Аз пък родих на по-късно възраст. Егоизмът си го има, но той винаги си е на линия, при мен поне не зависи от годините. Не беше фактор, защото се бях наживяла вече. За всеки е различно. Аз не съветвам да се ражда на по-млади години, така съм обяснила и на дъщеря си. То като дойде сляпата неделя не пита, но тя ще си преценява.
- Публикувана: 5 септ. 2020, 21:19 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2020, 10:07 ч.
Как ви се отрази майчинството на социалния живот?
Аз родих на 39 г. поради медицински причини. Сега очаквам второ дете на 42 г., ами късно си е отвсякъде.
Дълги години очакнах появата му, но и си бях изградила опредилен живот и ми си видя доста нагорно. Под млади години не визирам ранните 20 г., но и след 30-35 г. е трудна адапгацията поне според мен.
Дълги години очакнах появата му, но и си бях изградила опредилен живот и ми си видя доста нагорно. Под млади години не визирам ранните 20 г., но и след 30-35 г. е трудна адапгацията поне според мен.
Естествено, че се променя живота след като имаш дете. Дали към по-хубаво или не, всеки си преценява. Но ако не си готова да се отдадеш напълно на детето през двете години майчинство, значи не си готова да имаш дете. Затова според мен, човек трябва да се наживее и когато се почувства готов /емоционално, психически, финансово/ тогава да създава деца. Аз родих на 30г и отдавна ми е минал мерака за купони по нощите. Виж ако бях родила на 20-25 щеше да е някакъв тотален ад и за мен и за евентуалното бебе.
Иначе си зависи от конкретните роднини и приятели. Моите роднини помагат много. Приятелите си ги виждам, когато мога и искам. Добре е ако имаш баба наблизо, за да може спокойно да излизаш понякога, да пазаруваш, готвиш и т.н.
Иначе си зависи от конкретните роднини и приятели. Моите роднини помагат много. Приятелите си ги виждам, когато мога и искам. Добре е ако имаш баба наблизо, за да може спокойно да излизаш понякога, да пазаруваш, готвиш и т.н.
Абе може поне малко да си подготвен.. най-малкото ти самият да си.пораснал, да си стабилен емоционално и финансово, да си наясно с отговорността, да знаеш, че следващите години друг ще е на първо място, да си готов да се отдадеш, да ставаш през нощта да кърмиш, сменяш наакани памперси и всичките там бебешки неща. Има си достатъчно много неща, за които може да се подготвиш. Също и финансово, да имаш образование, стабилна работа, собствен апартамент, добър и всеотдаен партньор и още безброй условия. То иначе най-лесното е забременяването, ама после "олееене мога да излизам да пия от бебето, олее то много реве и не спи, олеее няма пари за памперси.. какво да правя??" Та, ако повече хора се подготвяха за това да бъдат родители, много деца щяха да имат по-добър живот.
Няма допирни точки между хората с малки деца и без деца. Общите интереси избледняват на фона на житейските разминавания. Малко приятелства оцеляват от това.
С възрастта и навлизането на децата в социална възраст повечето хора избират да си създадат нова среда от други родители - т.нар "приятелски семейства". Това пък е една скука, смърт с кисело зеле.
С възрастта и навлизането на децата в социална възраст повечето хора избират да си създадат нова среда от други родители - т.нар "приятелски семейства". Това пък е една скука, смърт с кисело зеле.
Не знам защо под социален живот трябва да се разбира купони до зори 
Да е жива и здрава баба - е ключът към моя социален живот.
Определено наличието на баба спомогна за това да успяваме да излезем на вечеря с приятели, да идем на театър, кино и т.н.
Аз определено не съм домошарски тип и тези откраднати моменти много добре ми презареждаха батериите.
Иначе се появиха нови приятели от майчинския кръг, с които за щастие, си говорехме на последно място за бебета
Да е жива и здрава баба - е ключът към моя социален живот.
Определено наличието на баба спомогна за това да успяваме да излезем на вечеря с приятели, да идем на театър, кино и т.н. Аз определено не съм домошарски тип и тези откраднати моменти много добре ми презареждаха батериите.
