Как ви се отрази майчинството на социалния живот?

  • 3 722
  • 61
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 11 812
Има го и фактът, че се променят интересите на хората. Поне при мен стана така. Преди да родим с най-близката ми приятелка гледахме хорър/ криминални сериали и можехме да ги коментираме с часове. Слушахме бг поп-рап музика и ходехме често по дискотеки и си изкарвахме супер. След раждането (горе-долу по едно и също време и за двете) малко се позатворихме покрай децата. На мен ми се падна едно ревливо и неспящо бонбонче и бях просто смазана. Пък тя си ходеше по дискотеки, а аз нямах и желание, и сили. И все още нямам. Та, почнах да ценя времето си и какво ще правя в тоя един заветен свободен час на ден и се ориентирах към комедии, предимно турски. Просто вече не ми се гледат кървища и убийства, и без това животът е достатъчно стресов. Обаче моята приятелка твърдо заклеймява турското кино и продължава да си гледа хорърите. И с музиката стана така, аз се заслушах в модерен руски комерс, а тя си слуша старите изпълнители. И да отида на дискотек, аз не знам ни една песен и хич няма да се изкефя.  Така де, вече почти нямаме много общи интереси...

# 31
  • Мнения: X
Социален живот? Какво е това? Grinning не, не ми се отрази. И преди раждането и след него нямах особено приятели и не излизах, хората, с които общувах бяха главно хора от Интернет, а със семейството си поддържам връзка по същия начин. Отрази ми се обаче на моето лично свободно време, в което я гледах сериал, я играех игра, я се шляех по магазините.

# 32
  • Мнения: 1 838
В 25-та г.с съм и социалния ми живот е нулев. Направо откачам, всеки ден у дома е един и същ. За съжаление, имам заболяване, което се обостри през бременността и заради него съм си удома, както и заради това, че ми е отпаднало и лошо. Че не мога и да домакинствам качествено и е кошмар. Повечето ми приятелки са родили преди 10 г максимум и сега, като ги чуя по телефона почват да ми говорят за децата, а така ми се иска да коментираме нещо по-различно. Отделно, изпитвам и притеснение покрай предстоящо раждане и отглеждане на дете, така че скоро няма да усетя социален живот.

# 33
  • Мнения: 462
Родих на 20 и на 23, от както децата ми станат на 6 месеца до 3 годишна възраст избягвах всякакво ходене по кафета, кръчми и прочие, малките деца не са за такива места - водим ги там, където на тях им е интересно. С приятели се виждам 2 пъти седмично, баща им също, а веднъж седмично излизаме двамата сами. Около мен всички сега започнаха да раждат, тресът ги едни притеснения, тревоги за колики и зъби, аз на 20 с първото вятър ме е вееше - изобщо не се замислях за подобни неща и децата ми просто порастнаха, без да ми белее главата. Сега са по-големи, ние сме все по свободни, обичаме да сме си двамата, имаме и приятели, но те определено са на заден план, заради постоянното говорене за деца. Но сме си щастливи така. И преди бях щастлива, но сега съм още повече.

# 34
  • Мнения: 215
Социален живот?!? Ако бебето позволи... Ние с ММ като цяло сме си интроверти, но преди бебето си ходехме и пътувахме постоянно на някъде. Ставаме сутрин и решаваме, че ще ходим на морето и го правим... А сега морето не съм го виждала от две години.Ставаме сутрин и правим нещата според настроението на бебето 😁 Заменихме баровете вечер с детските площадки и градската градина, луксозни заведения за семейни заведения главно с храна на хапки, киното стана филм на таблета, а заедно не сме гледали откакто малкия се роди. Ние нямаме баби и когато ходим някъдее или излизаме, малкия е винаги с нас. Всяко дете си иска своето, пък и на нас ни се падна супер активно, което и пет минутки не стои мирно. Като седнем на заведение, малкият е ок докато си хапва (5-10мин) и после ММ го държи и забавлява докато аз ям и обратното. Повечето ни приятели са без деца и трудно се напасваме да излезнем, а и като излезнем и започнем да си говорим за работа и пътувания и направо сърцето ми се свива хахах. Майчинското ежедневие са си памперси и манджи и някоя книга за възпитание и то какво да си кажеш на приятелите. 🤪
Нооооо и сто социални живота да ми дадат и един милион да си харча, пак няма да искам живот без малкия 😍 Тези дяволчета са уникална работа!

