ОСМИ клас 2020/2021 - Със съученици и училища нови сме пак за подвизи готови :)

  • 31 232
  • 821
  •   1
Отговори
# 270
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 616
Здравейте, не съм писала от години в тая наборска тема, май последно пубера беше 4 клас 🤭
Обаче следя Фб групата, дори и само да чета.
В последните години новости много - от амбициозно и елитно, математическо насочено училище във Варна, се преместихме в малък град с едно училище!
5 клас беше класът на стреса, всичко ни беше ново. Трудно моят син се вписа, просто между него и другите деца , с изключение на няколко момичета, има вселени. Все още няма приятели, но не му и тежи.
Откъм учене - с онлайн обучението видях, че учителите му да прекрасни! Много, много впечатлена съм от тях, никакъв хаус в преподаването, домашните, проектите. И понеже пуберът е интроверт, това обучение му заспа като ръкавица. Вдигна си успеха вторият срок, без допълнителни уроци по Бел и математика, изкара едни петици на матурите. Само с учене на уроци и съвестно правени домашни. Не е решил нито един допълнителен тест. Мислех, че ще се представи по зле, понеже вечерта преди НВО по бел беше нещо страшно - нерви, рев, стрес. Събуди се с няколко афти и херпес сутринта. Но мина!
Заради учителите, решихме да остане в същото училище, да не пътува всеки ден до областния град 40км. Приеха го на първо класиране, първо желание - хардуерни и софтуерни науки с интензивно изучаване на английски език. Общо взето тая година ще почива, защото ние сме предимно англоговорящи у дома. Баща му така и не научи български език.
Сега се чудя дали да купувам лаптоп на гимназиста, защото моя има по-стар Майкрософт офис пакет, а видяхме в някои проекти, че му трябва новият.
Иска ми се да знам вече и списъка с учебници, специално по английски са на програмата на Кеймбридж.
За дрехите моят не капризен - от години носи само Х&М, пазарувам началото на лятото и началото на учебната година. С обувките вече е трудно, че за 2 месеца скочи от 39 на 41 номер. Висок е 170см, талия на оса, 52 кг 😁 Дори се шегувах, че като баща му ме взе, бях същите габарити.
Няма мутирал глас, само понякога пъпчици по носа, които с гела за измерване на Гарние с въглен веднага минават.
Прочете си всички книги от списъка още преди 2 седмици, чете вечер и романи които сам си избира от книжарницата.
За сега е кротък и тих Пубер, дано не го удари лимката 🌝
Хайде, стига, че опънах чаршаф. Ще продължавам да ви чета! Успех на всички осмокласници и семействата им! Бъдете здрави!

# 271
  • София
  • Мнения: 1 522
Моят син си пада по много пъстри неща. Цветовете в гардероба му са оранжево, жълто, червено. Много ми харесват. Дъщерята обаче е изцяло в черно, бяло, сиво и широки размери. Много харесва стил "e-girl". За мен е някакъв ужас - черни дънки, черни тениски, вериги и железария по обувките, нещо като метълите от едно време, но по - различно. За щастие тя е по -лека версия на e-girl. Simple Smile

# 272
  • Мнения: 5 027
И у нас торбестата мода стигна. Краде на брат й тениски и худита. Той пък иска по-малки тениски, да са по него, да показва мускулите. Наложи се нови къси панталони да купуваме, че от тоя фитнес ... До миналата година беше много слаб.

# 273
  • Мнения: 9 207
Аз още се двоумя каква порода да е бъдещето коте - персийче или британче. С персиец знам какво да очаквам - вълна от пухчета навсякъде, но пък лесно се чистят, много по-лесно от късите косми на сиамците, които имахме преди години. Като нрав, нашият персиец си беше доста особен и си държеше на личното пространство. Чета обаче, че и британците не падат по-долу. На сиамките им се носи славата, че са по-злобни, но ние имахме в детството ми котарак, години по-късно женска и мога да кажа, че това са били най-милите и гушливи животни, с които съм съжителства. А персиеца да го гушнеш беше абсурд. Ако случайно той решеше, че е на кеф да бъде погален, ще дойде да се понатисне. Абе шеф си го играеше вкъщи. И на кучето беше взел страха.
Ще поогледам и в развъдници. Знам какви са предимствата да се вземе коте оттам, но ако се появя вкъщи с коте за 1000лв, ще ми се наложи да спя навън барабар с него. То не че всеки месец не хвърчат трицифрени суми по кучето и котката, но не са наведнъж, не си позволявам да ги смятам и някакси не се забелязват.

# 274
  • Мнения: 7 177
Стон, преди мнооого годин имах сиамка. Грам злоба нямаше в нея. Такова добро коте беше, че се чудех , дали не е куче в тялото на котка.
Майка й ( котката) беше огън и жупел. Къхкаши, хапеше, направо си се страхувах от нея.

