Според мен нещо се оплетоха нещата. Не виждам защо да няма щастливи хора, но по същия начин е нормално да има и недотам щастливи, че даже и нещастни. Не винаги можеш за пърхаш от щастие, отделен е момента, че от нас зависи дали цял живот ще седим в блато или плато, или ще се опитаме да променим нещата.
- Публикувана: 5 септ. 2020, 23:51 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2021, 19:16 ч.
Щастливи ли сте? Ама честно.
Ако си постоянно щастлив, как ще познаеш нещастието и ще разбереш, че това, което чувстваш в момента е щастие? Човек бързо свиква с всичко, особено с хубавите неща и започва да иска нещо повече. Никой не може да е щастлив през цялото време, а и нещата не са само черни или бели, нюансите са толкова много.
В тази ситуация в момента едва ли има някой напълно щастлив...
В тази ситуация в момента едва ли има някой напълно щастлив...
Никой не може да бъде щастлив през цялото време, защото животът може да поднесе неприятни изненади. Обаче има хора, които могат да са щастливи през повечето време именно, защото ценят малките неща в живота. Аз например винаги виждам хубавите неща в живота си, не свиквам с тях, не ми омръзват. Всеки ден ме радва хубавата храна и доброто вино, уютният и топъл дом, приятната ми работа и добрите колеги, разбирателството и любовта у дома. Оценявам всеки Божи ден, че родителите ми са живи, че имаме добре платена работа, че децата са послушни и уважителни. Как може човек да се насити на такова нещо?
Била съм без работа, мъжът ми е бил без работа, баща ми оцеля след тежка болест, близките ми са минавали през много перипетии. И споменът за тези тежки моменти ме кара да съм благодарна всеки ден, че са зад гърба ми. Докато сме живи и здрави, докато сме заедно и се обичаме, нямам причина да съм нещастна.
Иначе материалните неща са ми безразлични. Мога и с малко, и с много. Важното е базовите нужди да са осигурени и да нямам дългове.
Била съм без работа, мъжът ми е бил без работа, баща ми оцеля след тежка болест, близките ми са минавали през много перипетии. И споменът за тези тежки моменти ме кара да съм благодарна всеки ден, че са зад гърба ми. Докато сме живи и здрави, докато сме заедно и се обичаме, нямам причина да съм нещастна.
Иначе материалните неща са ми безразлични. Мога и с малко, и с много. Важното е базовите нужди да са осигурени и да нямам дългове.
Аз си намерих разни задачки за тази и следващата седмица и съм хепи. Стискайте ми палци за една помощ! 🙏
Накратко за щастието-Пирамидата на Маслоу. Някои потребности трябва да са удовлетворени,за да можеш да разсъждаваш за по-висша материя. Щастието било в малките неща.Окей,не споря. Малки неща като да си на топло и на завет,да си легнеш в топло легло, с удобни меки завивки...Да не се тревожиш как ще си платиш сметките. Защото за какво щастие говорим,когато си обременен с дългове и не знаеш накъде да се обърнеш? Когато несигурността за утрешния ден те смазва? А да ти каже някой да не се тревожиш,защото така няма да промениш нещата,също не е продуктивен съвет,защото много често просто няма как да спреш да се тревожиш и да хвърчиш безгрижно по поляните на щастието.
Още повече,ако имаш семейство и деца да издържаш.
Още повече,ако имаш семейство и деца да издържаш.
Скрит текст:
Никой не може да бъде щастлив през цялото време, защото животът може да поднесе неприятни изненади. Обаче има хора, които могат да са щастливи през повечето време именно, защото ценят малките неща в живота. Аз например винаги виждам хубавите неща в живота си, не свиквам с тях, не ми омръзват. Всеки ден ме радва хубавата храна и доброто вино, уютният и топъл дом, приятната ми работа и добрите колеги, разбирателството и любовта у дома. Оценявам всеки Божи ден, че родителите ми са живи, че имаме добре платена работа, че децата са послушни и уважителни. Как може човек да се насити на такова нещо?