Иначе се появиха нови приятели от майчинския кръг, с които за щастие, си говорехме на последно място за бебета
Ако трябва да съм напълно честна моя социален живот, откакто съм майка, тоест от 3 години не е особено жив. Но с разликата, че на мен така ми е добре. В смисъл, че аз съм малко интроверт. Имам си хобита и интереси и ми е добре да съм сама. Приятелите са ми същите, но все по-рядко се виждаме. Детето си ляга точно 20 и 30, съответно където и да се ходи трябва да съм се прибрала. ММ няма приятели тук, неговите останаха в родния му град. С приятелските семейства с деца се виждаме, но не така често. ММ често казва, че трябва да почнем да се събираме по-често. Но приятелите ни са малко по-скучни и не мога да ги накарам да идем някъде. Все бързат, все се прибират.
По време на бременността също не бях особено активна-затворих се у нас заради ранни контракции, лежах си повечко.
Сега с ММ си пътуваме вече и с малката, но пътешествия с приятели изключително трудно стават, събирания вечерни до по нощите също. А на мен това ми липсва понякога, да си отпусна душата.
Виждаме се по рожденни дни и такива поводи с приятелите ни, които останаха в София.
Общо взето аз имам доста малко приятелки, но истински.
С майките от площадтката нещо не се сработих. Честно казано доста са различни от моите интереси и светоглед.
Затворих се доста аз покрай майчинството, това е истината. Но просто живота не остава същия и нещата се променят.
Имам нужда от нови контакти, съзнавам го.
По време на бременността също не бях особено активна-затворих се у нас заради ранни контракции, лежах си повечко.
Сега с ММ си пътуваме вече и с малката, но пътешествия с приятели изключително трудно стават, събирания вечерни до по нощите също. А на мен това ми липсва понякога, да си отпусна душата.
Виждаме се по рожденни дни и такива поводи с приятелите ни, които останаха в София.
Общо взето аз имам доста малко приятелки, но истински.
С майките от площадтката нещо не се сработих. Честно казано доста са различни от моите интереси и светоглед.
Затворих се доста аз покрай майчинството, това е истината. Но просто живота не остава същия и нещата се променят.
Имам нужда от нови контакти, съзнавам го.
На мен ни липсва спонтаността. Преди да родим с приятелките ми, както си седим решаваме, че ще отидем на екскурзия и тръгваме. А, сега е едно велико пресмятане, дали ще има кой да гледа децата, къде точно да се отиде, защото на едните не им се пътува надалеч. Общо взето накрая си стоим по къщите и всеки си ходи, когато може и където иска.
На мен ни липсва спонтаността. Преди да родим с приятелките ми, както си седим решаваме, че ще отидем на екскурзия и тръгваме. А, сега е едно велико пресмятане, дали ще има кой да гледа децата, къде точно да се отиде, защото на едните не им се пътува надалеч. Общо взето накрая си стоим по къщите и всеки си ходи, когато може и където иска.
Аз не искам винаги да сме с деца-и това е проблем за мен. Имам нужда някъде само по приятелски. Отделно не мога само с
за деца да говоря-това истински ме натоварва. То е все едно и също-еднообразно.
Затова си ходя все с мъжо-спа за 2 дена като я оставя на баба й не е нищо кой знае какво. Обаче там е работата,че излизане чисто по женски-2 дена на спа и глезотии-това много ми се иска. И ми липсва. За съжаление с моите дружки ще е мираж.
Все семейно, а не ми се иска. Та затова говорим,че откъм организация е трудно.
Аз родих сравнително късно и около мен повечето отдавна се бяха отчели. Децата им са по-големи и вече самостоятелни, така че не е проблем по женски да се видим на кафета и някое вечерно излизане от време на време, на мен това ми стига. Има и една-две с по-малки деца, там аз се съобразявам, но отдавна съм казала, че като съм с приятелки искам да сме без деца и да се говори за всичко друго освен за деца. Бегло споменаваме дали всички са добре и това е. Явно и на другите им се иска да поемат дъх, защото се навиват лесно 
Не мога да вирея с хора, за които други теми на разговор няма. Имам и такива, но не контактуваме много.
Не мога да вирея с хора, за които други теми на разговор няма. Имам и такива, но не контактуваме много.