За Катето и аз съм съгласна! 
- Публикувана: 4 септ. 2020, 22:00 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2021, 21:04 ч.
СЕПТЕМВРИЙЧЕТА 2019г. - тема 3
О, благодаря, много ще се радвам да съм полезна Моя опит обаче се ограничава до деца в детската градина и предучилищна възраст. Най-голямото ми дете е на 6, дори още не си представям какво ще е в училище и пубертета, там други момичета може да споделят опит
Относно роднините - то и ние не живеем с тях, едните не са дори в София. Другите са, но в другия край. И все пак сме имали доста такива моменти, няма как.
Аз по принцип май се дразня малко повече от необходимото, дори за неща, на които може да не се обръща голямо внимание. Няколко примера:
- Голямото ми момче много харесва пъзели, реди си ги с лекота, обаче единият дядо като ни бяха на гости решава, че детето не реди пъзела правилно, че трябва да го почне от крайните парчета и да нареди рамката, а той редял различни обекти от картинката, и накрая ги свързвал. Аз обяснявам на детето, че има много начини да се направи едно нещо, а в един момент се появява дядото и му казва, че неговият начин е грешен и започва да го поправя. В резултат детето се опита да реди първо рамката, самоче понеже там няма нищо интересно, много бързо му доскучава и зарязва пъзела. В един момент ми каза, че не харесва да реди пъзели, защото не може.
- Същият дядо вози първото ми дете като малко в количка от тези за бутане с крачета. Боли го кръстът и аз му казвам да спре, но той продължава. Накрая взе въже, върза количката отпред и започна да я дърпа. Детето се радва, но следващите дни и седмици въпросният дядо вече не е с нас. Детето иска аз да го дърпам, защото е видяло, че му е лесно. Аз обаче не мога, защото съм бременна с второто в 8-мия месец, обяснявам й да се бута с крачета, но тя не иска и съответно започва да се тръшка насред алеята в парка и да реве истерично, привличайки вниманието на всичко живо наоколо.
- От скоро голямото ми момче ходи на логопед, защото не може да изговаря добре съскащите звуци - с, з, ч, ц, ш, щ, ж. Съответно се упражняваме и вкъщи и той има домашни за изговор и писане. Имаме гости - баба и дядо, като бабата е учител. Ние с мъжа ми излязохме да свършим работа, като се възползвахме те да гледат децата, оставяйки големите да моделират фигурки от пластелин. Бабата обаче прекъснала творческия процес на сина ми като му казала, че щом има домашно, задължително трябва да го напише преди да се занимава с друго. Докато го пишат му казала, че важното е да не е допуска никакви грешки в домашното. Накрая му казала - ти много хубаво си говориш, за какво майка ти и баща ти те занимават с логопед изобщо. И тези неща ги научавам от сина ми когато решавам да седнем да се занимаваме. Съответно той е разколебан за това дали да продължава да се старае да говори правилно или е все едно. На това доста се ядосах.
- Сина ми кара колело без помощни колелета, но не е толкова стабилен и дядо му го забелязва и го хваща отзад за седалката и тича с него, като същевременно го дърпа и му нарушава баланса, но е горд, че с цената да го боли кръста, е олекотил работата на внука си и евентуално го е предпазил от падане.
Има още доста ситуации, които в даден момент са ме изкарвали от равновесие. Приятелките ми ме съветват да не обръщам внимание на тези неща и че не се случват толкова често, че да окажат някакво трайно влияние върху децата. Направо не мога да си представя на нашите родители какво им е било като те дори са живели на едно място с баби и дядовци. Аз няма да издържа така ...
Моя опит обаче се ограничава до деца в детската градина и предучилищна възраст. Най-голямото ми дете е на 6, дори още не си представям какво ще е в училище и пубертета, там други момичета може да споделят опит Относно роднините - то и ние не живеем с тях, едните не са дори в София. Другите са, но в другия край. И все пак сме имали доста такива моменти, няма как.
Аз по принцип май се дразня малко повече от необходимото, дори за неща, на които може да не се обръща голямо внимание. Няколко примера:
- Голямото ми момче много харесва пъзели, реди си ги с лекота, обаче единият дядо като ни бяха на гости решава, че детето не реди пъзела правилно, че трябва да го почне от крайните парчета и да нареди рамката, а той редял различни обекти от картинката, и накрая ги свързвал. Аз обяснявам на детето, че има много начини да се направи едно нещо, а в един момент се появява дядото и му казва, че неговият начин е грешен и започва да го поправя. В резултат детето се опита да реди първо рамката, самоче понеже там няма нищо интересно, много бързо му доскучава и зарязва пъзела. В един момент ми каза, че не харесва да реди пъзели, защото не може.