# 275
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 594
Ston аз съм пристрастена и съм ЗА британската порода.
Днес е последният работен ден на младежа- цял месец бачка и съм доволна защото наистина работи и въобще не каза гък! Страх ме е да питам за какво си събира пари.... сигурно за някоя компютърна джаджа Sad Питах го защо не купим тетрадки с тях.... ако поглед убиваше, значи аз съм убита ахахахах
Нищо не съм купувала още и нямаме никакво инфо за РС...,

# 276
  • София
  • Мнения: 7 676
Ston, британки маса хора са се е втурнали да развъждат - без изобщо да имат необходимите познания и без въобще да притежават родословия за котките-родители.
Като резултат зачестиха много случаи на болни и починали котета заради генетично предадени болести.
Изобщо не те съветвам да взимаш коте ей така от OLX. Спестените пари после за нула време може да заминат за лечение.
Най-важното: коте под 3 месеца НЕ се взима. В никакъв случай. Читавите развъдчици няма да ти го предложат даже като опция. Голяма част от котешката популация е носител на вируси, които при ранно отделяне от майката е възможно да се активират заради стрес. После котетата умират в рамките на седмици. Поне 5-6 такива случая има напоследък в котешката група.
Извинявам се, ако ставам досадна, ама проблемът наистина е голям.

# 277
  • София
  • Мнения: 9 652
Ние си взехме коте от улицата. Като бяхме за пореден път в къмпинга до Дряновския манастир, се разходихме до Арбанаси и там се лепна за младежа и му подяде пържените картофи. Прибрахме си го и така 7 години си се гледаме.
 Грехота ми се струва при толкова бездомни, да се вземат от развъдници.

# 278
  • София
  • Мнения: 8 629
И ние сме взимали така. Страшен красавец излезе!

# 279
  • София
  • Мнения: 7 676
Значи вече окончателно започна да ми се изяснява причината, поради която хората в тази група са ми толкова симпатични - повечето имат котки или други животни. 😁

# 280
  • Мнения: 9 207
Red,   толкова съм му се ядосвала на наш Пухчо като ме будеше сутрин по никое време, ама сега като няма кой да ме буди, ми е тегаво.
Кучето не буди. Хърка като за световно и се активира едва като разбере, че ще излиза. Тогава е неудържим.

# 281
  • София
  • Мнения: 1 110
И моят опит със сиамец е точно като Ston, прекрасен беше, след него  имах персийска чинчила, но той идваше само, когато сам пожелае. Много исках да си вземем британка, но сега сме с две осиновени от улицата чисто черни братчета....нямаше как да ги оставим, така че ...... Прекрасни животинки, добре се разбират с Голдъна...

# 282
  • София
  • Мнения: 7 676
Ston, относително скоро беше писала и за котето и за кучето.
Не смея да попитам... 😐

# 283
  • Мнения: 1 826
Ние си имаме 2 морски свинчета. Едното го купихме на втория ден след като ни умря първото. А второто го взехме от обява за помощ, т.к. собственикът развил алергия и не може да го гледа. В отделни клетки са, че са мъжко и женско. Пък тя по-старичка , а и ферма за прасета няма да правим. Толкова са сладки. Гледала съм три пъти котки и един път куче мелез. Последната котка се засече с кучето, ама не си обръщаха внимание. Като почина кучето се зарекох, че повече животно в къщи НЕ, но ММ ѝ уйдиса на мойта. Само като тръгнем нанякъде е голям зор да намерим кой да ги храни. Добре, че си имаме съседи като слънце и с малки изключения помагат.

# 284
  • Мнения: 7 177
Последното кученце, което имахме беше любов от пръв поглед- на спирката.
Седеше си там, гледаше хората, те пък не я забелязваха и така се срещнаха погледите ни.
Порадвахме се една на дрега и оз си заминах по пътя.
След една седмица, същото куминце се появи на алиата в парк Кайлъка и ходеше след на6, докато продължи разходката и се прибрахме в къщи. Качих се до нас, за да и дам храна и водичка и се прибрах.
Да, обаче започнах да се притиснявам за рижавота лисичка. Ами, ако другите кучета я подгонят, ами ако съседите я напъдят или ударят?
Изстрелях се долу, яла тя като ме видя, само на главата ми не успя да се качи от радост.
Оказа се бреминна. Така се сдобих не с едно, а с три кученца. Едното подарихме, а мама и другото бебе останаха с нас 14 години...
Отиде си преди годити от този свят, а по късно и детенцето й, но не и от сърцето ми...Беше най- умното и добро куче, което съм срещала.
За хората беше помиярче, а за мен беше най- чистото и любвеобилно същество на света.
Бях се зарекла, че повече кучета няма да гледам, защото дори подсъзнателно ще ги сравнявам, но ето....Искам голдънче🤗

Общи условия

Активация на акаунт