# 35
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 095
Не разбрах само бебето какво пречи на морето. Ние само чужбинските пътувания сме ограничили, които и  предвид ситуацията не са препоръчителни. Но иначе си пътуваме, и миналата година като бебе го водихме два пъти на морето, и тази като е по-голям. Майчинското ежедневие наистина е едно и също, ама от теб зависи какво ще четеш и как ще наваксваш с обществени новини и интереси извън майчинските.
Наясно съм, че разсъждавам от гледна точка на майка на бебе еднорог, на което въпреки че вече му се показва второто рогче, като бебе гледахме и сериали, и книги, и филми с баща му.

# 36
  • Мнения: 2 053
Бебето пречи на морето и още как! След първото море с 10 месечно, ММ каза, че ще отидем пак като стане на 10 години! Joy Разбира се, ходим си всяка година, нооо първите 3 години си е изтощително.
Първо, невероятното количество багаж, което приготвям. Първата година то са пюрета, пампреси, шишета, биберони, кошара, матрак, чаршафи, чували, дрехи, количка, бейбифони, нощна лампа, козметика, даже и ваната бяхме взели. Чак ми призлява като си представя!

Второ, "почивката" с дете не е никаква почивка, защото реално правиш същото, което у дома, само че на друго място и то ти е в пъти по-неудобно.

Трето, съобразяваш се с режима на бебето. Нашето поне си лягаше рано и не спеше навън, та след 20-20:30 трябваше да сме в  стаята.

Четвърто, на бебета и малките деца рядко плажа им понася добре. Моето и до ден днешен (на 5 год.) е обринато след всяко море въпреки слънцезащитата, чадъра и дрешките. Освен това се преуморява и изнервя, хем не ходим в най-големите жеги и не седим дълго.

Моля, спестете си поученията и приказки от типа "както си го направиш" и любимото ми "всичко е въпрос на организация" Stuck Out Tongue Winking Eye Знам, че е така, знам, че има хора, които не се вживяват толкова, не мъкнат тонове багаж, не се съобразяват с бебето и то спи навън в количката в претъпкано заведение, само че ние не сме такива. Аз не съм от типа хора, които много държат да продължат да живеят както преди децата, да ги мъкнат навсякъде и да обясняват как социалния им живот е същия. Ми не е същия, поне първите 4-5 години. После става по-лесно.

# 37
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 095
Бебето пречи на морето и още как! След първото море с 10 месечно, ММ каза, че ще отидем пак като стане на 10 години! Joy Разбира се, ходим си всяка година, нооо първите 3 години си е изтощително.
Първо, невероятното количество багаж, което приготвям. Първата година то са пюрета, пампреси, шишета, биберони, кошара, матрак, чаршафи, чували, дрехи, количка, бейбифони, нощна лампа, козметика, даже и ваната бяхме взели. Чак ми призлява като си представя!

Второ, "почивката" с дете не е никаква почивка, защото реално правиш същото, което у дома, само че на друго място и то ти е в пъти по-неудобно.

Трето, съобразяваш се с режима на бебето. Нашето поне си лягаше рано и не спеше навън, та след 20-20:30 трябваше да сме в  стаята.

Четвърто, на бебета и малките деца рядко плажа им понася добре. Моето и до ден днешен (на 5 год.) е обринато след всяко море въпреки слънцезащитата, чадъра и дрешките. Освен това се преуморява и изнервя, хем не ходим в най-големите жеги и не седим дълго.

Моля, спестете си поученията и приказки от типа "както си го направиш" и любимото ми "всичко е въпрос на организация" Stuck Out Tongue Winking Eye Знам, че е така, знам, че има хора, които не се вживяват толкова, не мъкнат тонове багаж, не се съобразяват с бебето и то спи навън в количката в претъпкано заведение, само че ние не сме такива. Аз не съм от типа хора, които много държат да продължат да живеят както преди децата, да ги мъкнат навсякъде и да обясняват как социалния им живот е същия. Ми не е същия, поне първите 4-5 години. После става по-лесно.

