Къванч Татлъту - минали и бъдещи проекти, партньори - 94

И, на края дадоха, как духът на Зейнеб отлетя към небето. Спокойна е, че всички са добре и макар и трудно продължават напред.Така го видях и разбрах, едно слънчево кълбо, което се откъсна от слънцето и полетя нагоре. За мен, това беше духът на Зейнеб.

Това е историята на Али Айдън. Такава  я видя, такава ни я  представи… За съжаление, животът е много несправедлив, най-вече към  хората, които обичаме! Сериалът беше жесток за мен, жесток в добрия смисъл на думата ... беше много реален, различен  и краят му беше такъв... Можем да оспорим сценария, режисурата, но каста  и играта му бяха на изключително високо и достойно  ниво! Респект и уважение!
Пожелавам на Елчин и Къванч: Yol açık olsun!

Наистина е трудно да се приеме, че може да съществува човек като Джанзис, но днес докато предизвикваше Кадир си мислех, че може би замисъла на сценариста е да ни представи не просто един ужасен човек, а по -скоро той е обобщен образ на злото въобще.

Наистина е трудно да се приеме, че може да съществува човек като Джанзис, но днес докато предизвикваше Кадир си мислех, че може би замисъла на сценариста е да ни представи не просто един ужасен човек, а по -скоро той е обобщен образ на злото въобще.  Злото съществува по света и борбата с него трябва се води . Кадир каза, че омразата победи, но всъщност победи справедливостта.
Вели през цялото време повтаряше,че Зейнеп и Кадир ще станат като него, но сега накрая той стана като тях. И най-после призна  пред себе си и Кадир, че Кадир трябва да отгледа Айлин не само, защото Зейнеп му я повери, а защото Кадир успя въпреки загубата на семейството си , отново да обича и да бъде обичан.

Но поне Айлин остана - тя е надеждатата, тя е светлината, тя е бъдещето. Кадир го има, който винаги ще я защитава. Не само нея, той е защитник на всички около него. Сякаш той е бащата в това голямо семейство - грижи се за всички, помага им, брани ги.
 Много, ама много жалко, че остана без своят майка, без своята сродна душа. 😭 Но пък това прави СЦ още по- реален, защото много често и ние, в реала, се разделяме с близките си. Загубата е реална, истинска. Мислиш си,че няма да мине, но всичко минава. Мислиш, че няма да продължиш да живееш, но след сълзите идва усмивката и се превръща в началото на следващия етап от живота ти, както каза Кадир. Една мисъл ни дава сили да продължим - хората, които обичаме, са винаги с нас - носим ги в сърцето си. ❤ Докато ги има Айлин, Кадир, ДжемКер, Зейнеп ще живее чрез тях, защото те никога няма да я забравят.

        Да, затова още веднага, снощи, споделих, че не той трябваше да го застреля!  Вели закъсня с една минута. Да беше го направил той! Но това е кратка победа на ненавистта, на лошото. Все пак побеждава доброто, обичта, любовта, надеждата!

         Кадир и Зейнеп, деца с тежка съдба, със стремеж към липсващо семейство,  си създаадоха своеобразно такова в приюта и това им помагаше не само да оцеляват физически, но да оцеляват и като Човеци. С копнеж към обичта, светлината и добротата.  В последната серия Кадир се извини пред близките си за това, което е принуден да прави. Съвестта и душата му се бунтуваха. Но така е, уви, за да се отървеш от нещо зло, и  на теб се налага да се изцапаш! Това е жертвата, чиято цена се плаща.

       Джансиз е осакатен душевно. Не мисля, че щеше да се спре дори и да беше получил обичта на сина си.   Родител не са само предадени по наследство биологични данни. А който до края на живота си отдава от енергията си, времето си, обичта си, цялата си същност за детето.

