Любители на Котки - Тема 149

Спомням си, решила съм да ходя на екскурзия от водопадите Викотрия до Дар ес Салаам. И си търся билет. И се оказа, че билетът е ... о, ужас! София- Абу Даби - Йоханесбург - Хараре - Вик фолс. Да бе! 50 часа! Как па не!
И така и така ще се спира, ще спра. Ама в Абу Даби съм била, в Йобург също, така че къде - в Хараре... Намерих си хотел, букнах си всичко, ок съм. И 1 седмица преди това се виждам с приятелки от детството, разказвам, и едната ми вика: Имам приятел от университета (в Мюнхен), който е от Хараре и си живее там. Ще те запозная! И ме запозна, онлайн. И той като се трогна, че някой иска да види столицата им! Не само водападите! И като реши да ме обгрижва! Отказах си трансфера до хотела, Мутаса (като царя в Цар Лъв) ме взе, пък ме заведе до хотела... и после на купон. Точно бяха минали изборите и след 2месечно въздържание от публични мероприятия и купони народът беше като отвързан! И беше мега як купон! В една голяма зала. Почти нямаше алкохол. Хората танцуваха и се радваха до зори без грам стимуланти!  После ме остави в хотела... и после пак програма... ) След това ме качи на самолета,  пристигам във Вик Фолс, там цените са зверски!!!! и там съм си букнала общежитие (хостел) за 18 жени... и се събуждам и до мен -мъж. Не в леглото, но на съседното. Оказа се едив пиятен млад испанец, много як... объркал мъжкото и женското общежитие. И решихме заедно да ходим да гледаме водопадите Викория. Взимам си аз паспорта, един дъждобран и кр. карта - туй то. И по път се запознахме с 2 испанци, и те от Барселона, като Фернандо. И както си ходим и гледаме водопадите, те рекоха, че откъм страната на Зимбабве е по-красиво. Хубаво, минахме границата да видим. (то егати границата, 1 мост) . По по моста, имаше някакво калпаво КПП, минахме. Верно голяма красота водопадите, оттам минава и самото горно течение на река Замбези! Чакахме залеза, много хубаво... и вече се стъммва и тръгваме да се прибираме. Ииииии... трябва да мина границата... но съм със single entry visa (виза за еднократно влизане)... и няма връщане. А на мен целия ми багаж в Зимбабве! Та кърших ръце, хеле издадоха ми нова виза. Но вече тъмно, къв 9 вечерта. И ти казват граничарите - вървете по десния път, че по левия стоят лъвовете. Ама без майтап! Това си е резерват и там животните си щъкат между хората! Срещу моето общежитие имаше семейство слонове! Но там почти няма превозни средства, няма асфарт, хората си вървят сред зебри.
И така, на гробна тъмнина се прибрахме. През джунглата, вървейки на лунна светлина, стъпка по стъпка като слепец в тъмнина... не, не настъпихме лъв по опашката. Този път ))

но такава тъмнина, каквато см виждала в Нигерия и Малауи никъде не е било...