СЕПТЕМВРИЙЧЕТА 2019г. - тема 3

И ние още сме с две дрямки дневно. Пробвах само веднъж да спи, но към 18 става толкова кисела и мрънкаща, че не се издържа.

Сега спи сутрин 1.30 и следобяд 1.30 и така. Като е хубаво времето излизаме навън. Ходим на площадка с люлки и пързалки. Много се забавлява.

Вкъщи редим пъзел, (има един от Пепко със животни от по 2 части всяко), четем книжки, има и една игра с форми. Имаме и кученцето на Фишър прайс и го натиска и танцува с него.

Мислите ли вече за ясла? Ще ги пускате ли? То кога се кандидатства всъщност? Все още не съм започнала да проучвам, но май е време вече.

Аз не съм спирала да мисля за ясла, то като се има в предвид, че шанса е 1:40, мисля я откакто се е родила😁
Ще се пробвам на майското класиране, а ако случайно ни излезе късмета ще почне от Септември.

Аз исках  да я пусна сега, но не я приеха. И  доста се радвам от този факт. Харесва ми да си прекарвам деня с нея. Не мога да си представя, че ще я дам толкова малка, та тя е бебе още. Дано май я приемат, но в този район възраждане е мъка.

А то се кандидатства в ясла по избор или където те разпределят в района? Трябва да подавам документи във всички близки ясли ли?

Толкова ми е неясно всичко. Знам, че е много трудно да приемат дете и вече и за частни започвам да се оглеждам, да имам предвид, ако не я приемат в държавна.

Ами най-много точки ще имате във вашия район по местоживеене. Иначе може да кандидатствате навсякъде

Ние от 2-3 дни сме с един сън - следобед, около час, час и нещо, като се буди на около 40 минути и трябва да съм до него и да реагирам, ако искам да продължи да спи. Все още заспива в количката или на гърда.
За ясла още не сме кандидатствали. Ще кандидатстваме за класирането през май (започване септември). Той е трето дете, ние попадаме в социалния списък и ще имаме доста точки. За него не се тревожа толкова. С другите ми деца беше по-трудно, макар че и те не стигнаха до жребий, само благодарение на това, че са породени и имаха също допълнителна 0,1 точки (това беше 2017г, оттогава има доста промени). И те обаче не са в градина в квартала ни, карам ги с кола, защото са в съседен квартал. Чудех се дали сега малкия като ще е с повече точки и вероятно ще влезе и в нашия квартал, да не пробваме в градината в нашия квартал, до която можем да ходим и пеша. Обаче май ще си е в градината на кака му и батко му - много е хубава и учителите са страхотни, освен това ако го пуснем в нашата, ще се окаже първата година, че той ще е на ясла, батко му на градина, а кака му в първи клас и всички деца ще трябва да ги караме на различни места, а както изглежда и в 3 различни квартала (защото май каката няма да влезе в училището в нашия). И така, въпреки че ще го караме още 4 години после само него до градината, първата година ще е на едно място с батко му. А мен повече ме притеснява вече кандидатстването за училище ...


Ако става дума за София, прави се регистрация за децата в семейството в системата (kg.sofia.bg) и там се попълват данни за родителите - адрес, дали работят, такива неща. На тяхна база автоматично се изчисляват точките за детето. Отделно се избират градините, в които искате да кандидатствате и се подреждат спрямо реда на желание. За първо желание се дават допълнително 3 точки, за второ 2, за трето 1, а за 4-то и т.н. не се дават допълнителни точки (поне преди беше така, сега може да има промени). Общо взето и 1 точка е решаваща, затова много добре трябва да се види коя градина искате да поставите на първо място, за да получите максималния брой точки. Дори децата с максимален брой за дадени райони, отиват на жребий и повечето не се класират, заради ограничените места.
Може да се кандидатства по всяко време, но е малко вероятно дете да бъде прието на текущи класирания. Някъде през февруари системата се отваря за първо класиране, резултатите за което излизат през май, а самото класиране е за прием септември, когато запопва новата учебна година. След първото класиране има второ, трето ... и текущи, при които деца се приемат само ако се освободят места.

Ясно, много благодаря за изчерпателния отговор. Ще го мисля и ще пробваме евентуално февруари.

Вашите деца тръшкат ли се по площадките? Малката от скоро започна като не й разреша нещо да се тръшка, пищи и да ляга по земята. Най-вече като иска някоя чужда играчка...

Яница лежи по площадката или когато не ѝ давам някоя играчка или когато е вече свръх уморена. Ние живи и здрави ще тръгваме на ясла февруари, срещу 600 лева на месец ще сме в частна. Ядосва се в началото, че не я преха в държавна, но така като слушам от други родители май е по-добре да е в началото с по малко деца (в група са по 10 с две учителки). Хем ще могат да ѝ обърнат внимание, хем по лесно ще се социализира, надявам се 😊. Днес за пръв път излезнахме на разходка без количка и раница, ходихме до близкия магазин. Опита се девойката да събере всички боклуци и фасове от земята и установих че живеем в тотална мизерия, а уж сме тих и спокоен семеен квартал. Направо се ужасих колко боклук има по тротоара 🤢

Може ли да ми кажете името на яслата? Аз мисля да я пусна живот и здраве от март месец.