Голямо удоволствие ми достави "играта", която изиграха Кадир и Вели на Джансъз. Въпреки че беше типично в негов стил, тя далеч не беше от неговите мръсни и долни игрички за задоволяване  на зверската кръвожадност на един болен мозък, а един хитър и ловък ход за спасение и самозащита. Така че не знам от какво толкова беше доволен Джанси, защото между него и сина му аз така и не видях нищо общо. Велики тактически ходове могат да са породени и от добронамерени подбуди, ако и да му изглежда невероятно.

 Аз лично съм леко разочарована от края на Джансъз. Някак жаждата ми за вселенска справедливост остана дълбоко неудовлетворена. За всичко, което видяхме да причинява този "човек" в големи кавички, смъртта от няколко огнестрелни рани беше най-малкото, което заслужаваше.  ... ми се искаше и Джансъз да изстрада края си, а не да си отиде така за един миг. Може би трябваше да видим да съжалява за нещо, егоистично да се бори за последния си дъх, да се паникьоса, осъзнавайки, че краят му е дошъл - както самият той обричаше жертвите си на агония. А може би Али аби можеше да извърти нещата така, че Кадир да накара самият безстрашен Джансъз да сложи край на живота си, имайки предвид, че за него това беше върховна форма на майсторство и достойна за почит манипулативност.
Та, някак си не очаквах да си отиде толкова бързо и толкова лесно от куршумите на Кадир. А щом това се оказа финалът, няма как да не се запитам защо Кадир не го гръмна по-рано, преди да му бъде отнето абсолютно всичко. Не беше ли идеята губейки от смъртта да запази самоуважението и добротата си и да успее да победи Джансъз, без да се налага да заприлича на него в  постъпките си (защото в душата и мирогледа си никога не би се доближил до този психопат).

Ами много силен - Сблъсък Трясък Удар Вик
Сблъсък на хора и чувства, на идеи и конта идеи,
на справедливост и неправда, на милосърдие и ненавист,
на обич и омраза, на раждане и смърт, на закон и беззаконие.
Да, това са новините. Даваха ги в 24 епизода по два часа и кусур, всеки четвъртък.
Подробният сценарий се пише преди емисия, а иначе се спазва общата рамка и се следи рейтинга.
Та и в нашия случай, като пада рейтинга, се обявява един сезон и рамката се променя в движение.
Пробва се с добро, романтика, гости, песни, спорт ... Не става. Системата не позволява.
Накрая си казват - така и така не се гледа, според рейтинга,  що пък и да не кажем това, което искаме.
Най-болната тема - борбата с организираната престъпност >>>
Бившият полицай Вели Джафер, отново влезе в затвора, след като пое отговорността за убийството
на  босът на подземния свят Ариф Кададжа по прякор Джансъз.
Топ полицаят - гл. комисар Кадир Адалъ, който загуби всички близки от ръката на Джансъз, подаде оставка.
Последното загуби спътницата си Зайнеп Йозтюрк, измъчвана, тероризирана и убита от същия този Джансъз.
За зрителите да припомним, че съпругът на  Зайнеп изчезна при неизяснени обстоятелства
и сега след нейната смърт дъщеричката  Айлин остана без родители.
Впрочем Зайнеп и Кадир са израснали в дом за сираци.
Кадир намери майка си наскоро, но тя беше убита пред очите му от безмилостния Джансъз.
Приживе обаче Зайнеп остави важно съобщение, в което казва  една голяма истина >>>

А ето кой е бащицата - социопатът Джансъз.
Последното му престъпление е отвличането на малката Айлин.
Бащицата Джансъз не се отказа от властта си до последно.
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.



