За неразбраните майки/баби и отношения с деца/внуци

е, сега, това е донякъде и борба за власт - заяваване пред бабата, че тя не е фактор, това е като трети пубертет - ставаш родител и трябва да детронираш своите родители, че не става така да се конкурират за бебето! Обаче много от бабите директно сдават властта, тогава пък ги обвиняват, че искали само да си играят с внучето, вместо да го гледат като е болно или да пишат домашни, да го прибират от градина. Няма угодия.

Зависи от помощта. На мен тепърва ми предстои, но имам едно лошо предчувствие, че ще трябва да налагам граници.
При все, че е обяснено и от двамата с ММ, че бабите са да се радват на бебчето, а родителите да си го гледат, на няколко пъти се казаха неща от типа "другото лято ще си го взимаме на село с нас" и "ще го оставяте при нас, за да си почивате".
Нямам против, но не и толкова малко. Ще се радвам да изградят връзка, защото моите родители са покойници, за съжаление. А аз самата като малка имах само едната баба по-близо до мен.(другата беше в дом по свое желание и я виждах рядко, с дядото още по-рядко) и оценявам липсата на тази връзка.
В същото време наистина се притеснявам, че ще има опити да се изземват нашите функции и да се месят там, където само аз и ММ имаме думата.
Андариел, аз съм на мнение, че това е "функцията" на бабата и дядото. Да се радват на детето, да си играят с него. Да имат приятното време заедно.
Не да го гледат, за това сме с таткото.
За мен това е златната среда, те вече са изгледали своите деца, време е да се насладят на хубавото, да се забавляват и наслаждават, без да мислят за възпитание, хранене, търчане. Но, ако там има търкане и неразбиране, независимо от чия страна, нещата стават грозни.
Не може да се каже на детето не е позволено да яде нещото Х повече от веднъж седмично и да му се бута в устата всеки ден. Както и да се дава противоречиво възпитание- родителите казват в тази ситуация така, ама баба казва иначе.

Ние си ги гледахме сами, защото  бабите са по различните краища на страната и или идваха за по няколко дни, или им водехме децата за някоя седмица, а лятото може и месец. Така и те доволни - и ние доволни, а децата най-доволни, че има кой да ги глези повече от мен. Да са живи и здрави!

Знаеш ли каква е разликата от приказки до действие, мечтаем си всички баби , но реалностите се различават от мечтите.За нас два часа време може да са мноог реално, но в мечтите години не ни стигат заедно с внуците.Спокойно и не се връзвайте на думи.
Всичко е различно от едно време.Все си мисля за нашумелите кристални деца и деца-индиго.Дали пък няма нещо вярно, дали не се променя нещо в хората и то за добро, нагласите ни, че я докарахме до никъде нашето поколение  и следващите, да ни оправят кривиците новите ...Но факт, децата са различни ,по-умни и развити, възприемчиви ,сякаш по-възрастни от нашите на тези равни години.Много любопитни, всичко разбират и  задават въпроси над възрастта си, някак наистина нови хора растат.
Та в тази връзка ние сме динозаври и освен да ги нахраним и  физически гледаме сме много далеч от тях.Особено като са малки, имат нуждата да се развиват с бесни темпове ,дето ние не смогваме да следваме.Ако не сме в състояние да заместим родител на едно високо ниво ,добре е да стоим на забавлението и  да им се радваме.

Та да си мечтаем, безплатно и напълно възможно  е...
За големи деца, дето сами се гледат дето се вика ,четат ,занимават се и престоят е почивка, с любими баби, любими гозби, сладки приказки за род и  истории от миналото ни- става.Тогава и връзката е духовна , изградени са необратимо, има смисъл.
Другото е гости, при нужда за помощ, гушкане и обич.
Много малко старци ще се навират да обсебват родителски функции.Там вече според зависи.

О, не, само за кристални и индигови не споменавай! И не съвсем така, както го казваш, че сегашните деца били по-умни и по-развити и т.н. Ако беше така, досега всички тестове щяха да са с поменени параметри, децата щяха да ги хрускат като бонбони задачите. Да, ама не! По-добра база трупат гледаните деца, занимаваните деца, включително занимаваните от баби и дядовци.  Задават си въпроси според възрастта си. Много ни се иска да са над възрастта си, но ние сме бъгнати, защото сме им роднини. Рядкост са децата, които са напред с материала.

Нямам внучки наблизо. Заедно сме през по-дългите ваканции. Двете големи ги научихме на таблицата за умножение, да познават часовника, буквите...С голямата беше много лесно, с по-малката нещата се проточваха, но ние с дядото- упорити, амбициозни, всеотдайни. С най-малката не знаем как ще е. Може наистина децата да са все по-умни ,/ аз не вярвам на това/, но тя е у дома в стаята на работещ телевизор-фон, с таблета / телефона в ръце и може би е много умна, но не е дошло времето за часовника и таблицата за умножение. Малко се  притеснявам, но родителите наблюдават спокойно "умните " ѝ занимавки.

