За неразбраните майки/баби и отношения с деца/внуци

Когато съм се родила, баба ми е била на 52г. ( на толкова година бях и аз, когато се роди първата ми внучка). На 8 месеца са ме оставили при баба и дядо. Идваха родителите ми през седмица, вземаха ме само за панаира на града, беше ми чуждо.
 От първи клас бях при родителите си и на 24 май след манифестацията веднага на село до 14.09. За съжаление , две години по- късно баба получи инсулт и се простих със селския живот.
Винаги съм обичала родителите си, по онова време повечето деца ги гледаха бабите им. Имах страхотно детство.
След изписването на внучетата ми, съм била в началото около десет дни. С какво ли съм помагала? Готвя, говорим си, спомням си и споделям и за тяхното детство, колко бях уплашена, защото това малко човече зависи само от теб.
Приятно ми е да сме заедно с внучетата, но никога не се бъркам и оспорвам, каквото ми казват родителите им. Имат ми доверие, вчера повече от три часа ми е пътя и едната внучка си е докарах с колата. По- късно днес ще дойдат и другите две внучки, че бяха при другата баба.
Моите деца също ходеха при бабите си.
Имам приятелки, на които не им се гледат внуци.
Родителите възпитават, аз не мога да им се карам и наказвам....понякога прекаляват. Много гушкам и целувам.

Властните майки стават властни баби. Характерова особеност.

В традициите не съществува някаква изкривена привързаност на бабите към внуците, защото навремето майката си е гледала бебето, докато е могла, а след това, за да ходи "на къра", бабата е помагала и толкова.
Чувала съм, че някои жени били казвали, че си обичат внуците повече от децата. На това намирам две обяснения. Едното е, че тази баба навремето не е имала време за децата си, сега оценява нещата по различен начин и намира време, съответно се сближават повече.
Другото ми обяснение е, че съвсем по различен начин обичаш 30-годишен дангалак и 3-годишно  безпомощно детенце.

Бабата определено има предимство, защото на нея не й се налага да възпитава и да налага дисциплина. За пръв път тя има възможност и да поглези, и да бъде по-снизходителна, защото друг носи цялата отговорност. А и заради натрупания житейски опит и осъзнаването, че не строгостта, а любовта възпитават.

Има огромна разлика между една и съща майка, която примерно роди първото си дете на 25, а следващо - на 38. Тя коренно различно се отнася към двете. Същото се отнася и към родители, които се сдобиват с първо дете по-късно: те са много по-либерални и разговарящи, вместо строги и налагащи.

А в общия случай, и децата, и внуците се обичат само по един начин: от цялото си сърце.

И аз така. Предпочитам сами да се настроим и влезем в ритъм, отколкото някой да ми се вре в ръцете.
Баба е безценна помощ, когато искаме да излезем на вечеря с приятели, да напазаруваме спокойно или нещо. Когато яслата почива лятото, бабите се включват активно. Но баба трябва да е ваканция, празник, разнообразие , а не основно гледащо лице.
Според мен обичта идва от това, че гледаш детето на детето си без основните отговорностите по възпитание и битово отглеждане и можеш да се наслаждаваш на изцяло на хубавата част - игри и обич. И да глезиш. И да гушкаш. Предполагам, че е много хубаво.
Аз съм гледана от баба - лятото, понякога и през годината. Но майка ми е била редовна студентка на 19, а баба-пенсионерка. Та съвсем различни времена.

Интересно ми е каква пенсионерка е била баба ти при 20годишна дъщеря
Иначе си права, различни времена, не трябва да се сравняват.

Това може да се окаже много личен въпрос.

Къде написах, че баща ми е бил на 20 . Те бабите обикновено са два броя. Пък и преди 30 години не се пенсионираха на 60+.  Баба ми беше пенсионерка преди 50 всъщност. Ако не ме лъже паметта, на 48 се пенсионира по болест, и на 52 официално.

Реторичен въпрос е това
Просто преди 30-40 години жените раждаха децата си по-рано, отколкото сега. Докъм 30те си, не след. Имало е и изключения, разбира се, но изключения, а тя го извежда като правило.

Преди 1990г. жените са се пенсионирали на 55, мъжете по-късно, май на 60.

И аз мисля така. Човекът вече е на възраст, в която е и по-спокоен, и по-мъдър, готов да се радва на живота по начин, по който младите не могат - ние имаме малки деца, но имаме още и кариери, амбиции, битови проблеми, куп ангажименти. Бабата и дядото вече са малко или повече над тия неща. Внучето за тях е чиста радост и спомен от времената, когато пак са се радвали на малко бебе и детенце, но са били освен това заети, работещи, търчащи насам и натам, често неуверени и изнервени "от всичко".
Моето мнение е, че колкото повече хора обичат и се грижат за едно дете, толкова по-добре за него. Бабата и дядото са най-близки роднини след самите родители, там връзката отново е пряка, "вертикална", това си е връзка родител-дете, но през едно поколение. В повечето случаи родителите са тези, чието прекомерно его изтласква бабата и дядото "да си знаят мястото", най-често това его се проявява към родителите на партньора, но може и към собствените. Аз не харесвам това. Една от отговорностите на родителя е да си преглъща егото, когато това би лишило детето от обичта на негови роднини, дори възгледите им (естествено) да не са точно "нашите".
Съжалявам, че децата ми останаха без баба и дядо по бащина линия още преди да се родят, а по майчина също ги изгубиха с годините Винаги казвам на приятелки, когато се размрънкат срещу майки/бащи/свекъри, да се радват, че децата им имат баба и дядо, да се срещат често, да се възползват дори - така и бабата и дядото се радват, и детето, че и родителите могат малко да отдъхнат. Какво по-хубаво?

Да, и мен са ми неясни напъните да се държат бабите надалеч. И да се тупаме в гърдите, че сами си гледаме децата (все едно има някой полза от таз работа).
Ако баба и внуче са съгласни, аз виждам само ползи. И ми идва леко излишна драмата какво ще причини бабата на внучето за два часа седмично. Да, ще даде нещо забранено може би, ма надали ще е фатално.А ще даде толкова повече и обич, и внимание.

Моите родители не напират да гледат внуци. На мъжа ми майката е в чужбина, може да види детето за 2-3 дена годишно когато успее.

С всичките си деца съм ползвала за помощ гледачка, която не ми върти интриги и ми носи само ползи.

В първия си брак обаче случих на чудото, наречено "напиращи да гледат внуци" баба и дядо. Те буквално "за внуците живеят". Лично за мен това имаше преки вреди и никакви ползи. Поради което "всеотдайните" баби и дядовци ме притесняват и по възможност бих си ги спестила. Сигурно в една идеална среда бих видяла ползите, но сега - не. Истински всеотдайните хора без никакви задни мисли са рядкост.

Сигурно е личен въпрос и има един брой неизвестни величини в уравнението и съм наясно, че не всички хора са прекрасни  - ама какви точно задни мисли може да има една баба в желанието си да гледа собственото си внуче ?

Например при развод да настройва детето срещу другия родител? Та дори и без развод даже И още

Разбрах те. Явно имам щастието да не съм срещала такива хора.

Да, ако не си срещал недоумяваш как така родни баби и дядовци може да причинят вреда, вместо само ползи

Със сигурност ако имат лоши отношения с майката или бащата, бабата и дядото (даже да става дума за тяхната собствена дъщеря или син) няма да са голямо благо, защото ще внушават собствените си негативни чувства на внуците. Човещинка!