Сиракът Кадир Адалъ стана баща на сирачето Айлин >>>

Наистина е трудно да се приеме, че може да съществува човек като Джанзис, но днес докато предизвикваше Кадир си мислех, че може би замисъла на сценариста е да ни представи не просто един ужасен човек, а по -скоро той е обобщен образ на злото въобще.  Злото съществува по света и борбата с него трябва се води . Кадир каза, че омразата победи, но всъщност победи справедливостта.
Да, в известен смисъл справедливостта победи, но Кадир според мен говореше за себе си. Видяхме как дълго се бори съвестта му на човек, на полицай с омразата, не милосърдието! Кадир за този изверг в човешки образ нямаше милост. Заради това и допускам, че не го гръмна по-рано.Да, той се закле още в самото начало , че ще убие този, който му отне семейството, детето му ... но, след като разбра, че това е собствения му баща, който без да му мигне окото уби майка му пред очите му, отне му и любовта на животът му , заплаши животът и на хората, които обичаше, отвлече отново Айлин, това вече преля чашата и нямаше вече сила, която да го спре!. Видяхме човекът на закона Кадир Адалъ как уби невъоръжени хора, за да стигне до него. Той вече беше решил да го убие, за това го и заведе на гроба на майка си и брат си и буквално го екзекутира. И то севе севе / с удоволствие / В такъв смисъл написах, че Джансъз все пак победи, и синът му си изцапа ръцете с кръв. Заради това именно Кадир вече не можеше да бъде полицай, не и след всичко, което извърши.

Любовта, състраданието и прошката могат да преобразят хората и да ги направят по-добри - всички заслужават втори шанс, ако имат желание да се променят. За това и сценариста  го даде на Вели, Белма, Мерал, Йомер ...
Тези, които не съжалиха и за миг за стореното зло, всеки един от тях си го получи по някакъв начин.

Съдя по думите му ... той се надсмиваше над себе си как позволи да го надхитрят, сам каза, че в последните мигове от живота си е доживял да се гордее със синът си, защото най- после Кадир е доказал, че е негов син. Но, наистина беше изненадан, когато Вели му каза, че брат му никога няма да го убие, не допускаше , че това изобщо може да се случи.
Нямаше по какъв друг начин да си замине Джансъз ... Кадир нямаше как да рискува това зло да е в затвора, защото като нищо и от там можеше да навреди на хората, които той обичаше.

