Нормално ли е мъж да не иска твърде много секс?

За съжаление не мога да предложа кола или апартамент, а само себе си 😄
Това за заетостта го написах, защото наистина половината ми време отива за детето, другата за работата и за мен лично. С въпросния мъж се запознах случайно, с него нямаме общо работни или други ангажименти и ако искам да го видя трябва да му отделя специално време, още повече, че той неше свободен в части от деня, които на мен пък не са ми особено удобни. Затова само приятелство с него би ме устройвало ако е разговор по телефона, срещи по 1 път месечно и т.н. Него обаче това не го устройваше. В началото се виждахме по няколко пъти седмично, след това на мен ми писна, то вече няма какво да си говорим, разказахме всеки за себе си каквото прецени за нужно и това е. Канила съм го ако ходя някъде уикендите, са дойде с мен, но той е отказвал. В същото време не му ставаше приятно, че аз излизам с приятели. Звънеше по няколко пъти да пита как съм и т.н. Според мен беше малко смотан, което не значи лош човек, точно обратното. Не мога са съм сигурна, но явно човека не го биваше в леглото /за да не предприема нищо в тази насока/ и го беше страх да не се изложи, но пък и с поведение - хем не яде кокала, хем не го дава и на друг, трудно може да привлече някоя жена.
Така поне аз виждам нещата и сега като се замисля, не знам защо въобще му отделих толкова време.

Ти току-що назова една от основните разлики между двата пола. Много жени искат мъже около себе си просто като приятели за запълване на свободното време, за обръщане на внимание и за душевна утеха (и с един от тях допускат ласки, за да получат останалото като отношение и в материален план); докато много мъже искат жената просто за забавление в леглото и извън него (и за останалото се прежалват, за да се доберат до основната си цел).

Разговорът става ползотворен с добър тон, много инфо, и приятен.
Със сигурност много неща биха се казали, ако не се появят троловете, както винаги и развалят всичко, но все едно, аз си вадя положителното за себе си, другото - в джънка.

Kuku, приятна дама си, явно знаеш какво искаш.
Сега ще ти направя едни уточнения, да си знаеш, и имаш предвид за евентуалните следващи мъже, не ти знам средата.

Не визирах нищо материално какво би "предложила".
Не ме интересуват имоти, пари, коли, имам си всичко, и вървя само нагоре.
Единственото, което ме интересува в една жена, е точно това, което каза - себе си.
Това означава личностни качества, ценностна система, визия за живота, характер, отворена ли й е психиката за съвместност, каква й е сексуалността, либидото, табута, моногамна ли е, поли ли е и т.н.

А дискусията на мен ми е полезна, защото за N-ти път се убеждавам и ми се потвърждава защо жена с дете/деца, не ми върши работа, ако ще най-прекрасната на света да е. Защото няма физическото време и енергия да се посвети на връзката си с мен. Кратко, просто и ясно.

Е, аз няма как да се задоволя с 1 виждане в седмицата, дори с 2 след работно време. Защото, ако приемем, че в началото е ок, все пак работим, имаме ангажименти, след това ще искам ежедневно присъствие, а дете и грижите покрай него, да ми отнемат от първоначалното време на опознаване, желание за ежедневен и постоянен секс, пътувания, разходки, излизания, просто няма как да се случи.
Виждам ги мамите покрай мен. Изморени, писнало им, нямат време за нищо, изнервени.
Нямам нужда от такава жена, а единствено от свежа и необременена, както съм аз.

Явно потвърдих на Пирончо думите.
Съвсем нормално - сам човек, с цялата свобода и размах, избор, който има, да се "навре", просто не е за всеки.

Има майки с деца, които ги оставят на бабите и така в повечето дни са наравно или дори по-свободни от много от нераждалите жени. Вече за другите неща много си зависи от това какъв е всеки човек като нрав, очаквания и личностно развитие.
 Някои майки с дете се раздават в леглото като за световно, за да задържат новия мъж до себе си (или да му създадат това усещане поне в началото, че ще е така винаги); но пък и това, което ти написа за липсата на време за теб в присъствието на нейното дете до вас може да се случи тук-там и тогава цялото ежедневие е съвсем различно спрямо една двойка без деца.

Не разчитам на баби и случайни "дупки време" в най-важната роля и неин ангажимент - майчинството.
Уважавам това, но не е моето.
И аз имам "баба", на която ще се оставя бебето, детето, но ще е моето, когато му дойде времето. И тя, ако има, още по-добре.
Въпреки че никак не знам как ще се стече животът след 3-5 г., може и изобщо да не съм тук, и да не товаря майка ми с бебегледане, а да си живее живота жената, каквото заслужава.

