Буйно и трудно дете

Мира06, преди повече от 30 години имах съседи. Възрастни родители на малко дете, работници. Детето имаше проблем с говора, трудно му се разбираше и не ходи много-много на градина. Май само на предучилищна. Гледаше го възрастна баба. Но не го занимаваше. И да, тогава кой ли беше чувал за диагнози и логопеди и всякакви терапевти. Пооправи малко говора детето и тръгна първи клас. Ако сега класове от 25-26 деца ви се струват големи, то тогава бяха по 32-33-34 деца. Детето се затрудняваше да се научи да чете - слагаше едно Ъ след съгласните и не разбираше как да образува сричка. Учителката казала на родителите, че ако не го научат да чете до края на година ще го остави да повтаря. Да, тогава се повтаряше. И тръгна майката да моли мен и други гимназисти да помогнем на детето. Но и ние не знаехме как. Нито как да привлечем и задържим вниманието му, нито как да обясним това, което не разбира. Нормално, не сме педагози и терапевти, както и родителите не бяха. И детето повтори първи клас, само, бе в помощно училище. И така си завърши помощното училище. Научи се да чете, да пише и да смята. Говори ясно. Но, няма средно образование. И животът му е белязан. Защото бабите и масата родители не бяха чували за дислексия, хиперактивност, дефицит на внимание, частни уроци...
П.п като беше в шести клас в помощното училище, детето оправи домофонната система на входа, която не работеше. Аз имам две висши, но това не го мога. Но пък дъщеря ми ходи на ментална аритметика и специалист по дислексия.

И двамата ми свекъри не могат да пишат като хората. Така че съвсем не всички са се научили да говорят правилно, четат и пишат тогава.

Значи за дислекция, за проблеми в говора след 4 вече съм съгласна , че трябва да се заведе някъде, но защото се тръшкало, тичало , било буйно и не говорело много правилен български за дете на 2г и 10м не съм съгласна!

Мира, всъщност не казвам точно това. Питаш как едно време и как го израствали - не са го израствали. Но всяка култура има набор от средства, които -  ако възрастните не са тотално незаинтересовани - осигурява едно нормално развитие на децата откъм физическо, интелектуално и социално ниво. Това, че са расли по една сюрия деца е било предимство за децата, защото малките са се учили от големите. Децата са били впрягани в домашните дела и са се научавали на основните човешки дейности - развивали са физическата си извържливост, сръчност, логика. Децата са били постоянно покрай възрастните. Но и много деца са били оставяни да растат като трева. В този смисъл това, което казвам е, че сега детето трябва да бъде въвличано в домашните дела, възрастните да общуват с него, но при положение, че детето не проговаря "като другите деца", вниманието трябва да е повишено и да се положат малко повече усилия, да му се дава възможност да се учи. Най-простото - водите диалог с детето с кратки фрази, с наблягане на местата, където виждате, че детето греши. Когато готвите - викате детето с вас, обсъждате това, което правите, давате му нещо да помогне. Когато баща му прави нещо - вика го с него, и той нещо му показва, задава въпроси, отговаря на посочвания, на върпоси и т.н. Следите реакциите му и се напасвате. Все пак трябва да следите детето какви сигнали подава в комуникацията и да подпомагате тази комуникация. Децата се научават да говорят със слушане, наблюдение, опити и грешки, повторения по стотици пъти - това им е в природата.

В момента си малко на отричаща позиция, изпитваш недоверие към колегите в градината, изобщо подлагаш под съмнение нещата, които са се случили, не са се случили и това, което започвате да правите, трудно е доверието и към хората в градината. Но все отнякъде трябва да започнете. Дали детето е за обследване няма как да кажа наизуст, това ще покаже времето. Към момента започвате работа в градината с колегите, вкъщи с повишено внимание се занимавате с детето, особено общуването с него, поставянето на дребни задачи и въвличане в общи дейности, защото това ще подобри нещо, което обичайно не се харесва, но е важно - да внимание и самоконтрол според възрастта. Не е нужно да се паникьосваш, но не е и нужно да си затваряш очите и да минаваш във фаза "а едно време...". Едно време тези, които са били по-напредничави не са си оставяли децата да рестат като трева, а се занимавали с тях, просто е било в контекста на бита.

Мира06,ти поиска помощ и съвет. Получи съвети. Нагоди ги към твоето дете. Градината е много по-толерантна от училището. Сега ти се струва рано още, но четири години са нищо време. Едно ново затваряне, няколко боледувания и годината е изгубена. В училище, ако не се овладее поведението и не се навакса говора, детето ти ще има сериозни проблеми. Не губи време. Не отлагай и часът за обследване. По-добре да отидеш и да ти кажат, че всичко е наред, отколкото да не отидеш и да пропуснеш момента. Когато знаеш какъв е проблемът (в случай, че има такъв), то тогава и ще знаеш от каква точно подкрепа има нужда детето ти.
Синът ми до към втората година не даваше телевизорът да се гаси, а две години беше отглеждан от баба си по цял ден (игра на фона на телевизора), но на фона на канал за класическа музика. Това му харесваше на детето тогава - концерти и опера. Да, детето не даваше на баба си да гледа нищо друго. После откри бейби тв. Нито проговори английски, нито му попречи на българския. Проговори още на 1 годинка, ама три жени не млъквахме около него и рано осъзна значението на езико за комуникацията. И аз имам грешки, например, че не настоявах да прави определени неща, а го оставих да следва до градината своето си развитие като темп и интереси. Ами сега хич не иска да се занимава с предучилищна подготовка.

