Тези дни бях решила да уча Ирина да си казва освен първото, и бащиното и фамилното име. Та, значи, подхващам я отдалеч:
"как се казваш", тя въобще не ми обърна внимание, ама аз упорита - "как ти е името?". Тя пак се прави на ударена. На петото повтаряне:
- Как ти е името? - тя ме поглежда с най-невъзмутимия си поглед и ми отговаря:
- Дубе е. (в превод - добре е)
Та така, не ме бива и за възпитател напоследък. Да не ви разправям каква агресия се излива върху брат й.
"как се казваш", тя въобще не ми обърна внимание, ама аз упорита - "как ти е името?". Тя пак се прави на ударена. На петото повтаряне:
- Как ти е името? - тя ме поглежда с най-невъзмутимия си поглед и ми отговаря:
- Дубе е. (в превод - добре е)
Та така, не ме бива и за възпитател напоследък. Да не ви разправям каква агресия се излива върху брат й.
, ревна 
, излязохме от залата и не пожела да гледа повече. Изчакахме тати във фоайето и не иска повече да я водим на к. театър. Постановката беше чудесна, направо съм възхитена в сравнение с к. театър от нашето детство 
При нас нещата влязоха в релси, вече съм доста по- спокойна, баткото ходи на ясла и е здрав пу пу, малкия расте доста бързо и хубавее. Виктор е на настроения - ту слуша, ту не. В яслата вече се оплакват, че бута децата и отговаря на лелите и съответно го наказват доста често. В къщи има периоди в които е направо ужас, тръшка се и реве с цяло гърло, иска постоянно нещо и то точно, когато кърмя бебето например. Но аз бях подготвена за това и не ме впечатлява особено. Преди го пращах при бабите събота и неделя, но вече не го правя за да не се чувства изолиран - и без това агресията в яслата ми се струва, че е точно защото го отделяме от вкъщи, а той знае че аз съм там с бебето 
за кукла говоря. Може и Кети да е имала предвид бебе-кукла, но 
ден през ден я "хвалят", че хапи децата. Едно момченце направо е с рана, на друго ухапала пръстчето и са му правили студен компрес 
Вкъщи си обясняваме....., но тя казва ИСКАМ 
Това овенче ще ме довърши