FragranceFanatic, харесвам хора като теб, които са наясно какво искат и не ги притеснява да го кажат. Теб не те устройва жена с дете и си прав да избягваш такива. Ако мъжът, с когото аз излизах не го устройва това, защо въобще беше този зор да му дам телефона си, да ме кани на срещи и т.н. Както вече писах явно е смотан, но на мен такива хора, колкото и да са добри и свестни, не ми допадат, просто все едно, че сме от различни планети. Аз самата съм с много "щура" и прекалено мудни и несигурни хора /особено мъже/, не мога да търпя. Иначе, само да ти кажа, че една жена дори и с дете, ако вижда, че има смисъл да е с определен мъж, винаги ще намери време за него. Както и аз писах, в началото се срещахме по няколко пъти в седмицата /очевидно мога да намеря време/, но просто разговори мен не ме устройват като вариант на отношенията ми с даден мъж. Ако нямаме общи моменти, в смисъл да отидем на кино, да се разходим до някъде - планина, друг град, да има интимност, може и само по телефона да си говорим, защо е нужно да си губим времето в общи приказки /накрая точно това стана, защото вече за себе си никой нямаше какво повече да каже/.

Не съм сигурна дали си прав. За материалния план определено при мен не е така. Никога не съм търсила това. Не че имам милиони, но изкарвам достатъчно пари, за да живея спокойно и нищо да не ми липсва. Дори предпочитам неангажираща връзка, вместо да давам обяснения на някой къде, кога, с кого ходя и какво правя.
Не знам какво толкова има да се опознава човек по 2-3 и повече месеци. За мен е достатъчна преценка от максимум 5 срещи. Все пак няма да се женя за него. Ако говорим за хора на по 20-25 години, които са с тази идея да, но вече към 40 г. е смешно. На тази възраст човек трябва да има достатъчно опит и да знае какво иска.

Добре, предвид написаното горе, ще задам следния въпрос: Опознаването за Х на брой срещи помогна ли на десетки или може би стотици милиони самотни майки да опознаят мъжете, които са избрали навремето да бъдат бащи на детето/децата им, дотолкова, че да се окажат добър избор за техни спътници в живота и до ден днешен?
 Нещата не се изчерпват само до "достатъчен опит" с други хора в миналото. Винаги може някой непознат да те изненада с нещо неподозирано. Ха, какво говоря!? Че, то дори и да познаваш някого 10 или повече години, пак може да те изненада неприятно. Какво остава пък за нов човек в живота ти.
 Опознаването се случва най-дълбоко по време на трудности, през които преминавате заедно. При срещи на кафе, на кино, в планината или на по пица на дивана пред някой филм всеки може да го играе готин и забавен. Същественото е какво се случва, когато се наложи да видиш човек  в другата му светлина - на проявяващ грижовност, отговорност. В стресови моменти, които изискват наличието на тези ключови качества.

Жребче, за всяка нормална майка детето е от пъростепенно значение. Внимание за любимия мъж винаги може да се открадне. Любов и грижа не се отдават на режим.

Ставаше дума за опознаването между мъжа и жената; плюс желанието му да е с нея - включително и интимно. А нали се сещаш, че едно дете не идва от нищото, а си има и природен баща? Неговата роля къде е в цялата работа, след като е другият родител на детето, избран преди това от майката да бъде такъв?

Плод на любовта им. Но последните коментари се отнасят за нов мъж в живота на жената. Това визирах.

Новият мъж не е заместник на физическия баща. И като такъв, няма как да се очаква да изпълнява неговите отговорности или да търпи да е втора цигулка. Всъщност, цигулката може да е поне трета, защото майката на детето от чужд мъж гледа преди всичко интереса на детето си и своя такъв, а едва след това на мъжа. Ако жената има и куче у дома, мъжът може да го играе четвърта цигулка в това положение - след нея, детето и кучето.

Абсолютно си прав. Мразя мъже, които с цел да привлекат вниманието на една жена се правят на много загрижени за детето й. Детето си има родители и едва ли трябва да се очаква гаджето на майка му или баща му да замести някой от тях.  А за номера на цигулката, да така е, но с уточнението, че поне в моя случай, мъжът също имаше дете и естествено аз също за него съм втора цигулка. Не знам защо това се приема за някаква драма. Така е, нормално е детето да е на първо място за всеки един от "влюбените", независимо колко са влюбени.

Виж, аз лично не искам нито някой да ми помага, да се грижи за мен и т.н., нито аз да изпадам в тази роля. Просто търся човек, с който да споделям някакви приятни моменти. Всеки има грижи, проблеми, но това не означава, че трябва непременно да ги споделяш с партньора си и да очакваш той да те подкрепя. както казах вече, аз тепърва няма да се женя. Точно затова и ме устройва мъж, който има деца /аз нямам желание тепърва пак да раждам/, както и сходни виждания за живота на моите и да си прекарваме приятно свободното време. Нито търся материална изгода, нито пък някакво специално отношение, грижа, разбиране и др. подобни.

Ще се изненадаш да разбереш колко много бащи са склонни да поставят новата жена в живота си преди своето дете и преди собствените си интереси дори. Само заради достигането до най-първичния си интерес, който се сещаш кой е. А при майките с дете от друг мъж много рядко се случва да поставят новия мъж в живота си на преден план по важност.


Сякаш няма проблем да сте просто приятели "и още нещо", без непременно да сте официлно живееща заедно двойка и семейство всички накуп под общ покрив.