Докога на квартира преди следващата стъпка?

А как заживя с някой, който преди това перманентно си изпращал вкъщи, защото е непоносим?

Перманентно, не. Рядко се е случвало, но се случваше и занапред. Епизодите с алкохола е един от двата големи проблема, с които не можах да се преборя. Останалото в съжителството е било приятно и безоблачно, не мога да се оплача.

Ти па, един алкохол...😅
В случая жилището е семейно, за хората които се чудеха как наште ми бъркат в хладилника, предоставено за мое лично ползване. Съгласна съм за неутралната почва, на която трябва да стъпят двама млади, защото иначе единия ще си е вечно у тях си, а другия може и да не се отпусне достатъчно и това да доведе до дрязги.
Аз лично и в семейната къща на гадже съм му въртяла тихички скандали и той е излизал сърдит от у тях си, обаче в случая и майка му ме беше подкрепила. Ставаше дума за някакви идиотски покупки от негова страна за не малка сума, влезе в страшен преразход. Негови си бяха парите, но му се скарах, защото това е нещо много важно за мен -да можеш да си правиш добре сметката - лесно се вземат пари на заем/на кредит, но трудно се връщат.
Има една приказка "ако не уважаваш парите, те бягат от теб"
За да е успешно едно съжителство, трябва и двамата да могат да си правят сметката.
Както и да е,темата не беше специално за мен а в общия случай, подтикната от няколко други в раздела. Ако нямаш стабилна сума от няколко десетки хиляди, и се захванеш закупуваш жилище, си надяваш хомот, който ще ти тежи половин живот. Какво трябва да е на лице за да се захванат хората (поне разумните и предпазливи хора) на подобна стъпка? Финансова стабилност,ясно, ама в днешно време, тези сътресения които се очакват в глобалната икономика, какво ви гарантира че утре няма да останете без стабилния си доход?
Имам вече няколко гледни точки от моите родители и как са си уредили те живота, но не е задължително да е приложимо за мен. (Даже то не е и приложимо за мен)
Аз искам да постигам неща самостоятелно, а не да профуквам тяхното имане, затова уча, надявам се да мога да прокопсам с образованието си след това. Та в тоя ред на мисли различни житейски опити и гледни точки са ми полезни. Благодаря за споделените.

Братан е прав до някъде, но все пак е доста глупаво при налично жилище на единия да отидат на квартира, защото да са на неутрален терен. Дори и под наем пак единия може да се чувства на свой терен, ако жилището е наето от него преди да заживеят заедно.

Иначе за предприемане на тази стъпка вече написах какво мисля, изплащането на ипотека за 20-30 години е по-сериозно начинание дори и от гледането на дете. В този смисъл се сещам за една моя позната, която се нахендри много хубаво с мъж, който я бие и не я има за нищо, с ипотека за 20 или 30 години, за която отива почти цялата заплата на единия, и в цялата тази прелест го изврънка и за дете. Ами не я виждам за напред как ще се оправя и дали изобщо ще останат заедно, ама това си искаше и си го постигна.

Като гаджета и студенти бяхме по квартири.
Като семейство 14г живяхме по квартири.В последната около 10г.Толкова я приемах като дом,че плаках ,когато я напускахме.
Сменихме я със собствено жилище и какво.?! Последва края.
Вие сте си важни и вие решавате къде и как.

Аз бях на квартира, докато имах достатъчно събрани пари, за да сменя наема с ипотека. Ипотеката си я изтеглих сам и жилището си го закупих сам, за което не съжалявам, тъй като с тогавашната ми приятелка се разделихме докато течеше още ремонта и обзавеждането на жилището. При жена ми е малко по-различно положението откъм финансиране на закупуване на жилището, но и при нея си е закупено изцяло на нейно име, платено на 80% от тъщата и тъста и доизплатено от нея. Когато се намерихме и събрахме, решихме, че моето жилище е по-подходящо за семейно жилище, тъй кати има една спалня повече.

Имам собствено жилище от преди брака  и не бих се изнесла на квартира. Който иска неутрален терен, да си живее в него. Но покупката на още едно не е лоша идея.