Здравейте, най-накрая се престраших да пусна тема тук и да споделя състоянието си, което датира от доста време насам. Покрай пандемията и социалната изолация и в последствие бременността и майчинството ми, изгубих доста социални контакти. Отглеждам сама детето ми в град, в който нямаме роднини, приятелите ми също са в други градове основно. Преживявам труден период с отглеждането на детето ми сама, той е още малък, не разбира, тръшка се, аз се изнервям. Отделно диагностицираха майка ми с нелечима болест и се разделих с мъжа ми. Нямам светли перспективи за връщане на работа с малко дете, което предстои да тръгне на ясла и да боледува често. Започнах да си говоря сама, един вид, за да ми олекне. Проблемът е в това, че говоренето ми е изцяло негативно, постоянно мърморене, изливане на негативизъм, от което после не само не ми олеква, но после се чувствам виновна, че съм изрекла на глас неща в яда си, които са пресилени. Чувствам, че по този начин се пренавивам допълнително, ставам все по-негативна. Как да спра този порочен кръг? Има ли някакъв мисловен трик, който да ми помогне автоматично да спра да бълвам негативизъм? Да уточня, че не чувам гласове, нямам халюцинации. Отговорна и организирана съм, не изпадам в дупки, тоест мога да си върша сама ежедневните задължения, справям се, храня се добре, нямам проблем със съня или теглото. Ако е някакъв вид депресия, то тя не ми пречи да функционирам нормално и да си върша задълженията. Просто изказвам на глас нещата, които ме натоварват и оттам още повече се пренавивам. Някой, преминал през нещо подобно има ли? Ще се радвам да споделите как успяхте да се справите. Благодаря.
- Публикувана: 23 юли 2023, 13:16 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2023, 22:15 ч.
Говоря си сама
Аз не съм минавала през подобно нещо досега, но близка позната имаше сходен проблем. Това, което й е помогнало на нея е всеки път като започне да си говори/мисли негативни неща дали за самата нея, или за друг човек/ситуация, е буквално да се спре на момента и да пренасочи мислите си, например да изброи на глас три неща, за които е благодарна, три положителни свои качества, три полезни урока, които може да си извлече от съответната ситуация и т.н. Но трябва на мига, в който осъзнаеш, че в главата ти се въртят негативизми да действаш и пренасочиш мислите си, така ще пренастроиш мозъка си при всяка кофти ситуация да се фокусира върху положителното.
Не можеш да си кажеш какво да мислиш, положително, или отрицателно, просто не става. Но може да се опиташ да гледаш природата, да излизаш сред природата и да гледаш, например някое красиво цвете, и да се научиш да се радваш на дребни неща. Да излъчваш радост. Не се сравнявай с други хора, живей си твоя си живот, радвай се на детето. Не си говори на глас, защото думите са сила, освен това и детето чува, то може и да не разбира още, но по гласа, по интонацията ти разбира настроението ти. Ще има проблеми после и детето ти, представи си, то ще смята за нормално майка му постоянно да говори и да се вайка. По-добре е да вижда една спокойна майка.
Гледам да прекарваме повече време навън, ходим по паркове, по заведения, наскоро заведох детето на почивка. Но дори и в тези моменти започвам да си мърморя, защото примерно от месеци насам детето се тръшка, иска да скача от количката, киселее заради зъбки, иска да го разнасям на ръце и т.н. И не знам в случая кой е първоизточникът на нервите - той ли е нервен, защото и аз съм или аз съм изнервена заради неговите настроения.
Неееее, детето си е нормално, ти си нервната.
Ако майката е спокойна и детето става спокойно.
Пробвай сама.
Всяко дете има проблеми със зъбките. Не си само ти.
Детето копира възрастните, можеш да го възпитаваш само с личен пример. Например искаш бебето да е тихо, тогава бъди тиха и ти, и обстановката в жилището. Искаш бебето да се усмихва, а ти усмихваш ли му се често?
Намери си някаква приятелка, с нея да говориш, не си говори сама.
Покрай площадките се завързват разговори между майките и се включвай по техните теми, не да им разправяш живота си.
Ако майката е спокойна и детето става спокойно.
Пробвай сама.
Всяко дете има проблеми със зъбките. Не си само ти.
Детето копира възрастните, можеш да го възпитаваш само с личен пример. Например искаш бебето да е тихо, тогава бъди тиха и ти, и обстановката в жилището. Искаш бебето да се усмихва, а ти усмихваш ли му се често?
Намери си някаква приятелка, с нея да говориш, не си говори сама.
Покрай площадките се завързват разговори между майките и се включвай по техните теми, не да им разправяш живота си.