Само достъпът до всякакви джаджи има принос да са по-умни.
Много по-рано стигат до сложни въпроси.Не се подчиняват , искат обяснение и  обсъждане, разбиране на нещо, което бащите им спазваха без въпроси.
За мен има разлика в развитието.Вниманието на родителите  е голямо, обучението им е повече.
Все пак зависи , не всички деца са такива, основно и семейството дава тласък, деца без внимание в тази възраст може да наваксват после, но на този етап вниманието към тях е от значение.
Умни са децата, да насочиш това правилно дава резултат.

Това за джаджите е мит. И шимпанзетата могат да цъкат с пръстче по таблета, при това да изпълняват някакви задачи. Джаджите са средство, а обикновено е нужно научаването на две-три неща, за да се справи детето. Само да му бутнеш джаджа в ръцете нищо не означава.
Няма противопоставяне между изпълнението с въпроси и изпълнението без въпроси. Има неща, които децата трябва да направят без въпроси - виждаш колко са дисциплинирани и дали са наясно какво трябва на направят. Много често въпросите са "ама, защооооо" и всякакви пазарлъци как да не го направят. Вярно, и това е стратегия за справяне.

Ще напиша за пореден път: За мен е за предпочитане майка, която има помощ от баби, майчинството й минава по-леко и се навива за второ или повече деца, пред майка без помощ (по нейно желание или стечение на обстоятелствата) и съответно не й остават сили за второ.
Зная, че това далеч не е единствено условие, но И това има значение.

А защо задължително трябва да има и второ дете?!

Аз малко съжалявам, че свекърва ми беше у дома първите 2 седмици, като се роди детето. Жената е с добри намерения, но определено ми изземваше функциите с къпане, дундуркане, преповиване и др., и честно казано, чаках да си тръгне. И сега, като идват да виждат бебето, се опитва да върши нещата, които аз върша, но не става, понеже то си е свикнало с мен. Но тя е била студентка, като е родила ММ и определено го има компенсаторният механизъм и синдромът "аз го мога по-добре". Не й се сърдя, във важни моменти ми е неоценима помощ, така че мога да преживея малко мамосване (не че е имало) или желание да възпроизведе обстоятелствата с ММ като бебе от време на време.

Едва ли е компенсаторен механизъм от бившите студентки.
С доста такива съм говорила - забравили са кое как е, какво се прави.
Не знам защо се впускат да се правят на млади мамчета. Май ние с другата баба сме изключения - очакваме родителите да си гледат детето. Ако го дадат за помощ - екстра, ако не наблягаме на виното.
Но от друга страна и двете сме си гледали децата от бебета.
Преди близо 30 г. майка ми и баща ми живееха отделно, но близо до мене. Детето беше няколко месеца в болница/недоносено/ и като го прибрах в къщи всяка сутрин в 9.30 ч. пристигаха да го гледат. Буквално го гледаха седнали по фотьойлите, пред  тв. Любим ми беше въпроса към 11.30 - "Какво ще ядем?". Ми не знам - беба  е на детска кухня, аз дояждам каквото остане + малко зеленчуци. Но пък ги разбирах - единствено внуче,  искат да са с него, да виждат как расте.

Мен ми е странно как се хващат за това, че имали опит. Много от тях нямат, имат техните родители (прабабите демек), които са гледали децата им. Моята свекърва буквално нищо не можеше да прави, даже да държи бебе - и слава богу.

О, наваксва си и още как. Все едно никога не е имала дете. Изтъкна 1000 пъти, че е 'моето рожбе' и я гледа с майчинско вълнение - такова нещо към мъжа ми не съм виждала, та тя дори в трудни моменти е стояла безучастно спрямо него, но и той е 'моят'. Преди да се роди малката с него винаги е била на общи приказки няколко пъти годишно, с мен на честит рожден ден. На практика не ни е била близка и изведнъж хоп всеки ден звъни да се запише голямата баба. След няколко сериозни разговора пак не се кротна, но поне разредихме обажданията. Не уважава сина си, мен ме отсвири след раждането, само за малката пита, усеща се злоба и ревност, ама тя си е егоист.

Понякога и при някои баби го има моментът "поправка" - нещо като "с внуците ще е различно". Нещо не са доволни от това как са се развили нещата с децата им и смятат внучето за поправитилен изпит. Има го и по-хард вариантът в оправданието - не случих на син/дъщеря, но на внуче ще случа. Те така отричат, че синовете и дъщерите им са техен продукт, не само самостоятелни характери. Вариации колкото щеш, човек е способен и готов на всичко, за да намери душевен покой.

Ако бабата води социален живот и има достатъчно социални контакти-ако работи или ако има хоби,има приятелки,излиза,пътува...,няма да е вкопчена във внуците.

Съгласна съм,че ако майката получава помощ от баба ,майчинството минава по-лесно.
Но много зависи как ще се държи бабата.
Защото понякога за такава помощ си плащаш с разбити нерви .