С какво ви дразнят свекървите? – 124

Ех, тези родилки! Сякаш са неподвижно болни на легло Не е лесно, да, особено първите дни, ама чак толкова, колкото го изкарахте!? Земята не спира да се върти, защото Пена е родила
След раждането няколко дни минават в болницата, после таткото е 2 седмици вкъщи. След 20 дни е трудно, нервно, уморително, но не и невъзможно да се оправиш сама с бебето за 8 часа. Като няма помощ през деня, лежиш, кърмиш си бебето, сменяш му гащите и си спинкате заедно. Таткото като си дойде, поема домакинството. Реално, първите дни и месеци дори няма нужда от ежедневно прахосмучене, миене с парцала, пране и готвене. Бебето още не се търкаля по земята, повечето ползват памперси, не многократни пелени, храна може да се наготви повечко, за да има за 2 дни...

Виц
Скъпа свекърво, моля те не ме учи как да си възпитавам децата! Омъжена съм за едно от вашите, което още има нужда от доработка по него.

Птица, уви не винаги е така.
Ако не бях родила втори път, който протече горе-долу по описанията ти, то никога, ама никога нямаше да повярвам, че е така след раждане.

След първото раждане имах ужасни болки от разкъсванията, беше -10С, бебето ревеше с часове, за спане и дума не можеше да става.
Е оцелях, но и до днес ми е криво, че малко хора ми вярват колко тежък период беше за мен. Чисто физически.

Никой не ми е помагал. За второто също.

Аз вярвам, че понякога физически е трудно. Съседката ми й трябваше месец докато се възстанови. Голямо бебе, нормално раждане. Едвам се изправяше. През деня се оправяше сама някак, вечер таткото поемаше. Имаха и по-голям батко. Ние често се качвахме у тях директно със сготвената храна. Ама се оправиха без баби, защото нямаше. Тя детето успяваше да гледа през деня, просто заряза домакинската работа. Хайде няма нужда от медали за храброст.
Аз пък до годинката почти не разбрах, че имам бебе. Спях с нея всеки ден, та после едвам свикнах да не спя на обед. Обаче за сметка на това беше като залепена за мен и баща си. Излезем на разходка - мамо, вземи ме. Питам защо - защото видях хора. Хем все сред деца и хора, хем не ги обичаше. До три годишна ни се откъснаха ръцете да я носим. После разбрах, че и слънцето я дразни през деня. Купих хубави слънчеви очила и най-накрая проходи това дете. Шантава работа, ама и това мина.
Ако имаше баби през трудните периоди, сигурно щеше да е по-зле. Така човек се настройва, че от него зависи да се справи и нещата се нареждат.

Медали за храброст за излишни, но разбиране за положението е необходимо.

Аз имах разкъсвания от 3та степен, външно се бях възстановила, но като вдигнех бебето и имах усещане, че ще се изсипя отдолу 😨
Първите две седмици не успявах сама да се изкъпя.
Дълго не можех да стоя права или да вървя, а бебето спеше все навън, в студа и при движеща се количка. 😈
Половин година се възстановявах, защото в началото като ревеше и нямаше време за мен да се погрижа.😔

С второто не усетих , че съм раждала. Даже мъжът ми като ме видя на следващия ден и каза:я, ти можеш да вървиш... Беше съвсем различно.

Аз мисля, че никой тук няма предвид да му вземат детето за постоянно и Здравей живот и бабата да забрави за джина- независимо майка, свекърва, дядо, учинайко, балдъза, сестра- много ясно, че никой на никой не е длъжен. Въпросът е в това, че те дори не си ползват съдебното право да си видят внучето 1 път в месеца. И що за свят е това, в който смятат да не би да се прецакат като 1 ден на 6 години са ти взели детето да идеш на кино. То да ти се “таковам” на роднините. Сигурно защото аз съм видяла и от стария свят, където баба и дядо ни обичаха и ни взимаха да се радваме и си помагахме всички в квартала с нищо не сме ги товарили , даже помня, че като бях на 11 гледах детето на съседката - всеки ден ми го даваше за 3 часа, не ми е тежало, бяхме общност, дали ще гледам някой аз или мен ше ме гледат беше мешана скара, която всички споделяхме и беше супер забавно. Сега всички станаха хвалипръцковци, всички си придават важности. Наистина не мога да ги разбера. А после като паднат на легло - ще искат помощ и ще се оплакват- кой да ги погледне тогава - ако и ние кажем искам да си пия Джина? И нека не обобщаваме. Едно е да не искаш да взимаш дете да гледаш за цяло лято , друго е веднъж в годината да го вземеш за 2 дни, според мен ако едни баба и дядо не си виждат детето 1 в годината поне- що за обич е това. Обич от дистанция- да ама не- това не е обич- това е проблемът, хората в днешно време не са много способни да обичат- гледат само себе си. Така общество не се гради- а група единаци.