Здравейте и от мен, отдавна не съм се разписвала. Ние също преминаваме плавно към едно дневно спане, но доста продължително - между 12 - 12:30 и 15:00 горе долу. Откак малката навърши 1 годинка, нещо в нея тотално прищрака, в момента е непоносима. Както си ядеше съвсем нормално храната, сега е на фаза, в която я лапа, след което я изкарва с ръце от устата си и я хвърля навсякъде. Не иска да пие никакви напитки - отказва категорично вода, чай, сок... Пие само адаптирано мляко и това е. Не изпълнява прости команди, инати се като за последно и ако й се скарам или просто й забраня нещо, изпада и в истерия и се започва един рев, граничещ със звук от банциг, едно тръшкане, удряне, хапане - чудо на чудесата. Не иска да си играе с играчките си, интересни са й само предмети от околната среда - боклуци, кабели, празни шишета, опаковки, приставки за уреди, та дори стопера за вратата, който е сив и с нищо не привличащ вниманието... Постоянно сканира около себе си и се чуди каква беля може да направи, заради което уж все си мисля, че съм обезопасила всичко, но уви, все се намира по нещо. Просто я виждам как като тръгнем по магазините, ще е от тези деца, дето като не им купиш нещо лягат и започват да се тръшкат + събарят и ритат всичко... И се чудя какво мога да направя, за да променя това. Винаги съм си мислила, че такъв тип деца са просто невъзпитани или пък им се е угаждало прекалено много и не могат да приемат "не" за отговор. Обаче сега виждам, че не е баш така, а явно си е до дете. Абсолютно всеки ден със ставането, та до лягането се занимавам с нея, обяснявам, опитвам се да я науча на нещо, гледам винаги да говоря спокойно и ведро, общо взето се правя на маймуна, само и само да постигна дори едно просто преобличане, без да трябва да изпада в нервна криза от това - е не и не! Нито приема, нито предава. Тревожа се, че това може да продължи и като тръгне на ясла (планирам да я започнем от февруари) и доста често да ми звънят да си я взема... Питах около мен приятелки с деца дали не са попаднали на някоя хубава и практична книга за възпитание, те ми се смеят и ми обясняват, че дете не се гледало по книга и не са чели нищо за възпитанието на техните деца... Та така с моите неволи. Ако някоя от вас все пак е попадала на интересни материали за възпитание, ще се радвам да ги сподели с мен - дали тук, дали на лични, няма значение. А може и просто да споделите успешни собствени опити за укротяване на опърничеви беладжийчета, пак ще е добре дошло

И аз съм в същото положение. Рев и тръшкане за всичко. Не мога памперс да сменя... А отидем ли на площадка и люлките да са заети или да поиска някоя чужда играчка... става нещо страшно. Опитах да говоря, да не говоря, карах се и нищо. Сега просто го оставям и само слагам ръка под главата, защото я удря и чакам да отмине бурята. Мислех, че на по-късен етап са тези драми, но явно при моя син отрано се почна.

Маргаритка в кв. Манастирски ливади. Намира се на партерен етаж на кооперация.

Не знам дали ще помогне. Моята като и кажеш не и почваш с лек рев и веднага искаше да се гушне и съм я гушкала. Отказваше смяна на дрехи, това да легне по гръб беше ужас. И в един момент реших, че щом може да седи седнала, права и тн ще я преобличам така. По площадките винаги е най-малката и понеже всичко и дават, май се усети, че като пусне някоя друга сълза и получава всичко. Аз гледам да обяснявам или веднага я разсейвам с нещо. Обича кучета и веднага я почвам видяла ли е кучето, чула ли е кучето и тя се разсейва. Но винаги гледам да е преди да изпадне в истерия. Иначе в магазина като трябва да и взема барчето, обяснявам защо, че веднага и го връщам и винаги я питам дали може да ми го даде. Но като цяло май си зависи от детето.