Щото пък изреченията "то спи навън в количката в претъпкано заведение" са единствената възможна алтернатива.
Първо - никаква драма нямам с багажа. Първото море бяхме с надуваема вана + всичко изброено от вас. Гласиш, слагаш в колата, разтоварваш.. в смисъл - много или малко все колата го носи, не го носим на гръб. (даже домашни пюрета стерилизирах)
Второ - ми вкъщи рядко спя с него на обяд, щото правя друг неща. Сега или лягаме с него или аз, като желаеща за тен слизам на басейна на хотела. За детето е нова емоция, площадки. Разхождаме се напред-назад. Хич не ми е същото като вкъщи.
Трето - нашето си ляга в 9, миналата година и по-рано. Става в 7. Сядаме на хотелската тераса с вино. Вечеряли сме преди това. Не го водим по заведения. Ама не виждам и драмата да си изкараме добре с вино на тераса.
Четвърто - ходим от 9 до 11 най-късно на плаж и евентуално следобяд. Тук вече си зависи от дете, предполагам. Нашето му е готино и няма драми. Е не мога да легна с книжка и лежерно да събирам тен, ама все пак.

В смисъл , в някои неща се влага твърде много излишно напрежение. Никъде не съм казала, че е същия. До Търново ходехме всеки месец примерно, сега по-трудно щото е много път за една събота и неделя и гледаме да пътуваме на обяд като спи. По планини и на походи не сме ходили с него. По-сложно е с дете, но не е невъзможно така че да е комфортно и на родител, и на дете.

# 38
  • Мнения: 2 053
Вълшебство, не за първи път забелязвам, че ти е много трудно да приемеш, че не всички са като теб. Изрично написах, че от поучения нямам нужда, нямам бебе вече, детето ми е на 5, вписва се добре навсякъде и не ми пречи на социалния живот.
На теб като не ти тежи гласенето на багажа, на мен ми тежи. Както и гледането на бебе на друго място, а не вкъщи където имам всички удобства. Хайде, позволи на хората да са различни Simple Smile
И сега да имам бебе, пак ще си огранича пътуванията и социалния живот през първите 3 години. Повече ме натоварва да се опитвам да впиша детето в него, отколкото да поизчакам да порастне. Не ми тежи това въобще.

# 39
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 095
Вълшебство, не за първи път забелязвам, че ти е много трудно да приемеш, че не всички са като теб. Изрично написах, че от поучения нямам нужда, нямам бебе вече, детето ми е на 5, вписва се добре навсякъде и не ми пречи на социалния живот.
На теб като не ти тежи гласенето на багажа, на мен ми тежи. Както и гледането на бебе на друго място, а не вкъщи където имам всички удобства. Хайде, позволи на хората да са различни Simple Smile
И сега да имам бебе, пак ще си огранича пътуванията и социалния живот през първите 3 години. Повече ме натоварва да се опитвам да впиша детето в него, отколкото да поизчакам да порастне. Не ми тежи това въобще.

Много трудно приемам, когато нещо се заявява като единствено възможно (и правилно в повечето случаи), защото както сама казваш - хора разни. Но някак уклона, че щом не са като нас не го правят правилно Т.Е. мъкнат и завират децата в претъпкани заведения и им тежи да си ги гледат - също не е твърде адекватен.
Просто хората са различни и децата са различни. Приоритетите също. Не знам кой определя чии са грешни и в какво качество. Аз не разбирам хората, които изкарват по два дни в козметичните салони, вместо някъде с децата, ама не мога да ги съдя, те така се чувстват цели и щастливи.

