Всяка жена ли заслужава да има семейство

  • 22 138
  • 864
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 36 328
Разбира се, че всеки човек, не само жените, трябва да има семейство, ако го иска.

Разбирам, че си сама на 38 г. А правиш ли опити за промяна? Трябва да излизаш, да се срещаш с хора... Запиши се на някакъв курс, каквито интереси имаш - език, танци, готварство. Върви на екскурзия, запознавай се с нови хора.
Проблемът е, че на тази възраст хората са вече семейни и трудно, но не невъзможно, е да намериш половинка. Въпросът е да не се депресираш и да не се отчайваш. Успех!

# 16
  • Мнения: X
И аз не знам какво се случи, дълго време мислех само и единствено за учене, за работа. Все още хората около мен виждат  само едно роботче, което да успява във всичко. Сигурно съм и доста притеснителна, има си приятелски кръг, но той е много ограничен. Аз знам, че всяко нещо си има причина, така и моята ситуация си има причини. Но какво причини могат да доведат до толкова сериозна липса в живота на една жена?! Не знам.
А за връзките, рядко се решавам на връзка, особено напоследък. Но и не се опитвам да направя връзка с женени или с хората, които не търсят обвързване. А най-вероятно съм ужасна романтичка, която е вярвала, че за всеки има любов. Но явно не за всеки е под формата на семейство.

# 17
  • Мнения: 19 649
Ами 20 години само учене и работа след пълнолетие е доста. Все пак какви връзки си имала през този период? Smiley

# 18
  • Наблизо
  • Мнения: 8 764
BeautifulM, и ако, хипотетично естествено, тя стане майка сама, след това намери мъжът, той поиска дете и тя каже, че си има вече, какво правим тогава?

Не знам дали е наистина модерно в днешно време да слагаш магарето пред каруцата или това е нова мода, която се пробва да се налага, но тази "мода" е в основата на много от днешните проблеми при тези, които се опитват да правят семейства.
Жената е на 38 години.Не е като биологически да има още доста години,особено за спонтанно забременяване ( съжалявам Мариана за тези сурови думи,със сигурност си го знаеш и без да ти се “набива” така).Ако иска детенце,моментът е сега.Ако срещне мъж ,когато вече би имала дете ,ще говорят за това.Дали биологически е все още възможно,дали искат и двамата и какви са им опциите.Събираме се с хора,с които искаме да сме заедно и да градим заедно,а не “защото искам дете и ти ще ми го дадеш” например.

# 19
  • София
  • Мнения: 8 352
Според мен тъсенето на човек за сериозно обвързване обърква плановете на много жени. Рядко човек може от самото начало да заяви, че търси обвързване, при положение, че не познава човека насреща си. Понякога нещата започват от просто хубав секс и се превръщат в нещо по-сериозно и значително.

# 20
  • Мнения: X
Самото ти заглавие ми звучи леко пораженически и синоним на "Аз не заслужавам ли да съм щастлива". Спри да мислиш така. Заслужаваш естествено, но за семейство трябва и много работа. Ако си страшен егоцентрик, мислиш че всеки е заменим, не си склонен да правиш компромиси и да преглъщаш грешки и късаш при най-малката трудност, резултатът е това.
Ако не си отворен за нови хора, а напротив- прекалено си предпазлив, сакън, да не те наранят-резултатът е това.
Ако си много придирчива, вземи поработи над това и се гмуркай в дълбокото. Съдбата обича смелите.

Последна редакция: вт, 18 авг 2020, 12:13 от Анонимен

# 21
  • Мнения: 11 478
Всеки заслужава да е щастлив. Аз никога нищо не обмислям, скачам винаги в дълбокото и после въпреки, че имам доста трудности, в крайна сметка разбирам, че си е заслужавало, както в личен така и в професионален план.
Не го разбирам това с обмислянето, преценяването и прочие. За мен живота е твърде кратък да го мислим, трябва да се живее. Е после и доста съм ревала във форума, ама минава де и доброто и лошото минава.

# 22
  • София
  • Мнения: 4 242
Така като те гледам на снимката, добре изглеждаш. Дето се вика - запазена за възрастта си дама. Пиши ми на лични, може да измислим нещо по въпроса.

Тогава той беше в една 8 годишна връзка в застой, която прекрати доста бързо, защото видя, че няма смисъл от постоянни скандали, караници, нямаше желание да развива каквото и да е там. Даде си време да си купи апартамент поне да има къде да се изнесе. Не минаха и две седмици от изнасянето му и раздялата с тогавашната му приятелка и ние тръгнахме (но бяхме доста близки приятели няколко години).

Ето взимай пример от колежките си, как се се действа, ако си харесаш някой мъж. Разделяш го с приятелката му (ако е женен го развеждаш, че те повечето, да не кажа всички, свестни мъже на тази възраст са женени вече), чакаш го да си купи апартамент (че без апартамент какъв мъж е) и го прилапваш. Чисто и просто.

Не се притеснявай за мен. И кола, и апартамент, и добре платена работа си имах преди него Wink Никой с никой не е разделял, но то нали да праснем един коментар там да има и да си покажем сарказма, че ни е крив деня (живота?) Като гледам и какви свалки правиш и как била "изглеждала добре за възрастта си"...че какво й е на годините? Тя е на 38, не 88. Давай да се депресира отсега, а то още има половин живот пред себе си.
По темата с детето има много варианти, дори и без мъж. Ако тя желае може да осинови, да разгледа варианти с донори и т.н., а като се появи и мъж той се предполага, че ще приеме и нея и детето. Ако решат да имат собствено също е вариант стига физиологически да са наред нещата и с двамата.

