Споделете 2.1

В петък Еми ми дари усмивка.  Днес с малкия пък учихме цветове и броихме (установих, че вече с лекота брои до 5, когато е на кеф). Обърнахме къщата наопаки и ми е кеф! Изядохме една топла питка, която опекох на обед - познайте кой ще плаче над кантара  .

Успешен пръв работен/яслен ден утре!

Споделям, че ми е много мъчно... Много... Две седмици и заминавам и повече никога няма да живея тук както преди... Само по няколко дни месечно и през ваканциите... Толкова ми е мъчно че няма накъде повече...

Мърморанке, напълно те разбирам. И за мен беше голяма промяна от Добрич да дойда в Пловдив. Утехата ми беше, че в началото живеех на улица, която приличаше на една друга в Добрич.
След 9 години прекарани тук, плюс съпруг и 2 деца, тук ми е дома. В Добрич се чувствам като на гости, малко ми е странно. Дори един път забравих къде стои солта.

Аз много се надявам да си намерим квартира със Стефан... Просто живяхме една година заедно вкъщи и ако сега съм си с него ще ми е по лесно... А и нали ви казвам, почти нямаме проблеми като живеем заедно, от онова естество "стоиш много  на компютъра" "не ме чуваш какво ти говоря".

Споделям, доживях до понеделника
Уморена съм до смърт, имам чувството, че ако ме оставят ще спя непробудно цяла седмица.
От друга страна съм удовлетворена и щастлива.
Защото се справих, резултатите са добри и... си върнах донякъде вярата в някои неща, които смятах за безвръзвратно изчезнали и загубени.
Вчера една жена неочаквано ме накара да се усмихна, преди малко една съфорумка също, друга преди няколко дни ми помогна в напечен момент...
 
Бях забравила колко е хубаво, когато все пак доброто взема превес. Спомних си.
Пожелавам ви същото.

Отърквам се в теб виртуално и дано ме достигне същото по отношение на трудна и важна моя цел.

Поздравления за свършената работа!

Днес закарах малката на градина и първата ми работа след това винаги е да налапам цигарата в колата на музика на макс.Обаче НЪЦ, нямам огънче.Прерових си чантата, жабката, всички джобове по вратите и тъкмо да ме връхлети кошмара на пушача с цялата си сила и взе че ми светнА баш на кофти ляв завой към Студентски град.И кво праЙм... Щрак аварийките естествено, щото съм си авария целоживотно, ресто на ръчната на свободна скорост, за да съм на нисък старт и тръгвам като труженичка от висшата класа да си прося огънче от околните шофьори. Ма много услужливи тез мъжове-шофьори брех! Чак не можах да си избера от кого да си възпламеня цигарата.Дали заради самата мен, или за да се изнеса по-бързо от завоя бяха така отзивчиви не зная, но ни една майна не отнесох, а няколко :"Приятен ден!" Значи ФаШтам окото все още.

Намерих си правописна грешка и си я оправих, че само полиция не ме е подгонила още, било то и правописна. Искам белезници, но не и тук у форумО.

 Споделям - днес оставих децата на детска. Щерката вече стара пушка веднага си намери от миналогодишните гаджета, но малкият(за първа година) плака толкова жално, че ми скъса сърцето и само ме целуваше.
 Иска ми се да отида да го взема по-рано, но точно днес имам много работа и няма да мога. Гадно ми е.
 По-голяма лудница за първи учебен ден не бях виждала - градината в недовършен ремонт, ревящи деца, други, на които никой не може да каже в коя група са, огромна опашка пред кабинета на сестрата(връща родители, скандали, деца гледащи стреснато защо аджеба на първият им учебен ден мама се кара с някой).
Издирваме учителките; в групата на първолаците(т.е. първа група) нямаше и една играчка за да залъжем малчовците, които ревяха в един глас. По непонятни за мен причини играчките били прибрани.

Споделям- днес за първи път заведох синът ми на детска градина... детето се държа мъжки не плака и като че ли беше спокоен ама като че ли... Затова пък аз сега място не мога да си намеря от празнота в къщи и глухота ... ще лудна ....

споделям, че понякога Сакри ме побърква от радост

 Нататрузиха ми работа, от която винаги съм се страхувала... Миналата година пак направиха опит  и на мен ми избиха херпеси от страх дали ще се справя. Слава Богу тогава ми се размина. Сега вече няма да има мърдане . Боя се...
 За да ми е по-весело: Днес е хладно и аз се тревожа дали скъпоценния ми син ще се погрижи за себе си в детската градина и няма да стои по къс ръкав и да мръзне.
 Вече трима колеги си намериха по-добре платена работа и напускат, а аз все още нямам алтернативи, а искам.
  Опитах да туширам тревогите посредством натъпкване с храна ... Ами... не се получи, но пък получих прекрастна тежест в корема .

вчера за малко да ми сгазят детето 

действието се развива на уличката на която е Дъблин, Ескада, Бата, малко след Дъблин посока Витошка
та минава въпросния малоумник, аз и мъжът ми с бебето в количката тръгваме да пресичаме зад него, но той решава че ще кара на заден и с рефлекси и скорост достойни за "БЯРЗИ И ЯРОСНИ" излита на зад към нас, това да погледне какво има зад него....... НЕЕЕЕ.... БЪРЗА нашия,
добре че татето извади завидни рефлекси, затича се на зад, обърна количката /добре че е супер маневрена/ и вместо да ни удари странично на количката, успя да я направи успоредна на колата и така успоредно, колата само я подбра, като бебо остана извън обсега / има метални рами отстрани количката и се хлъзна по тях колата и я избута встрани/ някакви жени се разпищяха, мъжът ми му тропна по колата и тоя най-сетне спря.

и егати нахалството гледаше ни абсолютно невъзмутимо, а жената до него направо ЗЛОБНО. дума не казаха, не слезнаха дори .....
щяха да сгазят едно дете заради едно паркинг място и изобщо не се трогнаха, а напротив, щяха да ни убият с поглед ако можеха...

боже  добре че количката ни е супер маневрена, добре че мъжо извади рефлекси и мускули, защото когато колата ни удари, тя се наклони и щеше да падне

ох... колко бързо стават нещата 
 
хем си знам, че тук може да ти се случи ВСИЧКО ...
ама като ми се случи някоя простотия и все си викам "Само в Българея може да ти се случи такава глупост. Претенциите ни са големи, а всъщност сме едни безумно прости и ограничени хора" 

Първи ден съм на нова работа, след 3-годишно гледане на дете в нас. Като пусната в джунглата съм....Уплашена...нещата са се случвали, а аз дори и не съм подозирала. Дали ще се справя

Споделям, че погълнах два шоколада и сега имам позиви за...

Уна, важното е, че сте се разминали само с уплахата!

Стелина, честита нова работа Ще се справиш.

въх, нямаме вода.. А по тв не мога да следя и форум, и филми със субтитри    А ББ ... това май си е чиста радост от живота: еййй, не съм такава, и не познавам таквиз!! Корекция: ималО развитие в застой!

аз да споделя - ”свалих” мноооу готина мацка от форума, ще я омайвам с бира в некое култово местенце 

Una, като колоездач.... напълно те разбирам!! нямам думи... за изродите (май намерих думи  ) Карам и си мисля, какво просто племе сме. НЕма Управия...