# 40
  • Мнения: 2 352
Ние тази година бяхме на море с детето на 1г. Толкова багаж не бих помъкнала. На плажа носихме една чанта, чадър и пояс. В чантата дрешки, крем, вода и кофичка за игра на пясъка. Пюрета купихме от там, но ядеше и от нашата храна, носих няколко книжки за разглеждаме. Къпах я под душа направо. Сядахме на заведения, за да хапне на бързо и после разходки или на плажа. Вечер като заспи излизахме на терасата. Бебефон не ми е бил необходим, а кошара бяха ни осигурили в хотела. Бяхме и на няколко минути от плажа пеш, така че и с това не сме имали проблеми. И количка не сме ползвали, в ергономичната раница я носихме на по- далечни разстояния.
Ако трябва да мъкна толкова много багажи, че чак и нощна лампа и корито, пълен абсурд да тръгна на някъде.
За сравнение бяхме на почивка като беше и на 6 месеца, единственото тогава носихме количката. Така че, като искаш да ти е като у дома или си носиш всичко или не тръгваш на никъде.

# 41
  • Мнения: 2 053
Вълшебство, не за първи път забелязвам, че ти е много трудно да приемеш, че не всички са като теб. Изрично написах, че от поучения нямам нужда, нямам бебе вече, детето ми е на 5, вписва се добре навсякъде и не ми пречи на социалния живот.
На теб като не ти тежи гласенето на багажа, на мен ми тежи. Както и гледането на бебе на друго място, а не вкъщи където имам всички удобства. Хайде, позволи на хората да са различни Simple Smile
И сега да имам бебе, пак ще си огранича пътуванията и социалния живот през първите 3 години. Повече ме натоварва да се опитвам да впиша детето в него, отколкото да поизчакам да порастне. Не ми тежи това въобще.

Много трудно приемам, когато нещо се заявява като единствено възможно (и правилно в повечето случаи), защото както сама казваш - хора разни. Но някак уклона, че щом не са като нас не го правят правилно Т.Е. мъкнат и завират децата в претъпкани заведения и им тежи да си ги гледат - също не е твърде адекватен.
Просто хората са различни и децата са различни. Приоритетите също. Не знам кой определя чии са грешни и в какво качество. Аз не разбирам хората, които изкарват по два дни в козметичните салони, вместо някъде с децата, ама не мога да ги съдя, те така се чувстват цели и щастливи.

Нещо не си разбрала. Не критикувам хората, които мъкнат децата си в заведения. Аз също го правя, но откакто стана на 3 години защото тогава започна да се държи човешки и все пак съобразявам мястото да е подходящо за деца.

Написах, че децата спят в колики в претъпкани заведения не като критика, а просто като пример, че има и такива деца, но моето не е от тях. Ако можеше да спи на шум и гъчканица и аз щях да го водя Simple Smile не го намирам за нещо лошо, но обикновено хората с такива деца не вярват, че има и друг тип и ме критикуват мен защо детето ми не спи по заведенията. Ми защото не може.

Нямам против хората, които си пътуват много с децата и ги водят навсякъде, против съм това да обясняват, че ВСИЧКИ трябва да са като тях и да критикуват избора на останалите. И да, на някои им тежи да не излизат и да не се скъсват от пътувания за 3-4 години, на мен не ми тежи. Приела съм, че докато детето ми е малко искам да ми е удобно и лесно, а пътуванията ме натоварват. Затова ги сведохме до два пъти годишно, а сега вече като е по-голяма е по-лесно. На теб като ти доставя удоволствие да пътуваш с бебе, прави го, на мен не ми харесва. Защо трябва да си причинявам нещо, което ме натоварва и изморява? За да съм като теб? Просто приеми, че има и друга гледна точка. Simple Smile

Bugi_, съгласна съм, затова и съм написала, че ни беше по-удобно да не ходим никъде. Без количка нямаше как, заспиваше в нея до 2 годишна възраст. Само в нея. За корито и аз си се чудя на акъла, но да, мъкнехме го. Преди 6-тия месец май и стерилизатор съм мъкнала Close Затова и написах, че знам, че има и друг тип хора, но това не ме топли особено, на мен не ми е комфортно иначе.