Аз пък ще те успокоя. На тази възраст е много характерно да се тръшкат след градината. Изливат си емоциите пред мама. Много вероятно е гладен и жаден. Така че вземи храна и вода. Освен това, и жегата оказва влияние.

Не , аз не отричам нито доктори, психолози, затова единствено аз в групата го записах за ресурсно, а има и други дечица дето не говорят. А по отношение на госпожите и лелките са супер внимателни и мили, очарована съм от грижите и търпението , което полагат с моя син и със всички останали.Той ходи от месец и половина на детска без прекъсване, направо като влезе през вратата, пуска ми ръката и с тичане влиза сам вътре и всички му се радват.С психолога и логопеда ще започне работа сега от 15 септември и искам да видя и да изчакам все пак.Примерно вчера и онзи ден , нито веднъж не се е тръшнал и настоявал за ТВ и телефон, някак си е по-спокоен, занимава си се, също и аз със него, рисуваме, цветни хартийки , аз изрязвам, чета му и показвам от детски книжки, нищо , че вече са скъсани.Не се самоуспокоявам , но вчера особено страшно много думички повтори след мен, но му ги казвам бавно и ясно, но все още , като го питам ме гледа умно , но не отговаря.Веднъж само да ми отговори на въпроса ми , пък било и на на неговия език, ще си поотдъхна.🙂🙂

Спокойно, в период на събиране на информация е. Освен това, както казах градината много товари. Вероятно към Коледа ще се отпусне и ще проговори.

Ох, и ние ще трябва да започваме работа с логопед пак....

Моето е почти същото и е на две години и два месеца, момиче. Не хвърля яйца, защото не може да си отвори хладилника, само камерата в долната част. И защото знае, че с тях готвим. Тъй като нямам помощ (родителите ни са в работоспособна възраст в други градове), си я викам при мен да помага в готвене, чистене и да я забаламосам поне малко. Още от захранването готвя. Има мноооооого книжки, четем постоянно. И все пак чат пат гледа пепа, падингтън и маша. Телефоните ги избягваме, освен да й покажем някоя снимка или като сме на пикник да си пуснем песнички. Покрай книжките и песничките още от миналата година  доста ги понаучих и аз. Та също и пея, танцуваме, редим бебешки пъзели, рингове, има къщичка с формички, детски боулинг, обръч. Обича да рисува, купила съм пастели и тебешири. Доста от стените са изписани. От скоро ходи на градина. И ми прави впечатление, това, което отбеляза Рокстар, че е супер гладна като си я вземем. Казват, че яде, спи и е спокойна. А като я вземем става ужас. Уж за няколко часа, а аз съм по-изморена от преди по цял ден с нея. Насилва се да реве, дави се, тръшка се, от два дни се буди и нощем, неспокойна е. Ще тръгвам на работа и не знам как ще се справя, рева денонощно. Ще се прибирам най-рано в 19, ще я виждам за по два часа и после ще трябва да готвя, за да има ядене като я вземе баща й на следващия ден. Чувствам се смазана, три пъти се буди тая нощ.
Не спирам да говоря и обяснявам за всичко, в една тема бях писала, че и за заварките съм обяснявала (стана въпрос покрай катерушките). Ами не говори, аз си я разбирам като й се ходи до тоалетна, яде или някакви елементарни нужди, ако я боли нещо и т.н. Но дори името си не може да каже. Повтаря думички, но ако е на кеф. Изобщо съм съсипана, не ям, не спя, а тепърва започва, това е нищо.

Аз на свой ред ще кажа, че уважавам и оценявам всички коментари и съвети, които ми дадохте!Някак си съм по-спокойна , събрах си мислите, взех някои решения как ще процедирам по-нататък с детето си.Наистина много ви благодаря за съветите, много ми помогнахте първо да се погледна себе си и своите грешки, а детето е отржение на нас самите.Да сте живи и здрави и дечицата ви майки🙂🥰

В градината им дават много малко вода и следобедна закуска към 16 ч, но и тя е малко.
И аз се чувствах така. Все едно ме беше газил влак. В един момент моят син започна да плаче всяка сутрин и се отказах да го водя на градина.

Тя е в частна, защото не я приеха в държавна и са малко дечица. Не знам дали има значение. Но винаги носим вода и на отиване и на прибиране и пие доста. Дано поне вода им дават или да им държат шишенцата на видно място. Боли ме физически, по цял ден я мисля. Имам чувството, че аз съм сбъркана, не тя 🥺

Така де. Дават малко вода, да не се ходи много до тоалетна. Кошмар... отсвирих аз частната. Но имах алтернатива (баба).

Наистина ли не им дават вода?Моя син пие постоянно вода и си я търси,ако не им дават е много тъпо и гадно.

В нашата детска не се позволява нищо да се внася, нито вода, храна, играчки, а само дрешки.Пият от чашки алпака , които непрекъснато се стерилизират и чашките са под непрекъснато разположение на децата , сами отиват и си взимат.Отначало ми се видя и моя все жаден, но им направих забележка и явно има ефект, защото след детска нося вода , но не пие така жадно.Иначе все още яде само хляба и плодовете😟