- Същият дядо вози първото ми дете като малко в количка от тези за бутане с крачета. Боли го кръстът и аз му казвам да спре, но той продължава. Накрая взе въже, върза количката отпред и започна да я дърпа. Детето се радва, но следващите дни и седмици въпросният дядо вече не е с нас. Детето иска аз да го дърпам, защото е видяло, че му е лесно. Аз обаче не мога, защото съм бременна с второто в 8-мия месец, обяснявам й да се бута с крачета, но тя не иска и съответно започва да се тръшка насред алеята в парка и да реве истерично, привличайки вниманието на всичко живо наоколо.
- От скоро голямото ми момче ходи на логопед, защото не може да изговаря добре съскащите звуци - с, з, ч, ц, ш, щ, ж. Съответно се упражняваме и вкъщи и той има домашни за изговор и писане. Имаме гости - баба и дядо, като бабата е учител. Ние с мъжа ми излязохме да свършим работа, като се възползвахме те да гледат децата, оставяйки големите да моделират фигурки от пластелин. Бабата обаче прекъснала творческия процес на сина ми като му казала, че щом има домашно, задължително трябва да го напише преди да се занимава с друго. Докато го пишат му казала, че важното е да не е допуска никакви грешки в домашното. Накрая му казала - ти много хубаво си говориш, за какво майка ти и баща ти те занимават с логопед изобщо. И тези неща ги научавам от сина ми когато решавам да седнем да се занимаваме. Съответно той е разколебан за това дали да продължава да се старае да говори правилно или е все едно. На това доста се ядосах.
- Сина ми кара колело без помощни колелета, но не е толкова стабилен и дядо му го забелязва и го хваща отзад за седалката и тича с него, като същевременно го дърпа и му нарушава баланса, но е горд, че с цената да го боли кръста, е олекотил работата на внука си и евентуално го е предпазил от падане.
Има още доста ситуации, които в даден момент са ме изкарвали от равновесие. Приятелките ми ме съветват да не обръщам внимание на тези неща и че не се случват толкова често, че да окажат някакво трайно влияние върху децата. Направо не мога да си представя на нашите родители какво им е било като те дори са живели на едно място с баби и дядовци. Аз няма да издържа така ...
Добре, не съм само аз да се ядосвам, че някой се опитва да акъл, където не е поискан. Знам че генерално го правят с добро, но понякога много ме натоварват. Последното беше с едно прясно мляко от коза домашно. Много било полезно, колко деца били отгледани само с такова, без кърма и тн. Това продължи сигурно 1 час, накрая изръмжах, че аз не съм родила коза и няма да ѝ го дам това чудодейно мляко. Другото което много ме подразни е, че няколко пъти казват пред бебочка че майка ѝ е много гадна че не ѝ дава да яде от общото ядене. Просто не смятам, че още е необходимо да яде със сол, черен пипер, олио и тн. И това съм го обяснявала 100 пъти, но не - ограничена съм била, и любимата реплика е "едно време не се гледаха така деца" 
Това за едно време как са гледали деца ми е любимо. Аман от разбирачи. Има ли още дечица, които не са проходили? Моят син се държи от скоро за една ръка и никак не ми се вижда стабилен. Като гледам май скоро няма да тръгне сам. Другите любими коментари са ми "Аууу, че защо още не ходи? Той голям вече?"...
На Катето коментарите и на мен са ми много полезни. Често ме успокояват.
На Катето коментарите и на мен са ми много полезни. Често ме успокояват.
Аз много се дразня на сравненията на моето с другите деца от родата.
Най-много са от страна на свекито.
Батко ти това го направи така, другото иначе, направо ме побърква!
Отделно слушам реплики от сорта:
Тя майка ти много знае!
Защо си толкова лоша,мамо?
Ще направим това, но няма да кажем на майка ти.
Подронва ми авторитета яко и я заплаших , че ако продължава няма да им я водя. Те живеят извън София и ние и без това не ходим често, та май я стреснах 🙂
Най-много са от страна на свекито.
Батко ти това го направи така, другото иначе, направо ме побърква!
Отделно слушам реплики от сорта:
Тя майка ти много знае!
Защо си толкова лоша,мамо?
Ще направим това, но няма да кажем на майка ти.