В най-дълбоките ми дупки само три думи ме спасяваха - няма да е все така! Всичко ще мине, детето ще порасне и ще спре да се тръшка, ти ще си намериш работа и приятели, дори и нов мъж. Но за тези неща се изисква време. В моята най-голяма житейска дупка си пусках идиотизми да гледам, за да се хиля на нещо. Съсредоточавах се върху най-малкото нещо, което ми носи радост и го увеличавах. Например - чаша хубаво кафе. Ама да го изпиеш наистина с кеф. Да си купя нещо дребно, което харесвам. Бях си взела химикал с ярко розово фламинго с ярко розово пухче на капачката, за да си пиша с него всеки ден списъка с покупките. Изобщо малко като лудите, но такива всекидневни малки радости ме държаха на повърхността. Ще се справиш, но и трябва да положиш малко усилия да ти е приятно на теб самата.
Здравейте ,
Имам натрапчиви мисли . Не пия антидепресанти и се справям сам .От време на време ходя на психолог. Търся приятни и позитивни хора за разходки от София.
Имам натрапчиви мисли . Не пия антидепресанти и се справям сам .От време на време ходя на психолог. Търся приятни и позитивни хора за разходки от София.
Здравейте ,
Имам натрапчиви мисли . Не пия антидепресанти и се справям сам .От време на време ходя на психолог. Търся приятни и позитивни хора за разходки от София.
Имам натрапчиви мисли . Не пия антидепресанти и се справям сам .От време на време ходя на психолог. Търся приятни и позитивни хора за разходки от София.
Здравейте, най-накрая се престраших да пусна тема тук и да споделя състоянието си, което датира от доста време насам. Покрай пандемията и социалната изолация и в последствие бременността и майчинството ми, изгубих доста социални контакти. Отглеждам сама детето ми в град, в който нямаме роднини, приятелите ми също са в други градове основно. Преживявам труден период с отглеждането на детето ми сама, той е още малък, не разбира, тръшка се, аз се изнервям. Отделно диагностицираха майка ми с нелечима болест и се разделих с мъжа ми. Нямам светли перспективи за връщане на работа с малко дете, което предстои да тръгне на ясла и да боледува често. Започнах да си говоря сама, един вид, за да ми олекне. Проблемът е в това, че говоренето ми е изцяло негативно, постоянно мърморене, изливане на негативизъм, от което после не само не ми олеква, но после се чувствам виновна, че съм изрекла на глас неща в яда си, които са пресилени. Чувствам, че по този начин се пренавивам допълнително, ставам все по-негативна. Как да спра този порочен кръг? Има ли някакъв мисловен трик, който да ми помогне автоматично да спра да бълвам негативизъм? Да уточня, че не чувам гласове, нямам халюцинации. Отговорна и организирана съм, не изпадам в дупки, тоест мога да си върша сама ежедневните задължения, справям се, храня се добре, нямам проблем със съня или теглото. Ако е някакъв вид депресия, то тя не ми пречи да функционирам нормално и да си върша задълженията. Просто изказвам на глас нещата, които ме натоварват и оттам още повече се пренавивам. Някой, преминал през нещо подобно има ли? Ще се радвам да споделите как успяхте да се справите. Благодаря.
Преди години на работа имахме човек с подобен проблем, запалихме го да цъка на разни ненатоварващи стратегически игрички, започна да си излива негативните емоции там и каза че се чувства по-добре откакто играе. Преди това като започнеше да върши нещо и започваше да псува предметите или себе си и не спираше докато не свърши, после доста намали. Иначе с колегите си се държеше добре и е нямало други оплаквания, освен че трябва да го слушат. Не знам дали при теб би имало някакъв ефект, но може да пробваш.
Един трик, който на мен сякаш ми помага, когато вляза в негативен цикъл - взимаш си една тетрадка и всяка сутрин след ставане пишеш за какво благодариш от вчера/последните дни. Важното е да пишеш - не просто да си го мислиш/казваш, а да го пишеш физически, с ръка на хартия. "Благодарна съм, че.... Благодаря на себе си, задето вчера... (си купих кафе, когато имах нужда/не се развиках на детето)"; всякакви такива неща, които те карат наистина да се чувстваш по-добре и благодарна, че си си ги дала или са ти се случили. Доста променя фокуса, опитай 
Според мен е от умората, особенно ако няма кой да те смени, детето тежи доста. Всеки човек е попадал, във някакви дупки, не трябва да го мислиш и да му отдаваш такова значение, защото ще задълбочиш нещата. Намери си книга, която ти харесва наистина, а не само да четеш по енерция. Или пък вземи някой речник, на испански, немски, сръбски ако щеш, започни да учиш езика, за да си "блъскаш" мозъка и да не мислиш за простотии.