Любители на Котки - Тема 148

Излизах по малшрут, откъдето рядко минавам. До нас има 4 административни сгради с големи дворове с ммного дървета и храсталаци. И е пълно с маци!  И понеже е в квартала, малка уличка, заедно с това има "легнали полицаи" на 30 метра, няма и бързо преминаващи автомобили, та и няма и инциденти. Но за 100те метра, които изминах, поне 10 котета срещнах! Много ми стана мило!
После водих колата на технически преглед. Гледам монитора в сервиза, дава данни за автомобила, но от време на време се включва скрийн сейвъра - а там снимка на чудесен рижав котак в близък план муцунката! Питах огромния чичо негово ли е котето, той отговаря: "Мое... беше... още плача за него, живя само 3 години".... и ми стана много мъчно и особено - здрав, беловлас възрастен бабанка, мъжкар, живеещ сред монтьори, с ръце като слънчогедови пити, а с нежно и жалостиво сърце...
И после за капак ми се обади стар приятел да пием по една бира в кварталната кръчма. А там - още котета! По едно време кухнята спря поръчки. Отивам - гледам, готвачката, шефката и едната сервитьорка хранят 3 новородени бебета със спринцовки. Ама мънинки, мънинки, аз никога не съм виждала такива, по-малки от Белослава. Котката ги родила преди 2 седмици, но преди три дни куче я сдавило и те сега отглеждат пискунчетата, нощем в заведението на топло, с бутилка топла вода, бебешки одеялца, в транспортна клетка, за да не изпълзят и да се изпогубят ... каза ми, че това е поредното котило, което отглеждат. (това е кръчма с двор до парк, не е луксозен ресторант). Където котките се конкурират за храна с таралежите...  
Оф, като отраснат децата ще обърна апартамента на котешко сиропиталище!