Подронва ми авторитета яко и я заплаших , че ако продължава няма да им я водя. Те живеят извън София и ние и без това не ходим често, та май я стреснах 🙂
Аз бях отгледана в такава среда - живеехме с баба ми и дядо ми (на баща ми родителите) и те постоянно правеха коментари за майка ми. Мислех си, че майка ми е някаква ужасна лоша вещица, която не разбира нищо от гледане на деца, не може да направи нищо като хората и живее само, за да ми вгорчава живота... Едва като пораснах достатъчно прозрях каква е всъщност истината и ми беше много мъчно, че е трябвало да преживее такова отношение. Затова ви моля да не допускате никой да уронва престижа ви по такъв начин, защото дечицата като са малки се манипулират изключително лесно.
Това за млякото от коза направо ме уби, аз самата не бих пила, камоли да дам на детето ми, щото видиш ли хората едно време от немотия са си хранели така децата... Мисля, че си отговорила много правилно katiusha_!
По отношение на ходенето ние доста изоставаме - малката все още не може дори да се държи права, без да се подпира за нещо. Не иска нито да й хващам ръцете, нито тя някога е хващала моите за някакъв вид упора. Подпира се само на неодушевени предмети и прави по 5-10 крачки. Навън тотално отказва да се пробва да ходи, най-много подпряна на пейка да направи 2-3 крачки и това е. Върви едра, има буйна коса и прилича на поне 2 годишна, така че обичайното учудване на хората е, че не може да върви все още. Слагам я и на паяк вкъщи, но се бута само настрани или назад с него с цел да се вози като на превозно средство - засилва се и се отпуска да се вози по инерция. За сметка на това пък лази много бързо, буквално ми се налага да я гоня като хукне
Това за млякото от коза направо ме уби, аз самата не бих пила, камоли да дам на детето ми, щото видиш ли хората едно време от немотия са си хранели така децата... Мисля, че си отговорила много правилно katiusha_!
По отношение на ходенето ние доста изоставаме - малката все още не може дори да се държи права, без да се подпира за нещо. Не иска нито да й хващам ръцете, нито тя някога е хващала моите за някакъв вид упора. Подпира се само на неодушевени предмети и прави по 5-10 крачки. Навън тотално отказва да се пробва да ходи, най-много подпряна на пейка да направи 2-3 крачки и това е. Върви едра, има буйна коса и прилича на поне 2 годишна, така че обичайното учудване на хората е, че не може да върви все още. Слагам я и на паяк вкъщи, но се бута само настрани или назад с него с цел да се вози като на превозно средство - засилва се и се отпуска да се вози по инерция. За сметка на това пък лази много бързо, буквално ми се налага да я гоня като хукне
MuMeTo, ще проходи. И нашата лазеше като изтребител из целия апартамент, но откакто започнах да я свалям на площадката пред блока регулярно, сякаш се амбицира от другите деца и тръгна да ходи сама. В проходилка не съм я слагала, а уокър взехме и само прашлясва. Бута един по лек трапезен стол и вече ме е срам да погледна съседите които живеят под нас. Не искам да си представям какви звуци се носят.
Ей и мен много ме дразнят коментари от този род"едно време как са се гледали". " сега защо не и сложиш малко сол, защо не сложиш малко захар". Така бяхме при свекървата и сложили едно козе сирене на масата и малката почва да го маже по цялата маса и аз казвам, че не може така и почвам да я чистя. Веднага се каза, че нямало проблем, нека маже, нямало нищо лошо. Веднага казах, че вкъщи я уча да се храни чисто( до колкото е възможно предвид възрастта нали). После тя започна да крещи, ама едно пронизително. И пак и казвам да е по-тихичко, никой не крещи така. И пак нека вокала, да си развива дробовете. На 2 г като стане ще и обясним, че не може да вика и ще спре. Викам да, ще може да крещи 2г и накрая изведнъж ще и кажем, че не може. После казах, че когатп аз правя забележка всички други ще мълчат. Ако някой не е съгласен, когато малката я няма да ми кажат с какво не са съгласни, но пред нея, да не са казали и гък.
За мен е много важно, когато един прави забележка, всички други да си траят.
За мен е много важно, когато един прави забележка, всички други да си траят.
Не е проходила и моята девойка. И за една ръчичка не иска все още. Има желание да ходи, но само за 2 и като се подпира по мебелите.
А за коментарите - аман от разбирачи. И аз имам проблеми със свеки и се притеснявам, че ще настройва детето. Омъжена съм в чужбина и не говоря езика, та направо от сега ме е страх какво ще ѝ говори на малката за мен.
А за коментарите - аман от разбирачи. И аз имам проблеми със свеки и се притеснявам, че ще настройва детето. Омъжена съм в чужбина и не говоря езика, та направо от сега ме е страх какво ще ѝ говори на малката за мен.
