В какъв смисъл "мъжете си искат дундуркане"?
Но темата не е за болни хора, а за здрави.
- Публикувана: 25 авг. 2020, 09:16 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2020, 21:19 ч.
Начините, по които се превръщаме в негова майка
"Кефи' ги да лежат като са болни, да им даваш хапчета, да ги галиш, да се вайкаш... Ама може би пак зависи от мъжа..
Но темата не е за болни хора, а за здрави.
Не разбирате.Аз обичам да върша мъжка работа и ми е мило за него🙂
Все си мисля, че човек ако го устройва как живее, колкото и акъл да му се дава отстрани, си кара както си знае и е свободен да живее както прецени - така че не бих давала съвети на никого, непоискани имам предвид - от опита ми - хората просто си карат, както са свикнали и както ги устройва.
Рано или късно животът показва на всеки, но тогава за някои е късно - младостта отишла.
Рано или късно животът показва на всеки, но тогава за някои е късно - младостта отишла.
В нас баща ми е научен да му се сервира, да се сгъват и прибират дрехите, да са измити всички чинии и т.н. Сега за кратко бяхме само аз и той в къщата. Ами, оказа се, че знае всичко къде е прибрано даже по-добре от мен; че може сам да си измие любимата чиния; че ако не харесва какво съм сготвила аз, може да сготви той. Ама за кратко 
Щото майка ми е на принципа ''само аз мога, друг и да опита, никога няма да го направи като мен". Иначе мрънка и се оплаква, че всичко на нея чака, никой с нищо не й помага. Да, ама и тя не позволява.
И тъй като този модел не ми харесва, вчера връчих на гаджето лук и картофи за белене и рязане. Хич и не го питах може ли, иска ли.
Щото майка ми е на принципа ''само аз мога, друг и да опита, никога няма да го направи като мен". Иначе мрънка и се оплаква, че всичко на нея чака, никой с нищо не й помага. Да, ама и тя не позволява.И тъй като този модел не ми харесва, вчера връчих на гаджето лук и картофи за белене и рязане. Хич и не го питах може ли, иска ли.
По-скоро, не е приемливо да се вменява като задължение. Много обичам да угаждам на ближните си и да ги глезя, но ако някой от тях има глупостта да си въобрази, че съм длъжна да го правя и да го изисква от мен, ще лети като молец около лампата.
Повечето мъже реагират закрилнически, ако ги помолиш да ти помогнат. Може и да можеш да си отвориш сама буркана и да си смениш крушката, ама ако мило го помолиш и кажеш, че ти е трудно да го направиш - точно кой мъж би отказал? )
Всеки трябва да може са се грижи сам за себе си. Иначе е в сила приказката за лудия и баницата.
Само че, като се съберат двама души да живеят заедно, ако не са съквартиранти само, се предполага да си поделят задълженията- всеки както може.
Като прочетох, че трябвало единият да прави нещата точно както другия, ме втресе.
Че и да се пазиш да не помолиш за помощ, защото трябвало да се сети сам.
На казарма ми прилича, не на семейство.
Ама не искам да моля. Той не ме моли да сменя чаршафите - за смяна са и сменям. Искам като се движи из тази къща да гледа и оправя точно както и аз. Искам да сложи мръсна чиния в миялната вместо да я подмине, да пусне прахосмукачка като прецени че има нужда, и да сложи на поколението ядене ако трябва, точно както аз ги правя тези неща. Не аз да кръжа над всичко и да се примолвам за помощ тук-там. Микро-мениджмънта не ми е любима дейност.
ММ е израснал при майка-чистница, поне за видимите неща. Обаче удобно не забелязва дали у нас е за чистене. Трябвало аз да кажа. Купих лично аз роботче за чистене - не го пипа, не знаел как (и няма желание да се научи). Е, в момента съм на вълна превъзпитание - не ми пречи да не е изчистено, да видим колко време ще изкара.
А една крушка се сменя за 2 минути. Какво толкова мъжко има в това? за буркана вече съм съгласна, иска си повече сила.
Препоръчани теми