Не съм го усвоила.
- Публикувана: 5 септ. 2006, 11:15 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 10:55 ч.
Хей,шофьорки,как усвоихте паркирането?
на паркинга при работата. Като останеше празен вечер ходих и стоях да се упражнявам по 1-2 часа в продължение на 3 седмици! Сега, не искам да се хваля, ама съм много добра! Изобщо според мен, за да караш трябва да знаеш преди всичко да паркираш. Щото само тогава автомобилът се усеща истински! Можеш ли да паркираш, значи можеш да шофираш! Не и обратното! 
.Сега като видя,че има повече от една кола където ще паркирам подминавам и търся друго място 
. 
Днес намерих бележка на чистачката на предното стъкло. От някой комшия 
Няма да я цитирам дословно, но смисълът беше, че е паркирано като от арабин в пустиня 
Най-тъпото в цялата ситуация е, че е насочено към мъжа ми, а той горкият хабер си няма, защото въобще не е тук.Изкарах му име на лош шофьор в махалата
Няма да я цитирам дословно, но смисълът беше, че е паркирано като от арабин в пустиня Най-тъпото в цялата ситуация е, че е насочено към мъжа ми, а той горкият хабер си няма, защото въобще не е тук.Изкарах му име на лош шофьор в махалата Все още го усвоявам.... 
Даже и в кран се забих
, а съм от 3г. шофьор. 
А аз в кофа за болкук
И хич не ми пука, че ми трябват 4 маневри, за да паркирам, а на мъж ми 1.
Трудно го научих, дори не мога да твърдя със сигурност, че съм особено добра.
Първата ми кола я очуках отвсякъде, но беше кошмар - живеех в центъра и работех в още по-натоварената част на центъра, където беше цяло чудо да намериш място.
Редовно я закачах колата или пък я зарязвах по средата на пътя и молех шофьора зад мен да ми я паркира.
По едно време бях свикнала хората от кафето пред офиса като видят, че идвам веднага идваше някой да ми асистира, голяма веселба.
И тамън свикнах със старата кола на габарити и всичко, и взехме че я продадохме.
Сега карам по-големи и по-скъпи коли, лошото е че един ден съм с една, на другия ден му трябва на мъж ми и аз съм с неговата...... повече от 2 дена не съм с една и съща, и ми е трудно да свикна така.
А и ме е страх да експериментирам ще влезне ли в някое по-малко място и просто обикалям повече, за да намеря широко място за паркиране.
С перпендикулярното паркиране ми е супер лесно, на страничните огледала виждаш всичко необходимо, но успоредното е ...... ужас. Особено ако си на тясна уличка и нямаш място за маневри.
Първата ми кола я очуках отвсякъде, но беше кошмар - живеех в центъра и работех в още по-натоварената част на центъра, където беше цяло чудо да намериш място.
Редовно я закачах колата или пък я зарязвах по средата на пътя и молех шофьора зад мен да ми я паркира.
По едно време бях свикнала хората от кафето пред офиса като видят, че идвам веднага идваше някой да ми асистира, голяма веселба.
И тамън свикнах със старата кола на габарити и всичко, и взехме че я продадохме.
Сега карам по-големи и по-скъпи коли, лошото е че един ден съм с една, на другия ден му трябва на мъж ми и аз съм с неговата...... повече от 2 дена не съм с една и съща, и ми е трудно да свикна така.
А и ме е страх да експериментирам ще влезне ли в някое по-малко място и просто обикалям повече, за да намеря широко място за паркиране.
С перпендикулярното паркиране ми е супер лесно, на страничните огледала виждаш всичко необходимо, но успоредното е ...... ужас. Особено ако си на тясна уличка и нямаш място за маневри.
Аз имам 13г опит, и трябва да ти кажа че на мен просто ми идва отвътре. Не мога да кажа че следвам някакви специални правила, всичко е въпрос на усещане и голямо желание, с риск да прозвуча нескромно по-голямата част от мъжете шофьори ги "слагам в малкия си джоб". В повечето случай успоредното паркиране го правя с 1 или максимум 2 маневри, а може и без нито една маневра. Желая ти успех.
Препоръчани теми