Докога на квартира преди следващата стъпка?

Редактирам си поста, има лична информация, която не желая да остава тук след като авторката я прочете.
Успех

О бих, даже и метак имам, но в момента не мога по независещи от мен причини...
Е, зависещи де, но съм поела ангажимента, не искам да излизам несериозна, не можах да им откажа. Едно защото са много убедителни, второ защото съм съгласна с логиката им защо по-добре аз от външен човек.
"Плащат" си де. Щедро. И не ми тежи. Тъпото е, че никъде не се води като стаж това

Зависи от целта на връзката и взаимнотношенията, които искаш да имате.

Ако целта е брак и деца, то заживейте заедно възможно най-скоро. Изнасяте се на квартира и толкова - след като поживеете 6 месеца - 1 година, ще се опознаете достатъчно за да знаете дали да се жените и т.н.

Ако целта е да имате пълноценна сексуална връзка, недейте да живеете заедно. Ходете си на гости, като ви се прави секс .. така битовизмите няма да ви пречат на секса.

Поздрвави

Ако следващата стъпка е собствен дом, то разбира се, когато има пари за това.

Ние заживяхме заедно на втората седмица от началото на връзката ни. Аз се изнесох при него, той живееше тогава на квартира. След 5 години съжителство заедно се оженихме. Смятам беше достатъчно време да си видим кусурите така да се каже и да разберем искаме ли да създадем заедно семейство. Не мисля, че има точен отговор колко време ще ви е необходимо "да се изпитвате", и двамата ще трябва да се почувствате готови да предприемете следваща стъпка от връзката си, било то купуване на жилище, сватба или деца. Относно въпроса кога да си купите имот- когато можете, стига да сте сигурни и двамата, че ще градите общо бъдеще.

Ти си знаеш, както казах, не питаш за това. Иначе не е само стаж, ами е и дупка в СВ-то.

Ох Стели.

Значи:

1- гадже
2- джиджи биджи
3- ако се представи добре - запознаваш го с вашите
4- Ако не избяга - живеете си сами без чужда помощ. Ако междувременно го чупиш - обратно в т.1
5- Ако след 5-6 месеца сте заедно - тема тук и ще видим

С мъжа ми първо заживяхме заедно, после се оженихме, после дете. Между всеки етап имаше по няколко години. Възрастта ми тогава позволяваше лукса да се ослушвам, проверявам и преценявам.

Покупка на жилище,когато има средства или сте достатъчно стабилни за кредит.
Под наем,в момента,когато решите да съжителствате заедно.

Според мен двойка, която не е живяла заедно известно време не бива да предприема такива стъпки, като закупуване на общо жилище и създаване на дете.
Поне около 1г. е нужно, за да мине първоначалната еуфория от заживяването заедно, да се срещнете с битовизмите, с някои трудности.
Закупуването на жилище е добре да е преди детето, защото ще имате повече време за евентуален ремонт и пренасяне.
За мен сватбата е нещо хубаво и улеснява чисто документално много неща. Но много семейства си живеят без брак и имотите се водят на името на двамата. Така че това е според вашите разбирания, желания и средства.

Стеле, ти сериозно ли питаш или просто скучаеш в момента и си търсиш четиво?
Колкото двойки, толкова и истории. Няма правила в тази игра. Мислех, че и децата го знаят, но явно съм грешила.

Е скучая, мила, признавам си

Не купувам нищо общо, ако не съм омъжена за въпросния човек. Говоря за сериозни покупки, не за тенджери и тигани. Но например техника и подобни на " партия " не купувам. Или го купува той, или аз и ако стане нещо, всеки да си взима покупките и да го няма.Не взимам кредити за общи покупки, не инвестирам в ремонти на чужди домове. Колко време зависи и от двамата. Може да минат няколко месеца, може да минат и години. На квартира не ми пречи и след следваща стъпка брак. Ако не можем да си позволим да плащаме ипотека, няма да се тръшна да рева. Живея под наем от 18 години, жива съм, не съм умряла от глад, тъй че не ми е някаква сериозна драма.

Така зададен въпрос- “ да се изпитваме” , не ти дава много място за действие. Да се изпитваш с половинката не го виждам като нищо хубаво. Какво, бягане с препятствия ли, математически уравнения, как ти изпитваш някого, чак ми е любопитно?
 За да съм по темата ти, на осмия месец запознанство купихме апартамента си, два нотариални акта. На 1- та годишнина - годеж, 6 мес. след него беше сватбата. Не съм го изпитвала, не ми е ученик.