Била съм без работа, мъжът ми е бил без работа, баща ми оцеля след тежка болест, близките ми са минавали през много перипетии. И споменът за тези тежки моменти ме кара да съм благодарна всеки ден, че са зад гърба ми. Докато сме живи и здрави, докато сме заедно и се обичаме, нямам причина да съм нещастна.
Иначе материалните неща са ми безразлични. Мога и с малко, и с много. Важното е базовите нужди да са осигурени и да нямам дългове.
Била съм без работа, мъжът ми е бил без работа, баща ми оцеля след тежка болест, близките ми са минавали през много перипетии. И споменът за тези тежки моменти ме кара да съм благодарна всеки ден, че са зад гърба ми. Докато сме живи и здрави, докато сме заедно и се обичаме, нямам причина да съм нещастна.
Иначе материалните неща са ми безразлични. Мога и с малко, и с много. Важното е базовите нужди да са осигурени и да нямам дългове.
ти наистина си щастлива и нямаш причина да си нещастна. Щастието за мен е нормалното състояние. Нещастието е, когато имаш проблем и нещо те мъчи и то не едно и две, а повече от житейските неща не ти вървят и най-вече семейните.
Както някой каза имаш ли уютен дом, храна, здраве, любящо семейство значи би трябвало да си щастлив.
Ако се чувстваш нещастен защото нямаш пари за нещо жизнено маловажно и ненужно, но само защото всички около теб го имат и затова и ти го искаш - тогава проблемът си е в самия теб и никой не мое да ти помогне.
Мен може да ме натъжи, че не мога да ида на ски примерно, но в никакъв случай няма да промени усещането ми за щастие.
Както казах при мен странното е, че ако трябва да се оценяват плюсовете и минусите в живот ми ще се заключи, че по-скоро би трябвало да съм нещастна и аз го знам, че съм в графата нещастни. Но най-странното е, че не се чувствам нещастна. Усещам го просто като житейски уроци и препятствия, през които трябва да премина и винаги съм оптимистично настроена. Оптимизмът ме спасява на практика, вярата в по-доброто бъдеще и че нещата ще се оправят. До скоро имах надежда, че мъжът ми ще се промени и това ме крепеше. Вече осъзнах, че това никога няма да се случи и надеждата изчезна. Но се появи нова - че рано или късно ще срещна човека, от който имам нужда и който ще ми върне усмивката. От 3 месеца го търся, не го намирам, но надеждата не е загубена. Оптимизмът е нещо природно заложено и добре че поне него имам.
Skrekkelig, браво на теб, че си успяла да си промениш настройката за щастие! Аз съм в същото положение като теб, с разликата, че не търся партньор. Вярвам, че живота ще ни срещне когато е точното време. И това го пиша от опит. Когато бях самотна, мислех че връзка с мъж ще оправи мирогледа ми. Е, оказа се губене на време и за двете страни. Идва момент, в който разбираш, че е имало причина всичко, което се е случило в живота ни - било то добро или лошо. И винаги е за добро! Имай търпение и ще видиш 
Skrekkelig, браво на теб, че си успяла да си промениш настройката за щастие! Аз съм в същото положение като теб, с разликата, че не търся партньор. Вярвам, че живота ще ни срещне когато е точното време. И това го пиша от опит. Когато бях самотна, мислех че връзка с мъж ще оправи мирогледа ми. Е, оказа се губене на време и за двете страни. Идва момент, в който разбираш, че е имало причина всичко, което се е случило в живота ни - било то добро или лошо. И винаги е за добро! Имай търпение и ще видиш
Имам търпение. Под търся имам предвид, че вече съм отворена за нова връзка, ако се появи нещо подходящо, а не че правя кой знае по въпроса. Бях за малко в сайт за запознаства - нищо не намерих там. Квото е писано ще си стане. Важното е да не губим оптимизма си и да съумеем да се радваме на това, което все още имаме.
Скрег, ако сте се разделили - поздравления!
И искрено ти желая да намериш твоя човек!
И искрено ти желая да намериш твоя човек!
Не сме - няма как за сега. Аз съм като маймуните - не пускам клона преди да съм хванала новия. Сама не искам да седя. Ама за сега изгледи за нов няма. Всички са ми противни.