Мен ме дразни семейството на мъжа ми с това, че финансово разчитат изцяло на децата си, което натоварва и нашето семейство. Не изкарваме малко пари, но въпреки това ме дразни, защото не е инцидентно, а е всеки месец. Това доста ме напряга, но не виждам изход от ситуацията. Ако не им дадем, няма откъде да вземат, не работят, не вземат пенсии. Припечелват малко, но крайно недостатъчно. Най-мнго ме дразни, че все едно са окей с тази ситуация и не се напрягат много, не се търсят варианти, защото знаят, че има кой да им покрие масрафа.

Нормално е, като остареят, родителите да разчитат финансово на децата си. Нали преди това ние сме разчитали финансово на тях? Майка ми има пенсия, но ако не я бях оставила тя да прибира целия наем от един имот в София, на който и двете сме съсобственици, щеше да яде дръжката на хладилника. Какво по-нормално от това да помогнеш на родителите си да не мизерстват със смехотворните пенсии на стари години? Естествено, че ще разчита мен.

Какво е това съдебно право за виждане на внуче? Не съм чувала за такова.
Никой освен родителите не е длъжен да гледа и да обича децата дори и за минута.

Sweet potato, ако не ви тежи финансово и мъжът ти се чувства добре от това, че помага на родителите си, може би под чертата си струва. Ако не е така, трябва двамата да си поговорите явно.

Аз я разбирам жената...и аз си имам едно такова подобно...ни се води, ни се кара. Фасони и  чупки знае, ама пенсия ще види през крив макарон, стаж малко, за съжаление се разболя сериозно и работата стана за Телк...ама, не, няма да ходим на комисия, че било много хамалогия. Ама аз като тичах по лекари, НОИ беше добре. Не ми пречи да помагаме, но ми е криво от отношението.

Не са чак толкова възрастни, моите родители са на същата възраст и работят и се оправят. Липса на каквато и да е финансова култура е при тях.

Сега и ако кажеш, че ти изкарваш основния доход, защото си финансово културна, ще те разбера.

Ако мъжът ти плаща на родителите си, явно са го изучили и помогнали, за да има достатъчно средства.

Силно подозирам, че той изкарва всичките пари, а ти се дразниш, че дава на родителите си. Какво означава липса на финансова култура? Имат ли опция да работят?

Двамата изкарваме почти еднакво, мъжът ми малко повече от мен, но не е значителна разлика. Както казах финансово се справяме добре, но перспективата, че вечно ще трябва да им се дава ме натоварва много. Липса на финансова култура означава, че всичко де що са имали са го профукали. Опция за работа няма как да има, когато не търсиш

Последната дискусия ми напомни този виц:

Турист в Гърция пита местен жител:
- Как живеете тук?
- Не много добре. Знаете ли, тук нищо не расте.
- Как, дори ако се засее ръж?
- Е, ако се засее, е друга работа...

И аз помагам на родителите си, но не защото те го искат, или пък още по-малко го очакват. Правя го по своя воля и желание. Ако беше обратното, сигурно щеше да има горчив привкус.

Тук е заровено кучето- да изкарваш добри пари и да ти е горчив привкуса, като дадеш на родител.
Как някои правят дарения, ей така- без да им намаляват от данъците и без да им горчи, се чудя!?

Горчив е привкусът, когато родителите са млади и здрави, но вместо да се хванат да поработят, пък и да натрупат стаж за пенсия, им е по-удобно просто да взимат наготово. Съвсем друго е положението, когато са болни и по-възрастни, и им е невъзможно да го правят.