Изгледах и последната минута от Сблъсък! Да, финала беше неописуемо жесток, но в проекта има страшно много истини от живота! Не крия, че и аз го пооплюх Али аби, но въпреки това разбрах замисъла му! Всичко в сериала е жестоката истина в глобален аспект. Като започнем от атентата на стадиона и завършим с убийството на бащата соципат от милосърдния си син, в който надделя ненавистта, а не милосърдието. Вероятно не съм единствената плакала от първата до последната минута на финалния епизод. Много болка и осъзнавания ни показаха в него. Съгласна съм с повечето от вас, че логичния финал на епизода беше сцената с Айлин и Кадир на гроба на Зейнеп. Но и продължението за мен не беше излишно. Защото животът продължава дори след жестоката загуба на близките ни и любими хора. Това е реалността, колкото и да е трудна за приемане. Просто трябва да се хванем като удавник за сламка за някой друг и да продължим в името на неговия живот, точно както направи Кадир заради Айлин. Зейнеп в прощалното си видео му каза, че около него ще бъдат винаги подкрепящите  го Джемре и Керем, но и хора които умеят да обичат - Мерал и такива които искат да се променят - Белма и Вели. И че той ще ги познае по сърцата. Голямото му сърце и тези на Керем и Джемре, която прости и отново прие в живота си Белма. Вели пък  му помогна да осъзнае, че въпреки болката която преживя, въпреки хората които погреба, остана сирачето Айлин, заради която беше длъжен да продължи. Зейно - любовта на живота му, му я повери! Защото му вярваше, защото знае че я обича и защото беше сигурна, че само от нея Кадир ще черпи жажда за живот. Той ще отгледа Айлин в името и паметта на покойната му дъщеря Дениз. За мен не бяха случайни шестте куршума които Кадир изстреля в Джансъз. Един за Аслъ, един за Дениз, един за Асийе, един за Зейнеп, един за това че отвлече Айлин и един за това, че му причини толкова болка и съсипа живота му. Но както и той му каза - аз не съм твой син, защото аз знам как се обича, знам какво е да бъдеш обичан, знам какво е да плачеш от загуба на близък. Но пак би избрал всичко това, отколкото да бъде същия урод като баща си! С убийството на Джансъз се успокои и душата на Вели. Защото точно брат му Кадир отмъсти за семейството му. Братът който толкова дълго мразеше, ненавиждаше и обвиняваше за смъртта на семейството му. Те станаха партньори от първия им ден заедно в полицията и останаха такива до края. Въпреки всичките гадости, които той им причини с отвличането на Айлин и Зейно и Кадир намериха сили за да му простят. Просто видяха, че ледена му и безчувствена маска се пропука. Наруши я детската, наивна обич на Айлин към нейния нападател. Али бей ни показа, че дори и в най-суровия човек има капка милосърдие, НО винаги има изключения и това в случая беше Мъртвия. Той дори в последните минути от живота си не съжали за убийствата на всички любими на сина си и за финал искаше да вземе и неговия живот, за да се осъществи социопатската му мечта, че само на онзи свят, четеримата ще бъдат истинско семейство. Въпреки болния си мозък той много добре беше осъзнал истината,  която никога не му е дала покой- че в живота му никой и никога не го е обичал! Нито Асийе, нито синовете му.
Радва ме, че поне сценаристите ни показаха толкова любопитния за мен отговор на въпроса - Каква е тази полицейска кола играчка, която имаше толкова сантиментална стойност за Джанго. Ето тук, съм склонна да се съглася със заглавието с което ще излъчат Сблъсък у нас - Ирония на съдбата.
Колкото и да не вярвах, че Вели наистина се е влюбил в Зейно, накрая ме убеди, че е така, виждайки и неговата мъка от смъртта на Зейнеп. Горките и на двамата с Кадир не им достигна силата, да се самоубият. Но, не защото нямат смелостта, да го направят, а вероятно защото и двамата в този момент осъзнаха, че докато Джансъз е жив никой от тях и хората, които обичат няма да е в безопасност!
Болката на Кадир в болницата, научавайки и осъзнавайки че губи Зейно, но този път завинаги, не беше болка. Той каза не е болка, нещо друго е! Да това не бе само душевна билка а погром! Мъка и безпомощност раздират душата ти на парчета, трудно си поемаш въздух, едва овладяваш сълзите си, но усещаш че си жив, но в живота ти винаги ще има една огромна празнота. Празнотата от липсата на любимите ни хора, с които искаме да споделим радостите си, но и да има рамо на което да поплачем в трудни моменти. Кадир поне намери сили след първия жесток удар на живота отнемайки му жената и дъщерята, да създаде ново семейство. Семейство в което всеки един  от членовете претърпяваше болка, но големите им сърца намериха сили да прощават и да продължат напред. Кадир беше бащата в това семейство и си остана такъв.
Сцената на прощаващата се Зейно с малките Кадир и Зейнеп беше покъртителна. Душата й напускаща тялото се завърна там от където започна историята и на двама им - сиопиталището. Там където всяка нощ са заспивали с надеждата, че в утрешния ден ще дойдат майка му и баща й, за да ги спасят от ежедневната самота и страха. Неслучайни Зейно учеше дъщеря си да не се страхува, защото лошите в живота изпитват надмощие от страхуващите се жертви, о пък скрито се възхищават на тези, които показват смелост и безстрашие. Точно в смелостта на Зейно се влюби Вели. Убедеността с която му казваше, че той ще й върне дъщерята го впечатли.
За мен едно  посланията и любима моя сентенция в Сблъсък беше, че това което не ни убива, ни прави по-силни! Болката от загубата на семейството на Кадир и мъката по отвлечената дъщеря на Зейнеп ги направи по-силни, не успя да ги сломи и те продължиха да се борят с несправедливостите, които им поднасяше съдбата.
Сериала си беше наистина сериозен и с дълбок замисъл и дълбоки психологически размисли. На това отдавам и ниския му рейтинг! Но как да е, вече свърши. Аз се извинявам, че постът ми е толкава объркан, но това е защото все още съм под емоционалното въздействие от финала.