# 42
  • Мнения: 1 079
По-напред писах в темата. Детето ни беше от най-кривите възможни бебета. В количка не знам какво е да спи, още по-малко по заведения или в кола.
Въпреки това на 3,5г е с над 20 полета. Неволята на всичко учи. Като нямаш баба, викаш неволята 😅

# 43
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 095
Вълшебство, не за първи път забелязвам, че ти е много трудно да приемеш, че не всички са като теб. Изрично написах, че от поучения нямам нужда, нямам бебе вече, детето ми е на 5, вписва се добре навсякъде и не ми пречи на социалния живот.
На теб като не ти тежи гласенето на багажа, на мен ми тежи. Както и гледането на бебе на друго място, а не вкъщи където имам всички удобства. Хайде, позволи на хората да са различни Simple Smile
И сега да имам бебе, пак ще си огранича пътуванията и социалния живот през първите 3 години. Повече ме натоварва да се опитвам да впиша детето в него, отколкото да поизчакам да порастне. Не ми тежи това въобще.

Много трудно приемам, когато нещо се заявява като единствено възможно (и правилно в повечето случаи), защото както сама казваш - хора разни. Но някак уклона, че щом не са като нас не го правят правилно Т.Е. мъкнат и завират децата в претъпкани заведения и им тежи да си ги гледат - също не е твърде адекватен.
Просто хората са различни и децата са различни. Приоритетите също. Не знам кой определя чии са грешни и в какво качество. Аз не разбирам хората, които изкарват по два дни в козметичните салони, вместо някъде с децата, ама не мога да ги съдя, те така се чувстват цели и щастливи.

Нещо не си разбрала. Не критикувам хората, които мъкнат децата си в заведения. Аз също го правя, но откакто стана на 3 години защото тогава започна да се държи човешки и все пак съобразявам мястото да е подходящо за деца.

Написах, че децата спят в колики в претъпкани заведения не като критика, а просто като пример, че има и такива деца, но моето не е от тях. Ако можеше да спи на шум и гъчканица и аз щях да го водя Simple Smile не го намирам за нещо лошо, но обикновено хората с такива деца не вярват, че има и друг тип и ме критикуват мен защо детето ми не спи по заведенията. Ми защото не може.

Нямам против хората, които си пътуват много с децата и ги водят навсякъде, против съм това да обясняват, че ВСИЧКИ трябва да са като тях и да критикуват избора на останалите. И да, на някои им тежи да не излизат и да не се скъсват от пътувания за 3-4 години, на мен не ми тежи. Приела съм, че докато детето ми е малко искам да ми е удобно и лесно, а пътуванията ме натоварват. Затова ги сведохме до два пъти годишно, а сега вече като е по-голяма е по-лесно. На теб като ти доставя удоволствие да пътуваш с бебе, прави го, на мен не ми харесва. Защо трябва да си причинявам нещо, което ме натоварва и изморява? За да съм като теб? Просто приеми, че има и друга гледна точка. Simple Smile

Bugi_, съгласна съм, затова и съм написала, че ни беше по-удобно да не ходим никъде. Без количка нямаше как, заспиваше в нея до 2 годишна възраст. Само в нея. За корито и аз си се чудя на акъла, но да, мъкнехме го. Преди 6-тия месец май и стерилизатор съм мъкнала Close Затова и написах, че знам, че има и друг тип хора, но това не ме топли особено, на мен не ми е комфортно иначе.

Явно изборът на изразни средства, с които боравиш, създаване известна доза неразбиране. Защото "мъкнене" на дете за мен е натоварено с твърде отрицателен заряд. Тъй де, разбрахме се , различни сме.

Единственото, което исках да кажа на бъдещите майки е , че като има желание - има начини. Със сигурност с повече жертви и повече дискомфорт при наличие на дете, но това е.
При нас най-малко ходенето до баба е близо 200км и не мога да го сведа до веднъж годишно.

# 44
  • Мнения: 27 309
Винаги съм имала социален живот. И преди детето, докато пътувах по света имах контакти и приятели от цял свят. И с дете, не сме се спирали. Плажове, площадки, паркове...и малката е много общителна, иска хора. Обича в мола, в Джъмбо, по кафета...
Въпрос на организация е, и на желание. Разбира се, има 1-2 години лек застой докато бебето е малко. После нещата стават полека лека. Който иска, намира начин. Който му е удобно се извинява, че е с дете не може да излиза. Не говорим за пиянски запои до сутринта (въпреки, че ако има баби и това е възможно), а за нормален социален живот.

Общи условия

Активация на акаунт