Щастливи ли сте? Ама честно.

  • 31 783
  • 564
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 3 865
Скрег, ти каза, че на секундата се развеждаш, ако се появи по-подходящ.
Аз по други причини съм го правила и беше доста тежко и мъчително и двата пъти.
Но понеже е в темата за щастието, ако не го  бях направила, нямаше да съм така щастлива сега.

Естествено, че ще го направя, ако намеря подходящ. Какво лошо има в това при положение, че в себе си съм приключила настоящата си връзка? И пак - обичам си мъжа, но мисля че пожертвах прекалено много години от живота си да чакам да задоволи и моите нужди. И аз имам право на щастие - стига съм се грижила за чуждото и съм чакала писмо от умрял

Последна редакция: ср, 16 дек 2020, 23:19 от Skrekkelig

# 406
  • Мнения: 3 865
Скрит текст:
Скрит текст:
Това ясно.
Ама след като вътрешно в себе си си разведена, значи ставаш идеално за секс-бъди, защо да подхожда сериозно изначално?

това ти казвах многократно - който ме възприема като секс играчка да си търси други. Аз ще си търся това което на мен ми трябва и така. Ако не го намеря си продължавам по старому. Ама да се разведа с надежда да намеря нещо, което дори не знам дали съществува - no way Wink
А какъв е смисъла да живееш в брак където все едно си разведена и търсиш друг/и ?

Ангелче, това " два пъти съм развеждала мъже" не зная като какво го лансираш?!

смисълът е да си помагаме, да си облекчваме взаимно живота и да не съм сама с всичко. Отделно за децата е по-добре да имат нормално семейство.
Не знам.
Описаното е всичко друго, но не и  нормално  семейство, в което  родителите и децата да са щастливи.

Къде съм казала, че е нормално. Но със сигурност е по-добре такова отколкото никакво. Това е най-доброто за всички на тоя етап - по-добро не мога да предложа ни на себе си ни на децата. Аз сама ще бъда истински нещастна.
Прекрасно, че ти имаш нормално семейство, в което всички скачат от щастие.

# 407
  • Мнения: 11 146
Скрек, намерила си спокойствие и мир със себе си най после. Много се радвам като те чета, защото имаше периоди, в които се притеснявах за теб.
Ейнджъл, ти си ми любимка. Винаги ще ти се радвам и като визия и като отношение към света.
По темата : да, щастлива съм. Сега на какво ми се дължи щастието, мисля да не обяснявам.

Последна редакция: чт, 17 дек 2020, 01:13 от christina1980

# 408
  • София
  • Мнения: 11 978

По темата : да, щастлива съм. Сега на какво ми се дължи щастието, мисля да не обяснявам.
А защо не споделите, и без друго повече несгоди се споделят, нека има малко щастие  за цвят Simple Smile

# 409
  • Мнения: 11 146
Роналд, когато разкажа нещо в този форум, получавам яко негативна енергия, както сега Скрекелия и Ейнджъл. Ми честно казано, чуждата помия не ми се чете. Щастлива съм и толкова.

# 410
  • Мнения: 3 865
Когато животът ти върви нормално, без особени сътресения, болести, смърт и т.н. би трябвало да си щастлив. Ако не успяваш, значи проблемът си е в теб и си си заслужил да се чувстваш нещастен докато не промениш нагласите си

# 411
  • София
  • Мнения: 44 543
Уж всичко е наред, а нищо не  е. Говоря за обстановката. Знам, че мрънкам, но вече не се издържа. Не може да се работи, не може да се учи, няма къде да излизам... Какво, по ягодите, мога да правя???

Последна редакция: чт, 17 дек 2020, 12:02 от Rockstar

# 412
  • Мнения: 12 472
Личностно усъвършенстване?
Не се заяждам, гушвам те! 💖

# 413
  • София
  • Мнения: 44 543
Отдавна не съм попадала на добри книги по темата. Иначе не са ми приятни разните подкасти и ТЕД-разговори.
Въпросът е, че ми се прави нещо нормално - да стана, да се облека и приготвя, да отида на някакво място, да работя, да уча... Нормален живот, просто.
Въртенето вкъщи, под каквато и да е форма, ако ще нафлинтифлюшкана, си е въртене вкъщи и ме убиваааа.

# 414
  • Мнения: 12 472
Много добре те разбирам. Но не помага дразненето и неприемането на ситуацията. Ти не можеш да я промениш, значи трябва да промениш възприемането й. Обърни я в своя полза. Книги, филми, онлайн курсове, домашна йога или фитнес, Витоша не е забранена и тн. Heart

# 415
  • София
  • Мнения: 44 543
Обстановката просто не става... Единствената ми опция за нещо на спокойствие е да излизам навън.

# 416
  • Мнения: 12 472
Аз след Коледа ще съм малко по-свободна, ще се радвам на компанията за Витоша ако искаш..)

# 417
  • Мнения: 3 865
Обстановката просто не става... Единствената ми опция за нещо на спокойствие е да излизам навън.

Не знаех, че е забранено да се излиза навън. Много неприятно наистина. Аз пък се чувствам прекрасно в къщи и изобщо не ми е нужен стреса от срещи с хора, обличане, оправяне, тичане да не заъснея.... Толкова много неща може да се правят в къщи: да се опекат коледни сладки или други вкусотии на фона на разведряващо или образователно предаване, да четеш литература в сфера, която те интересува, да си ощеташ къщата и да направиш коледна украса, да драскаш по форуми... Не знам.... на мен лично не ми стига времето за всичко, което искам да направя ама същевременно заради депресията трудно се надигам от кревата да свърша нещо. Но дигна ли се веднъж и ставам силно продуктивна. Отделно това, с което се занимавам иска много седене на компа точно тия дни и това ми връзва ръцете. То и преди него не ми стигаше времето ама сега съвсем. Като цяло непрекъснато си намирам нещо интересно за правене, четене, гледане.... на компа - имам ли интернет и компютър няма никакъв шанс да ми доскучее.

# 418
  • София
  • Мнения: 44 543
Можем да излизаме навън. Но освен до супермаркета, няма къде да отидеш. Трябва да "мериш улиците".
У нас има само 1 компютър, а аз мога да го ползвам около час-два и то с прекъсвания.

# 419
  • Мнения: 3 865
Можем да излизаме навън. Но освен до супермаркета, няма къде да отидеш. Трябва да "мериш улиците".
У нас има само 1 компютър, а аз мога да го ползвам около час-два и то с прекъсвания.

сега вече те разбирам и искрено ти съчувствам - аз без компютър съм най-нещастният човек на света. Жалко, че си далече, иначе имам разни лаптопи тук, които не ползваме, но не мога да се насиля да ги изхвърля защото иначе си бачкат.
Поне в едно съм късметлийка, че живея в гората и винаги има къде да се разходя или да потичам за освежаване. Ама само дъжд тия дни и хич не ми се показва навън. Сигурно за разлика от повечето хора аз обичам да тичам сама - така си успокоявам психиката. Когато има друг с мен трябва да си напъвам мозъка да говоря и това ме натоварва.

Общи условия

Активация на акаунт