Въпросът е, че той мисли така:
Купувам апартамента на наше име. Тя идва, аз гарантирам, че ще я плесвам всеки път, когато мине границата. В противен случай - обратно. Че няма да ме ангажира, нито натрапва.
..................
.......
В общи линии нямам много варианти за действие и това го знам пределно ясно.
Или изчакам да видя как ще се развият нещата и в зависимост от това действам, или поставям ултиматум с всичките последици от това. .............
Някак не вярвам, че разумен професионалист -емигрант, напреднал дотолкова, че да купи 2 къщи може да гледа така нехайно-наивно на целия тон бюрокрация и чисто физическата заетост, които преместването на човек незнаещ езика в друга държава изискват. Или е вЕрно в облаците, или не е споделил с авторката всички детайли от плана. И двата варанта не са цвете.
Лейди, и изчакването, и ултиматиматумите са грешни стратегии и са по същество РЕ-акция.
Реагираш емоционално, на базата на дълготлеещия конфликт със свекърва ти, но ситуацията има потенциал да се изкофти, дори ако бяхте най-близки дружки. Мъжът ти използва афекта ти и ти сервира емоционални *обяснения*, но ти всъщност не си наясно с детайлите в цялата маневра. А Дяволът, както се знае, е в детайлите...
Стани активната страна в тая ситуция, за да не си скубеш косата после. Започни с открити въпроси - кога, как, колко и какво става ако не се случи както е в плана. И не се съгласявай на нищо, което е полу-законно. Можеш да ползваш сигурността и спокойствието на бабата като аргумент.
Не се отдръпвай сега с мантрата *той да се оправя с майка си*, защото като ви дойде сметка за 2000Е данък сгради, още няколко пъти по толкова за медицинска помощ или полиция да пита защо имате нелегелен квартирант във второто жилище, ще е късно. И за противодействие и за ултиматими.