Точно така - не трябва да се противоречи на майката пред детето. Ако майката и бащата имат разногласия, също си ги изясняват не пред детето. МиМеТо, ужасно е как са те настройвали, на майка ти й е било много тежко. Но вероятно това, че си осъзнала какво се случва в един момент, е било някаква утеха.
А това с бабите, особено свекървите, е редовен номер, да се месят директно пред детето и да поправят или противоречат на майката. Ами с каквото искаме ще си ги храним, и възпитаваме, това е наша работа, тяхна работа е била да си отгледат и възпитат техните деца. Аз понякога директно си казвам какво не ми харесва. Реакциите им са - свекървата се сърди и почва по свой си начин да фучи, а свекъра ме игнорира и си прави каквото си знае, като дори не дава вид, че ме е чул след 3-4 пъти повтаряне, от които поаледното с висок тон. Странно е как те са се ядосвали на такава намеса също, а сега правят абсолютно същото. И това какво са правели едно време изобщо не означава, че е било благоприятно за детето. Бях чела преди за някакво изследване, че начинът, по който са отбивали и захранвали всъщност е довел до редица проблеми при децата в по-късна възраст.
Дъщеря ми проходи на година и 2 месеца навършени, а после не можех да я стигна, не се тревожете, децата прохождат по различно време.
А това с бабите, особено свекървите, е редовен номер, да се месят директно пред детето и да поправят или противоречат на майката. Ами с каквото искаме ще си ги храним, и възпитаваме, това е наша работа, тяхна работа е била да си отгледат и възпитат техните деца. Аз понякога директно си казвам какво не ми харесва. Реакциите им са - свекървата се сърди и почва по свой си начин да фучи, а свекъра ме игнорира и си прави каквото си знае, като дори не дава вид, че ме е чул след 3-4 пъти повтаряне, от които поаледното с висок тон. Странно е как те са се ядосвали на такава намеса също, а сега правят абсолютно същото. И това какво са правели едно време изобщо не означава, че е било благоприятно за детето. Бях чела преди за някакво изследване, че начинът, по който са отбивали и захранвали всъщност е довел до редица проблеми при децата в по-късна възраст.
Дъщеря ми проходи на година и 2 месеца навършени, а после не можех да я стигна
, не се тревожете, децата прохождат по различно време. 
Здравейте, майки 🙂
Моля тези от вас, които вече сложиха на бебетата ваксината за морбили, да кажат как мина? Ако вече сте го обсъждали, моля да ме извините и да ме насочите към съответната страница.
Благодаря предварително
Моля тези от вас, които вече сложиха на бебетата ваксината за морбили, да кажат как мина? Ако вече сте го обсъждали, моля да ме извините и да ме насочите към съответната страница.
Благодаря предварително
Здравей, в началото на 4 страничка за кратко писахме за ваксината, нашата лекарка препоръчва Ериус сиропче, 2,5 мл веднъж дневно, 3 дни преди и 7 дни след тази ваксина.
Днес трябваше да ни я сложат, но заради хремата отложихме консултацията и ваксината за 5.11.20. Дано до тогава всички да са здрави, че с големия ми син стана така, че последната от бебешките ваксини му я сложихме чак на 2 години и половина.
Ние я слагахме точно преди седмица. Нашата педиатърка не препоръчва нищо конкретно. Каза, че 7-8 дни след това може да има лека температура и обрив, но отминават сами, без медикаменти. Все още не е имало реакция, само е сърдита, но покрай зъбите не може да се каже дали има и друго.
Госпожицата вече ходи стабилно, но все не сколасвам да направя питка. Все още не е започнала с тръшкането, но няма да ни се размине предполагам.
Живеем далече от родата и обикновено се виждаме рядко, сега съвсем. Но коментари и опити за намеса не липсват. Любимо на свекървата е "Само ти имаш майка!", понеже и тримата бяха много привързани като бебета (Фъстъчка още е де). Сега момчетата са супер самостоятелни. По някое време започнах да ѝ отговарям, че просто тяхната е най-добра и най-хубава
Госпожицата вече ходи стабилно, но все не сколасвам да направя питка. Все още не е започнала с тръшкането, но няма да ни се размине предполагам.
Живеем далече от родата и обикновено се виждаме рядко, сега съвсем. Но коментари и опити за намеса не липсват. Любимо на свекървата е "Само ти имаш майка!", понеже и тримата бяха много привързани като бебета (Фъстъчка още е де). Сега момчетата са супер самостоятелни. По някое време започнах да ѝ отговарям, че просто тяхната е най-добра и най-хубава
Препоръчани теми