Сега успях да изгледам серииката и да ви изчета


Има много мисъл в нашето сериалче .
Много вълнуващ епизод,толкова много различни емоции преминаха през мен за няма някакви си два часа ,от радост,задоволство,вълнение,смях , до тъга,болка, огорчение.
Еда и Серкан така се изгубиха и не разбраха чувствата и желанията си:disappointed_relieved:Имаха очаквания,които не получиха,не усетиха сигналите,пропиляха възможности и се нараниха и усъмниха.
След опознаването,след смелостта да се доближиш и споделиш,след откровеността и близостта идва приятелството с една прегръдка в мълчание и разбиране.Доверяваш се,усмихваш се,щастлив си и по този път до тук без да осъзнаеш е дошла любовта.Облечена е в одежда красива,като първото цвете през пролетта.
Любовта,приятелството и доверие са като трима другари ,винаги заедно.
Еда и Серкан вървят по пътя........,понякога леко,друг път стъпват смело,подкрепят се, грешат,плахи са в
чувствата си,несигурни във вълненията на другия.
Прекараха една невероятна вечер,усетиха се,допълниха се и се смутиха от това.Той й подари перцето от китара за спомен,тя се зарадва ,като дете и го закачи до плаката " С обич към Серкан Болат",да така е, когато го погледне изпитва вълнение,мъжа откъснал мечтите й сега е посадил един нов трепет,трепет разклащваш листенцата в душата й.
Толкова объркана от това осъзнато привличане към Серкан,направи Еда несигурна и се отдръпна,това пък доведе до въпроси и чудене от страна на Серкан.
Дочути разговори,отговори на въпроси,които получи,приготвянето на букет с цветя за Селин и картичка с послание за нея от самата Еда,организиране на вечеря за Серкан и Селин,всичко това бе като плесница за нея.
Серкан,който никога не празнува рождения си ден и не желае получените подаръци,така се надяваше Еда да му е устроила изненада.И тук да кажа,много ми харесаха репликите на Айдан,когато описваше живота на Алптекин:"живота не трябва да е скучен,трябва понякога да има малко вълнение,малко кикотене,малко лудост,понякога човек му се иска да не знае, какво прави,като ТВОЯТА цветарка".
Серкан показа ,макар,че не го мислише,че посланието за Селин е точно такова,каквото трябва да бъде,тъжен бе когато разбра,че ще вечеря с нея ,очакваше ,че е възможно да бъде с друг на празника си,но не си го призна,на тази вечеря се наслаждаваше на прекрасната гледка,която всеки път е различна,отколкото на компанията на Селин.Тук се подразних ,че коментира с нея ,че тя не подхожда на Ферит:smiling_imp:,но пък ми хареса ,като каза,че той, не подхожда на Еда,а не обратното,че сигурно вече се уморила от него.
"Ще е подозрително,ако не съм с любимата на празника си",като че ли вярваше в това наистина.Толкова много копнееше да си получи подаръка от Еда и имаше защо,получи целия свят.Целувката ,оооо целувката толкова нежна,топла,доставяща наслада.
"Отиваме си у дома,г-жа Еда",толкова добре казано.
Като покровител на Еда,като истински мачо ,като пилот от "Формула 1" с бясна скорост обърна возилото си и се разпореди и уреди без да се вслуша във възражения с ремонта на пикапа на Еда.
Токова близо я искаше до себе си през цялото време

И в този свят на щастие се прокрадна отровното острие на съмнението,недоверието е като гумичка,изтрила и заличила пътя на щастие.
Обидата води до превръщането на това щастие в топка,коята се изтъркулва през пръстите ти.
Каза" върви си",а в същото време толкова го болеше от изречените думи.

Ниника, много красив пост, направо поезия! Поздравявам те!