюбва, нищо че не е готова още да признае пред себе си дори. Хареса ми, че сподели с Джерен. От къзларките тя е най-балансирана и може да даде смислен съвет. А и с Енгин може би ще имат ключова роля за сдобряването на ГГ. (поне в моите представи де)
Серкан още не е осъзнал какво изпитва, но ми хареса как непрекъснато я търси с поглед, иска да е непрекъснато около нея. Как набързо организира да работят от дома му на два пъти. „Госпожице Еда, отиваме СИ вкъщи“ В офиса ги делят прегради, хора, разстояние, но в домът му всичко е по-близо. А след разходката на терена как вдигна Енгин на балон да свиква работна среща у тях, само и само да има повод да я задържи пред очите си.
Серкан Болат, безчувствения робот, човекът, който не поздравява и не пита никого как си, човекът, който не обича партита, не празнува рождения си ден и не иска подаръци … За пръв път в живота си чакаше нетърпеливо нейното „Добро утро! Как си?“, за пръв път искаше някой да му е подготвил парти изненада за рождения ден, за пръв път поиска да си получи подаръка. Еда така неусетно се вмъкна в сърцето и мислите му, че му е необходима като въздуха, който диша. Колко беше разочарован, че тя дори не го поздрави, че не беше организирала нищо.


– и буквално и преносно. Показа му, че има живот извън офиса, че не всичко е работа, припомни му как се живее, колко малки неща могат да направят човек щастлив, и макар Серкан още да не го знае тя му поднесе и сърцето си, което за него вече е целия свят. Целувката беше много искрена, а Еда се приведе напред към него, и после пак бяха толкова смутени 

Мога и още неща да напиша, но и без това стана ужасно дълго. 