Не се ли предполага че преминавате през различни изпитания заедно, в този смисъл е думата  .
Въпросът ми към всички е по-скоро беше как разбирате че този човек е достатъчно стабилен, за да се хванете на подобна покупка заедно с него? Защото това според мен е най-голямата покупка която правят повечето хора в живота си, Обвързана с много години в дългове.
Няколко хора отбелязаха, че не се наемат да инвестират в чужди домове, намирам го за много правилно. Имам познат, който 25 години живя с жена си в къща подарена й от тъста му. Можете да си представите че всяка стотинка, която е изкарал е влизала в това домакинство. Накрая си отгледаха двете деца и тя го натири. Оказа се че дълги години е била с любовник. Поболя се човека.. И как няма.

Това е много сериозна стъпка и бих казал, че не трябва да се приема прибързано. От една страна е хубаво младата двойка като реши, че иска общо бъдеще и дете да си осигури дом, но от друга при евентуална раздяла се отварят страшно много главоболия- справка в раздела, а и имам такива примери от животът. В последните 6-7 години, когато цените на имотите растяха непрекъснато беше сравнително лесно да се разтури ипотека, наши приятели дори излязоха на печалба след като смениха ипотекираното жилище и градът, но сега вече когато се очаква застой или дори лек спад нещата са доста по-трудни.
За това бих препоръчал първо на квартира или в наследствено жилище, дори ако могат да се спогаждат и има достатъчно място (примерно в селска 2-3 етажна къща) с родителите на единия. Вече след известно време съвместен живот, евентуално дори и след появата на дете, както и достатъчно стабилни доходи може да се предприеме такава стъпка.

Сега се сетих за един виц- "Истинското обвързване за една двойка не е нито бракът, нито дори общо дете. Истинско обвързване е обща ипотека"

Изключвам недомислянето и влагането в чужда къща. Най- ценното, което ще съм вложила след 25 год. е/са 25 год. от живота си. Ако реши да ме “ цака” след четвърт век, то няма начин аз да го отгатна първите 2-3-5 год. от запознанството. Гаранции няма, отваряш си хубаво очите, а не други части и това е.

Около година или докато съберем самоучастието, което настъпи първо.

До след минимум 3 чувала сол, от горчивите.

Ипотеката безспорно е по-обвързваща от брака. Моята философия е, че една жена трябва да бъде финансово независима и така при евентуално неразбирателство след години е много по-лесно да продължи сама. Аз лично не бих участвала в покупка на жилище, което не мога да продължа да изплащам. В твоята ситуация първа стъпка би ми била да си намеря работа.

И защо непременно трябва да работи след като си има доходи и да купува общо жилище или да излиза на квартира след като си има жилище?Да е в масовката?

Масовката има причина да е масова.
Сега е ок, но тази ситуация не е вечна. Доходите от работа вървят с осигуровки, а от осигуровки взима болнични, майчинство и пенсия. Освен това празно или надупчено в частта със стажа сиви от една възраст нататък е безинтересно за работодателите, независимо от посочените в другата част дипломи.

Може дохода и да е по-висок от евентуалните болнични или пенсия.А пък ако реши да работи на по-стари години едва ли ще търси кариера.А и човек който си има доходи работи колкото да е сред хората,така,че все ще намери работа.И какво толкова им се тресете на тия работодатели все едно ще си прехвърлят фирмата на вас.

Остави стажове, пенсии, майчинства и всякакви подобни. Аз не мога да си представя да не работя, пък дори и да не ми се налагаше. И изобщо не мога да си представя здрав, прав, млад човек да не работи. Дори да нямаш нужда от тая заплата, хубаво е да правиш нещо, да се развиваш, да учиш нови неща, да създаваш контакти, ей тъй, за собствено самочувствие и удовлетворение. Не си представям всеки божи ден да нямам ангажименти, или те да се въртят единствено около битовизми и подобни глупости. За мен това не е нормално млад човек да живее като немски пенсионер.

Когато ежедневно не си ангажиран с работа имаш повече възможности и да се развиваш и да създаваш контакти.Разполагаш с времето си.

Да де, ама на каква база ги създаваш тези контакти? Кафенце и сметката за ток? Въобще не може да се сравнява с контакти в работната сфера.
Иначе авторката едва ли е сарма с гащи, има ангажименти, просто получава само парите, не и социалните придобивки.

Позната изпадна в депресия от това, че не работи. Имат си семейни проблеми някакви. Тя има 2 специалности, с които може спокойно да си намери работа и иска, но мъжа и все не одобрява местата. Иска да работи от 8 до 17 и да почива събота и неделя. За да може да е сготвено, децата да гледа и салатата да му е сложена, типичен балкански индивид е... Милата направо е съсипана и подтисната.

Не е майтап, аз също изпадам в депресия като не ходя на работа. Като обявиха извънредното положение ние бяхме от късметлиите, не работихме само 9 дни, бяхме в платен отпуск. На петия ден се усетих, че започвам да се изнервям яко от това, че не съм на работа, а хем нямам деца да ми реват на главата, нито обикалям мъж с черпака и парцала.