Преди години в един мол с мъжа ми видяхме дете, което се влачеше и търкаляше по земята пищейки и родителите не правеха нищо. Тогава си помислих - леле, моето дете няма да допусна да прави такива изпълнения. Години по-късно, когато вече имах дете, разбрах, че това изобщо не зависи от мен
Голяма част от децата минават през такъв период и както всичко и това си е до дете. Те се опитват да открият начин да постигнат своето. При Павел това е пронизителен писък. Толкова е пронзиителен, че ми заглъхват ушите, а честотата на тона, който издава и силата му сякаш отекват в мозъка ми го разкъсват отвътре. Прави го от известно време и в момента се боря с този проблем, защото за мен наистина си е физическо мъчение. Методите им са винаги такива, че да опънат всички нерви на родителите си, за да се предадем от безсилие и да направим всичко възможно да спрем мъчението, като им позволим/дадем каквото искат. Самоче това не работи, защото когато детето разбере, че методът му успява, започва да го прилага постоянно и така постепенно губим контрол, а същевременно сме подлагани повече на мъчителния му метод. Трябва много търпение и здрави нерви, за да устоим на "атаката" и когато това се случи многократно и детето установи, че с това, което прави не постига нищо, постепенно ще престане. Но това при някои по-упорити деца може да отнеме много време и да е доста изтощаващо (накрая просто периодът отминава). На мен ми се е случвало също да отнеса критики на улицата от минаващи възрадтни жени, при тръшкащо се дете. Просто ги игнорирах, но лошото е, че те ховореха и на детето ми, което вече не е редно.
Най-странното е, че да не направиш нищо в някои ситуации е най-доброто решение. Отвличането на вниманието работи при някои деца, но при други не (разбират какво се опитваме да направим и драмата става още по-голяма). До колкото за говоренето и обясненията - то никога не е излишно. В началото изглежда така, сякаш изобщо не ни чуват, но в действителност не е така. Колкото и безнадеждно да изглежда, колкото и години да отнеме, повтарянето и обясняването на някои неща за мен имат смисъл, най-малкото защото показват нашата позиция, показват, че не сме ОК с някои неща, които се вършат, че има правила и има причини да се спазват, защото водят до някои последствия. Затова дори по хиляди пъти да се повтарят едни и същи неща, детето все пак знае нашата позиция, а тя го ръководи в детството, ако не пред нас, то при общуването му с други хора, когато ние не сме наоколо. То чрез действията си проверява нашата позиция във всичко и "опипва" границите. И дори да ни се противопоставя, важно е, че я разбира и има комуникация между родител и дете. А до колкото за притеснението как детето ще се държи като тръгне на ясла - засега няма от какво да се тревожите, много често поведението на детето в групата е коренно различно от това между него и майката.

Лошо е когато се месят и други хора във възпитанието. На мен често ми се е случвало да говорят на децата ми неща, които са противоположни на това, което аз казвам, а така се подкопава репутацията на родителя и детето се обърква. Защото позицията на един външен човек за единичен случай и компромисите, които той прави тогава е нещо различно от това да се изграждат принципи и правила. Много често намесата на бабите и дядовците, които виждат децата веднъж на дълъг период пораждат такива ситуации. За тях повечето неща са "какво толква пък е станало, нека да му угодим на детето".
Аз се опитвам в различните ситуации да обяснявам на децата защо. Това е много важно, за да може детето само да вземе решение как да постъпи в дадена ситуация. И отговорът защо нещо се прави или не, трябва да го засяга пряко - да е свързано с нещо, което на него лично му е приятно или неприятно, свързано е с болка или удоволствие, които то познава (защото ако му кажем да не изхвърля боклуци по земята, за да опазим планетата чиста, няма как да ни разбере). Ако просто наложим забрана, това при по-упоритите деца няма да даде резултат, а при по-отстъпчивите, ще ги научи, че нищо не зависи от тях и някой друг взима решенията и те само слушат какво трябва да правят, което също никак не е добре.

А за нас успокоението в тези периоди е, че всичко в крайна сметка отминава Сега трудно сменяме памперс или обличаме детето, след една година памперси вероятно изобщо няма да има, а то ще облича самичко някои от дрешките си и дори ще иска да го прави. Тогава пък трябва да се въоръжим с търпение да не го спираме, за да вършим това вместо него, защото много бързаме. Трудно е и това, но отделеното време сега ни спестява много в бъдеще. А една година (или 5) минава толкова бързо

Момичета, страшно много ви благодаря за включванията!


Sunshine_05 напълно те разбирам... И аз общо взето гледам да омекотя ударите и се моля да се успокои по-бързо.


Аriqna - да и аз до това решение стигнах. В момента всяка смяна на памперс или всяко преобличане ми е като високо интензивна интервална тренировка (HIIT), защото се гоним, борим, събличам, обличам в движение и във въздуха А ако трябва да я обличам за излизане, борбата е 15 мин и плувам в пот ...


katya_pk говори ми, сестро... Малката се научи на този писък още към 6тия месец и пищи за всичко - като е весела, като е учудена, като е изненадана, като е ядосана, като е тъжна, общо взето всяка една емоция изразява с писък с различна интонация. Буквално усещам физическа болка в тъпанчетата и също усещам все едно ми се разкъсва мозъка


Това поне при нас го няма, защото живеем в чужбина, та си я гледаме аз и баща й. Но пък не ни липсват Вайбър критиките от родата. Всеки ден ми се намират кусури, пък представям си ако живеехме с родителите си. В смисъл хубаво е, че има кой да те отмени за гледането от време на време, но пък щеше доста да ме ядосва това, че се бъркат за възпитанието и точно както го казваш - да ми уронват престижа пред детето (изживяла съм го като малка).

Кате, да вземеш да напишеш ти една книга! Пишеш много увлекателно и постовете ти винаги са полезни и зареждащи с оптимизъм.  Много благодаря за подробните разяснения. Ще се въоража с още търпение, ще си напомням, че това са само периоди и ще отминат и ще продължа да обяснявам, обяснявам, обяснявам... И така, докато стане "човек" от нея