COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 5

Ооо, веригата на засегнати е много дълга, това е неоспоримо. Но когато се повтаряше, че трябва да се спазват мерки и да има някакво съобразяване, всички искаха по старому. Обаче, икономика със здравна система в колапс, не може да има. Веригата на засегнати, когато здравеопазването се срине, ще е много по-дълга и оплетена. А заведенията ще се възстановят, когато му дойде времето. Но дотогава само допринасят за влошаването на ситуацията за всички.

Това означава ли, че ако има човек неспазвал мерките и има нужда от животоспасяваща помощ, ние ще го оставим да мре? Примерно?
Защото тия неща натам водят. И загубваме човешкия облик.
И аз съм гневна. Меко казано. Може да се проследят някои от размислите ми по темата. Не са от днес. А днес съм и в паника и ужас, защото моето семейство е на дулото. И не съм съгласна с нищо от предприетото сега след лятото, обаче, какво? Да станем зли ли?
Трябва да не се допуска това.
За съжаление явно няма кой да ръководи тая ситуация така, че да претърпим минимални загуби и в здравен и в икономически аспект.
Но нека не бъдем крайни и зли.
Кой какво заслужава и подобни.

Даже напротив! Много пъти в темата сме го обсъждали. И точно заради това се искаха толкова ЛЕКИ мерки.
Но всички са заети да мрънкат, че не можели да дишат с маски, че не можело това, не можело онова. И накрая се реве, когато стигнахме до логичният завършек.
Аз самата съм го писала това за засегнатите във верига и че не е само един бранш да страда, а е цялата икономика. И сега? Какво правим?
Не искахме маски, не вярвахме във вируса и сега един куп хора остават без работа. Ама държавата да плаща? А плащали ли са тези хора осигуровки и данъци, че да искат да им се плаща сега?!

За съжаление така е по време на война. Невинни хора страдат. Реално нямат никаква вина бармани и сервитьорки, ди-джей и т.н., и изобщо всички работещи в секторите най тежко засегнати от вируса, като например и туристическият бранж, че реално живота им се преобръща с краката нагоре, губят възможности за препитание, реализация и раззвитие в сферата която са си избрали заради пандемията. Колкото и драматично и пресилено да звучи, и ние и света се намира във война с невидим враг. (Невидим защото не го виждаме с просто око, но последствията които оказва върху нормалното функциониране на о-вото и живота са много видими). Който ако не го спрем последствията ще са абсолютно за всички. Ще почне всеки да познава някого, лично пострадал когато здравната с-ма спре да функционира нормално. Откази за лечение и здравна помощ, причиняващи впоследствие лични трагедии за много хора. В тази война не можем да избегнем всички жертви които трябва да направи о-вото, единствено може да направляваме по такъв начин нещата че жертвите да са максимално безболезнени. По малко ще боли да опазим здравната с-ма на цената на рязка и неприятна промяна в живота на много хора. Още повече ще боли ако здравната с-ма рухне, което ще доведе до много безсмислена и предвратима смърт и лични трагедии за много хора.

Това не значи че например държавата не трябва да помага на хора от затворени бизнеси. Според мен трябва да изпълнят искането на бранша за 80/20. Това не са кой знае колко пари на фона на огромният бюджет на държавата. 32 000 човека само се оказва че са засегнатите от затварянето на дискотеките, според държавата, това са нищо пари за бюджета на държавата. Промили от милиардите за няколко кирливи изтребителя. Не са 100 000 както казва Алибегов. Може и Алибегов да е прав заради огромният сив сектор, ама съжалявам, който работи в сивият сектор няма право да търси помощ от държавата, да не се е съгласявал да работи без договор.

Колкото не успеят да си пренасочат дистрибуцията. Те така или иначе ще останат без работа, защото НЯМА в близките години, а може би и никога, да се възстановят заведенията и консумацията в тях до нивата от миналата година.

Така или иначе ще я плащаме, трябва ли да се товарим и с допълнителни плащания, само за да отложим това?

Ето ниша за дистрибуторите. Не намираш, казваш, разлика между разпространение при 30 човека купон и при 300 човека купон?