Контакти се създават по интереси-литература, танци, туризъм,коли и др.На кафе и на работа какви контакти ще завържеш?И дано не ти се наложи да разчиташ на социалните придобивки-до никъде са.

Не мога да си представя някой да не ми одобрява  къде работя...
Гале, моля те научи ме какво значи "сарма с гащи" щот ме изкефи и искам да го ползвам 🤣🤣🤣
Положението ми е временно. После ще се завърна в университета за още един курс и после живи и здрави ще си потърся стаж по специалността, докато го комбинирам с магистратурата, съботно неделна е.
Но не е това темата иначе, ама аз си се обясних де...

Тъй де, интереси. Кафенце демек. С какво ще ти е полезен контактът, с който обсъждаш... Изабел Алиенде например? Това са моменти за разпускане, не може цял живот да разпускаш, защото се превръщаш точно в сарма с гащи. Инак имай си интересите, ама ...

П. П. 'Сарма с гащи' е отпуснат мързел, уморен от живота, може би с наднормено тегло, вечно си намира оправдание да не си мръдне задника. Подобно е на 'дроб'.

Покупката е въпрос на калкулация и няма нищо общо с това, дали си родила или не - самото дете е фактор в посока разходи, не друго.

Докато се занимаваш със сегашното си занятие и без лични доходи, можеш да се замислиш за себе си, защото едва ли родителите ти вечно ще работят. Мисълта ми е, да прецениш дали да не караш някакви курсове или друга форма на обучение, за да си намериш добре платена работа после.

На гол тумбак чифте пищови

Аз пък предлагам друго - говори с родителите вместо наем да ти помогнат със заема. Избери си малко апартаментче, което с тяхна помощ и после сама да доизплащаш. Нека да си знаеш, че имаш нещо само твое. А като се намерите с единствения и неповторим и решите ще си купите нещо заедно. Наема от твоето жилище ще ти помага винаги.

Наистина е най-добре съжителството да започне под наем, за да не се чувства някой твърде много "у тях си".

Покупка на общо жилище без поне половин година общо съжителство си е руска рулетка отвсякъде.

Всеки дава съвети от своята гледна точка, което е напълно нормално.
Няма правилно и грешно.

Аз лично смятам за ок да има период на опознаване от 6 до 12 месеца, след което да заживеят на квартира. Ако всичко е ок след известно време, разбират се и смятат да останат заедно, да се премине на етап купуване на жилище, което пък се случва, когато има възможност.

Знам за семейство, което си надценява възможностите, не могат да си изплащат заема и банката им взема жилището. Така че трябва да се прецени внимателно.

ПС: Авторке, започни да си внасяш осигуровки като самоосигуряващ се.

И защо трябва да отиват на квартира след като си има жилище?И защо трябва да се купува нещо общо? По-добре е всеки да си купи преди брака.Едното се ползва,другото се дава под наем и при евентуален развод нищо не се дели,всеки си остава с неговото.

Защото с доход под 2к и без помощ трудно ще купиш сам жилище. Освен ако не е барака или дори само място в някое село.

Точно!

Не всички са на топ мениджърски позиции с огромни заплати. Има хора, които едва изкарват месеца, като работят и двамата и имат, да речем, кредит и две деца.

Дори не е нужно едвам да свързва двата края, за да не може да купи жилище. Или купят. Просто жилищата са скъпи.

Щом не съм под покрива на нашите, нямат работа да си завират носа в хладилника ми, или да коментират. Никога не са могли просто да прескочат до нас щото са на кеф - живота ми не е на пауза, и да стартира специално за даден човек.

Кога една двойка заживява заедно, прави деца, или купува жилище, зависи изцяло от това кога ДВАМАТА се чувстват готови. С бившия ми отне време всяка крачка, защото ако не се случва както го искам, няма смисъл да си тровим нервите. Той искаше веднага сватба и деца, аз не. С настоящия заживяхме заедно много бързо, и се въртяхме няколко пъти през наем-собствено до като накрая купихме общо. Бракът нямаше общо с децата, нито с придобиването на движимо и недвижимо имущество. Всяка от тези стъпки бе разглеждана и предприемана сама за себе си. Инвестирали сме в имот на другия, и го смятаме за нормално - щом живеем заедно, такива разходи са общи. Ако се разделим, вложените пари ще са ни последния проблем.

Нямаш как да си "сигурна" в човека до теб. С него си заради емоциите, но живота ви трябва да се води от разума. Обичам мъжа си до крайност, и знам че ме обича, но не си позволяваме емоционални или сантиментални глупости относно имущество, общи заеми или спестявания.