Аз също смятам, че въпреки всичко показано доброто победи накрая! Джемре, която всичките и близки и роднини я предадоха по всякакъв начин, намери сили в себе си да прости и да допусне отново в живота си Белма. За мен прошката е висша форма на добродетел! Не всеки човек би могъл да забрави направените му злини, че дори и да  прости! Лично за мен това е много трудно! Да, изтривам "предателите" от списъка на познатите и забравям че съществуват на тази Земя, но да простя ми е почти невъзможно!
Кадир и Зейнеп наистина построиха основите на новото си семейство, такова за каквото винаги са си мечтали! Затова трябва да се радваме на всичко коео имаме днес и сега и го оценяваме! Защото никой не знае какво ще бъде УТРЕ!

Относно коментарите ви, че Кадир трябваше по-рано да убие Джанго, съм на 100% съ гласна! Но не смятам, че Кадир би могъл бавно и мъчително да изтезава Джансъз, пък било той и най-големия му враг, а в случай и баща. Смятам че това зависи от степента на жестокост на която е способен човек! Видяхме че на Джанго степента чупи жестокомера, но Кадир не е такъв. Той освен че е полицай и не е бил учен вероятно на такива методи e и милосърдно сираче! Убедена съм че преди да го гръмне вътрешно се е разкъсвал емоционално дали да го направи или да ог остави жив и да го тикне в затвора, но да остане верен на принципите си.... или да го гръмне като ясно осъзнава че това е неистовото в момента чувство на отмъщение, което изпитва и в памет на майка си, Зейнеп, Аслъ и Дениз ще го накаже подобаващо като бързо и точно изстреля куршумите в него, за да може миг по-скоро да оттърве себе си, Айлин и въобще човечеството от този неземен изрод Джансъз!

Въпреки жестокостта показвана ни през цялото време във всяка една серия под най-различни форми, в сериала не бяха намекнати много важни, жизнено значими неща - "Човешко и да се греши, но е Божествено да се прощава!", "Любовта е една от най -висшите форми на човишките взаимоотношения, която с еднаква сила наранява и извисява! Но само превилигировани имат шанса да я изживеят!".

Изгледах и последната минута от Сблъсък! Да, финала беше неописуемо жесток, но в проекта има страшно много истини от живота! Не крия, че и аз го пооплюх Али аби, но въпреки това разбрах замисъла му! Всичко в сериала е жестоката истина в глобален аспект. Като започнем от атентата на стадиона и завършим с убийството на бащата соципат от милосърдния си син, в който надделя ненавистта, а не милосърдието. Вероятно не съм единствената плакала от първата до последната минута на финалния епизод. Много болка и осъзнавания ни показаха в него. Съгласна съм с повечето от вас, че логичния финал на епизода беше сцената с Айлин и Кадир на гроба на Зейнеп. Но и продължението за мен не беше излишно. Защото животът продължава дори след жестоката загуба на близките ни и любими хора. Това е реалността,колкото и да е трудна за приемане. Просто трябва да се хванем като удавник за сламка за някой друг и да продължим в името на неговия живот, точно както направи Кадир заради Айлин. Зейнеп в прощалното си видео му каза, че около него ще бъдат винаги подкрепящите  го Джемре и Керем, но и хора които умеят да обичат - Мерал и такива които искат да се променят - Белма и Вели. И че той ще ги познае по сърцата. Голямото му сърце и тези на Керем и Джемре, която прости и отново прие в живота си Белма. Вели пък  му помогна да осъзнае, че въпреки болката която преживя, въпреки хората които погреба, остана сирачето Айлин, заради която беше длъжен да продължи. Зейно - любовта на живота му му я повери! Защото му вярваше, защото знае че я обича и защото беше сигурна, че само от нея Кадир ще черпи жажда за живот. Той ще отгледа Айлин в името и паметта на покойната му дъщеря Дениз. За мен не бяха случайни шестте куршума които Кадир изстреля в Джансъз. Един за Аслъ, един за Дениз, един за Асийе, един за Зейнеп, един за това че отвлече Айлин и един за това, че му причини толкова болка и съсипа живота му. Но както и той му каза - аз не съм твой син, защото аз знам как се обича, знам какво е да бъдеш обичан, знам какво е да плачеш от загуба на близък. Но пак би избрал всичко това, отколкото да бъде същия урод като баща си