Ако трябва да бъда обективен, цяло лято на доста места ходих и само на заведенията тип "капанче" персонала беше без маски и нямаха кой знае какви мерки, и то не всички. Навсякъде другаде и персонала е бил с маски, и масите са си били на отстояние. Лично аз се съмнявам ресторантите и заведенята да са източник на зараза. Дискотеките - може. Ама другите според мен - не.

И аз се чудя как не разбрахте, че здравният колапс ще доведе до много по-тежък икономически колапс, ама ето, дъвчем си едно и също вече близо година.

Ами не, тези 30 днес ще са в компания на други 30 утре и други 30 вдруги ден. Да не изпадам в подробности, че сред тях има полицай, лекар, магазинер и прочие.
Нека не издребняваме, мисълта ми е, че дори и в пълен локдаун българите и хората като цяло сме проклети и все ще се намери начин да се събират и заразата пак ще си върви.

Няма смисъл, плащали неплащали, да не съм им била на ревизия. Да се спасяват, както и всички останали, кой се бори за здраве, кой за доходи. Държава Няма.

Не напълно. Но иконимиката ще се възстанови. Обаче умрелите няма да възкръснат, загубените специалисти няма да се върнат да ни спасяват от тежки заболявания, години наред няма да можем да възстановим кадрите в и без това опустялата образователна система, социалната система ще натежи от увредените хора - тези от ковид и тези със заболявания, които не са могли да бъдат лекувани или хванати навреме поради колабиралите болници. Та нека заведенията са по-важни за пазане.

В Норвегия продължава да расте броя заразени. Основният контингент е внос от други европейски държави - на първо място Полша. Засега са малко старите хора с вирус, затова и смъртните случаи са малко. Но броят настанени в болница и интензивно расте и провинциални болници, които месеци са нямали нито един пациент изведнъж имат почти пълно отделение. Правителството получава критики, че не въвежда по-строги мерки, а само ''препоръки''. Доказано е, че хората не спазват препоръките в същата степен, в която спазват задължителните неща.

Въобще не става въпрос конкретно за заведенията. Това е конкретизация, която е просто сламка от наръч дърва на кладата дето се подпали.
Нека просто не генерализиране.
Веригите са безкрайни и включват всички сектори. Просто пример, но кма специалност туризъм, например. Някакви хора са професионалисти в това, което вършат. Елементарен пример, който не изчерпва темата. Пример.
Не може да се говорят такива неща в този момент.
Трябва умереност.
Другото е ей така да си говорим, да ни олекне.

Честно казано не ми пука как изглеждам в очите ти, ама вземи и си пооправи цифрите малко. Откъде ги извади тези 320 000 персонал в НОЩНИТЕ заведения? На трудов договор? Айде малко по-сериозно. Дайте да помислим като сме толкоз състрадателни за семействата на починалите лекари и учители. На тях дали им е до дискотеки. А колкото до вглеждането в паничката на държавните служители - да напомня, че РЗИ и социалните търсят хора, може да пробвате колко е харашо да си държавен служител на "хранилка".

Когато се искаше умереност, нямаше спазване. И се докарахме дотук. Да, нещата не се изчерпват със заведенията. Но какво предлагате? Как да се случат нещата без да колабира здравната система? Какви мерки ще проработят на този етап?

Има толкова пустееща земя и обезлюдени селски къщи. Да, трудно е да го асимилираш, но ако ще умираш от глад ще се върнеш там, откъдето си избягал. То не може само в София, Пловдив, Варна и прочие......да сервираш. В моето семейство се занимаваме и си отглеждаме. Био. Истинско. Не защото нямам пари да си го купя. Земята! Но това не е за всеки. Знам, че звуча абстрактно и нереално, но ако гладът е истински глад, има спасение от него. Ако разрушителната сила на вируса продължи все така, ще се хване мотиката. Ние поне имаме и земя и мотика. Да му мислят европейците. Те ще видят глад. Утопии разни в главата ми. Ама знае ли човек. То хубаво някой да носи таблата.....но и да има какво да се сложи в нея. Светът може да се превърне в непознато място за много хора. Писахме, писахме какво ще последва и при нас. Много не вярваха. Та развинтената ми фантазия, току виж, някой ден, се превърнала в реалност.