Е хубаво де, ама ако единият вече има жилище, пак ли под наем да излязат?

Препоръчително.
На който жилището принадлржи винаги ще има някакво налагане от негова страна.
Аз съм пращал гадже у тях, защото имаше неприятно пиянство - тръгва на скандали, чупи чаши и т.н. Реално най-лесно ми беше да й викна такси и да дойде у нас пак като знае как да се държи. Така и правех като стане непоносима.

После като заживяхме заедно на квартира нямаше как да й кажа да си ходи и трябваше да се търсят начини активно да се преодоляват такива ситуации.
Ничията земя предполага реално съжителство.

Това означава ли, че ще се изнесеш от твоето жилище, за да отидеш на квартира?

А как заживя с някой, който преди това перманентно си изпращал вкъщи, защото е непоносим?

Перманентно, не. Рядко се е случвало, но се случваше и занапред. Епизодите с алкохола е един от двата големи проблема, с които не можах да се преборя. Останалото в съжителството е било приятно и безоблачно, не мога да се оплача.

Ти па, един алкохол...😅
В случая жилището е семейно, за хората които се чудеха как наште ми бъркат в хладилника, предоставено за мое лично ползване. Съгласна съм за неутралната почва, на която трябва да стъпят двама млади, защото иначе единия ще си е вечно у тях си, а другия може и да не се отпусне достатъчно и това да доведе до дрязги.
Аз лично и в семейната къща на гадже съм му въртяла тихички скандали и той е излизал сърдит от у тях си, обаче в случая и майка му ме беше подкрепила. Ставаше дума за някакви идиотски покупки от негова страна за не малка сума, влезе в страшен преразход. Негови си бяха парите, но му се скарах, защото това е нещо много важно за мен -да можеш да си правиш добре сметката - лесно се вземат пари на заем/на кредит, но трудно се връщат.
Има една приказка "ако не уважаваш парите, те бягат от теб"
За да е успешно едно съжителство, трябва и двамата да могат да си правят сметката.
Както и да е,темата не беше специално за мен а в общия случай, подтикната от няколко други в раздела. Ако нямаш стабилна сума от няколко десетки хиляди, и се захванеш закупуваш жилище, си надяваш хомот, който ще ти тежи половин живот. Какво трябва да е на лице за да се захванат хората (поне разумните и предпазливи хора) на подобна стъпка? Финансова стабилност,ясно, ама в днешно време, тези сътресения които се очакват в глобалната икономика, какво ви гарантира че утре няма да останете без стабилния си доход?
Имам вече няколко гледни точки от моите родители и как са си уредили те живота, но не е задължително да е приложимо за мен. (Даже то не е и приложимо за мен)
Аз искам да постигам неща самостоятелно, а не да профуквам тяхното имане, затова уча, надявам се да мога да прокопсам с образованието си след това. Та в тоя ред на мисли различни житейски опити и гледни точки са ми полезни. Благодаря за споделените.

Братан е прав до някъде, но все пак е доста глупаво при налично жилище на единия да отидат на квартира, защото да са на неутрален терен. Дори и под наем пак единия може да се чувства на свой терен, ако жилището е наето от него преди да заживеят заедно.

Иначе за предприемане на тази стъпка вече написах какво мисля, изплащането на ипотека за 20-30 години е по-сериозно начинание дори и от гледането на дете. В този смисъл се сещам за една моя позната, която се нахендри много хубаво с мъж, който я бие и не я има за нищо, с ипотека за 20 или 30 години, за която отива почти цялата заплата на единия, и в цялата тази прелест го изврънка и за дете. Ами не я виждам за напред как ще се оправя и дали изобщо ще останат заедно, ама това си искаше и си го постигна.

Като гаджета и студенти бяхме по квартири.
Като семейство 14г живяхме по квартири.В последната около 10г.Толкова я приемах като дом,че плаках ,когато я напускахме.
Сменихме я със собствено жилище и какво.?! Последва края.
Вие сте си важни и вие решавате къде и как.

Аз бях на квартира, докато имах достатъчно събрани пари, за да сменя наема с ипотека. Ипотеката си я изтеглих сам и жилището си го закупих сам, за което не съжалявам, тъй като с тогавашната ми приятелка се разделихме докато течеше още ремонта и обзавеждането на жилището. При жена ми е малко по-различно положението откъм финансиране на закупуване на жилището, но и при нея си е закупено изцяло на нейно име, платено на 80% от тъщата и тъста и доизплатено от нея. Когато се намерихме и събрахме, решихме, че моето жилище е по-подходящо за семейно жилище, тъй кати има една спалня повече.

Имам собствено жилище от преди брака  и не бих се изнесла на квартира. Който иска неутрален терен, да си живее в него. Но покупката на още едно не е лоша идея.