Колкото и да не вярвах, че Вели наистина се е влюбил в Зейно, накрая ме убеди, че е така, виждайки и неговата мъка от смъртта на Зейнеп. Горките и на двамата с Кадир не им достигна силата, да се самоубият. Но, не защото нямат смелостта, да го направят, а вероятно защото и двамата в този момент осъзнаха, че докато Джансъз е жив никой от тях и хората, които обичат няма да е в безопасност!
Болката на Кадир в болницата, научавайки и осъзнавайки че губи Зейно, но този път завинаги, не беше болка. Той каза не е болка, нещо друго е! Да това не бе само душевна билка а погром! Мъка и безпомощност раздират душата ти на парчета, трудно си поемаш въздух, едва овладяваш сълзите си, но усещаш че си жив, но в живота ти винаги ще има една огромна празнота. Празнотата от липсата на любимите ни хора, с които искаме да споделим радостите си, но и да има рамо на което да поплачем в трудни моменти. Кадир поне намери сили след първия жесток удар на живота отнемайки му жената и дъщерята, да създаде ново семейство. Семейство в което всеки един  от членовете претърпяваше болка, но големите им сърца намериха сили да прощават и да продължат напред. Кадир беше бащата в това семейство и си остана такъв.

Тези двамата ще оставят траен спомен с тяхната истинска и изстрадана, но непоколебима любов!

Задържането в кадър на голямото, ярко слънце скривайки се зад хоризонта ми напомня за Зейнеп! Това, че тя е там, гледа ги, радва се заедно с тях и същевременно с това ги пази от горе!
Присъствието на Мерал и Йомер също не ми беше излишно . Тяхното присъствие там отново показва какво сърце има Керем! Че въпреки предателството на Мерал, той също като Джемре намери сили в себе си да прости и да я допусне в обкръжението си отново. Същото важи и за баща му Йомер. През детството си това, което най-много му е тежало е липсата на бащина обич и подкрепа. И дори собствения му баща го дакара до лудост с отношението си към Серпил, за да успее Керем да влезе в затвора и да лежи там цели 5 години! Въпреки всичко, той и на него прости!
А , присъствието на Хайдар бей там на масата е най-логично за мен! Та той в през цялото време, в което се познават с Кадир му е повече от баща. И колкото и да му са караше и ядосваше, докато Адалъ комсин изпълняваше служебните си задължение и го вкарваше в обяснителен режим пред баш началствата . Хайдар си остана за Кадир, бащата когото винаги е искал, но никога не е имал!

В началото Къванч и Дефне ги нямаше и се чудех защо, но после се появи Дефне след нея и Къванч.

          Имам питане: знаете ли къде са правени тези снимки. И последните кадри на сериала, всъщност.

Редкая фотография из модельного прошлого.
Кыванч Татлытуг на одних из последних репетиции перед выходом в подиум в качестве модели.
Церемония закрытия года Турции в Японии. 2003 год. Токио, Япония.