# 23
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 599
BeautifulM, и ако, хипотетично естествено, тя стане майка сама, след това намери мъжът, той поиска дете и тя каже, че си има вече, какво правим тогава?

Не знам дали е наистина модерно в днешно време да слагаш магарето пред каруцата или това е нова мода, която се пробва да се налага, но тази "мода" е в основата на много от днешните проблеми при тези, които се опитват да правят семейства.
Жената е на 38 години.Не е като биологически да има още доста години,особено за спонтанно забременяване ( съжалявам Мариана за тези сурови думи,със сигурност си го знаеш и без да ти се “набива” така).Ако иска детенце,моментът е сега.Ако срещне мъж ,когато вече би имала дете ,ще говорят за това.Дали биологически е все още възможно,дали искат и двамата и какви са им опциите.Събираме се с хора,с които искаме да сме заедно и да градим заедно,а не “защото искам дете и ти ще ми го дадеш” например.
О, това е точно така, спор няма. Само дето един от крайъгълните камъни на семейството е създаването на дете. В крайна сметка, има различни хора вкл. такива, които не биха искали деца, но да подминаваш с лека ръка варианта отсрещната страна да пожелае И дете е несериозно и егоистично.

Авторката просто трябва да спре да се застоява и да излиза повече. Доколкото е възможно, естествено.

# 24
  • Мнения: 36 328
И аз не знам какво се случи, дълго време мислех само и единствено за учене, за работа. Все още хората около мен виждат  само едно роботче, което да успява във всичко. Сигурно съм и доста притеснителна, има си приятелски кръг, но той е много ограничен. Аз знам, че всяко нещо си има причина, така и моята ситуация си има причини. Но какво причини могат да доведат до толкова сериозна липса в живота на една жена?! Не знам.
А за връзките, рядко се решавам на връзка, особено напоследък. Но и не се опитвам да направя връзка с женени или с хората, които не търсят обвързване. А най-вероятно съм ужасна романтичка, която е вярвала, че за всеки има любов. Но явно не за всеки е под формата на семейство.

Настроена си пораженски, а не трябва така. Не си престаряла, напротив. Обаче първо трябва да промениш себе си - започни да излизаш, да имаш контакти, да създаваш приятелства. Ще се получи, само ти трябва да си готова....

# 25
  • Мнения: 1 788
С годините човек започва да разбира точно какво иска и не е склонен да прави толкова компромиси, защото му е писнало от повечето повърхностни идиотизми, битовизми и елементаризми.
Обикновено по-сериозните, по-интелигентните и критични към себе си хора срещат най-много трудности в създаването на връзка. Не от неувереност, а от това, че повърхностните неща и страсти откровено ги отвращават.
Дали всяка жена заслужава семейство, това никой не може да каже. Вероятно има такива, за които не е препоръчително и не би трябвало дори.
Дете може да имаш и сама, стига да можеш да го отгледаш, както финансово, така и с достатъчно отделено внимание и време. Ако детето е всъщност приоритет.
Връзки може да има на всякаква възраст. Няма да ти дам съвет излизай, за да си намериш, щото това, дето е по улиците и баровете не е гаранция, че е стока, а с проба и грешка понякога човек само си губи ценно време. Вероятно отговорът е някъде в теб - в интересите ти, в средата ти.

# 26
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 790
Не идеализирай семейството, мъжа и детето/децата. Конкретно аз и мъжа ми, се запознахме в една кръчма, малко на шега, и с уговорки, че не е "сериозно". Не мога да кажа, че е лесно, защото и двамата сме с криви характери, и понякога и аз се питам какъв е, има ли го тоя смисъл... В случая, детето е вече на лице, и трябва да мисля за него. И така Simple Smile

# 27
  • Мнения: 9 393
Намирането на читав мъж си е жив късмет. Аз никога не съм размишлявала кой знае колко, слушам интуицията и сърцето си и те не са ме лъгали. 38 години е хубава възраст, но за дете няма много време. Бих си родила дете, а любовта може да продължа да я търся или чакам неограничено. Романтизма бих оставила за по- младите и неопитни хора.

# 28
  • Мнения: 4 148
Съгласна съм с това,че трябва да се опитва, т.е. да се срещаш с хора да опитвате да имате връзка, не веднага брак и деца, но самите опити ще те накарат да направиш разлика с какво можеш и трябва , и с какво не може да се прави компромис. Имам наоколо такива познати един, който винаги е готов за връзка-опитва и наистина се старае, като страничен наблюдател го казвам, друг, който е капризен още от "здравей" - причината е как се запознали, което е дребнаво , втория е сам, много дълго време.

# 29
  • Мнения: 1 788
Това, че първият е постоянно във връзка, не значи, че е супер щастлив и че намира всичко в опитите си.
То да скачаш от трън, та на глог и да не намираш това, което реално търсиш, също не е много продуктивно.
Въпрос на разбирания е дали можеш да живееш така или искаш да си по-взискателен, докато намериш нещото, което ти допада.
За мен и двамата са в кофти позиция - тоя, дето се старае и сменя партньорите на принцип проба-грешка, както и тоя, дето чака да падне небето. И двамата са с празни ръце в крайна сметка. Пък дали чакат онова, дето искат, сами или с някоя сянка по пътя си, все тая.
Не може да се твърди кое е по-добре и кое по-лошо. За всеки е различно и според предпочитанията.

Общи условия

Активация на акаунт