Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно ... - 27

  • 103 826
  • 639
  •   14
Отговори
# 615
  • Мнения: 9 763
Село... Нощ... Младеж и девойка седят на пейка и гледат небето... Той я пита:
- Виждаш ли тази звезда горе?
Тя:
- Виждам я...
Той:
- Това си ти... А онази виждаш ли я?
Тя:
- Виждам я...
Той:
- Това съм аз... А онези двете една върху друга виждаш ли ги?
Тя, усещайки вече накъде вървят нещата, се сгушва в него и отговаря:
- Да, виждам ги, виждам ги...
Той замечтано въздъхва:
- Е, това съм аз на мотора...

# 616
  • Мнения: 3 234
- Още веднъж ми кажи, че съм крава и ще се разведа с теб! А сега си лягам, че ме болят краката.
- Предните или задните?

# 617
  • Мнения: 152
- Мамо, откъде сме произлезли?
- Бог ни е създал...
- А татко ми каза, че сме произлезли от маймуните...
- Е, баща ти разказва за своите роднини, аз за моите!

# 618
  • Мнения: 1 636
- Миличък, купих нови завеси, какво мислиш?
- Ами...
- Кажи честно де! Ако не ти харесват, ще ги върна.
- Не ми харесват.
- Ще свикнеш...

Дъждовна вечер с гръмотевици и вятър:
- Скъпи, прескочи до магазина!
- Скъпа, в такъв дъжд дори и куче на улицата няма да изпратиш!
- За Бога, Джордж, отивай без кучето!

# 619
  • София
  • Мнения: 678
Казват, че заради Ковид, ще се върнем 40 г. назад... ,само да знаете.. ,аз повече на детска градина няма да ходя! 🙄

# 620
  • Габрово / но е чистокръвна старозагорка/
  • Мнения: 2 038




# 621
# 622
  • Мнения: 3 584
Чехия спира разработката си на ваксина срещу коронавирус.
Колкото и да се стараят, накрая все излиза бира.

# 623
# 624
  • Мнения: 900
Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника.
На входа залепил плакат с надпис:
"За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100.
Американски адвокат, решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара,и посетил клиниката.
Влиза при доктора и казва:
- Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Доктор: Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокат : - Пфу! Но това е керосин!
ДОКТОР: - Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20 $.
Ядосан, адвоката платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал.След няколко дни отново решил да ПРОБВА, и да си върне парите.
Адвокат : - Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Доктор : -  Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът (недоволен) : Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
ДОКТОР : Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$. Адвокатът  дал 20$ и си тръгнал направо бесен. Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.
Адвокат: Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
ДОКТОР : -  За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100$.
Адвокатът  със широка усмивка (но само за секунда) взиращ се в банкнотата направо изревал: Но това са 20$?
Доктор: - Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.  Stuck Out Tongue Winking Eye

# 625
  • Мнения: 3 234
Две баби си говорят:
- Днес в парламента ще приемат закона за гей браковете.
- То тез депутати само за себе си мислят...

# 626
  • Пловдив
  • Мнения: 24 203
Въпрос към радио Ереван:
- Какво е светлинна година?
Отговор на радиото:
- Сметката за тока за дванадесет месеца...


Новини от последния час:
Бил Гейтс:
“Само ваксинираните ще имат месинджър”

# 627
# 628
  • Мнения: 9 411
"В последните дни една от най-обсъжданите теми е връщането на казармата – онази черна прокоба, която дебне зад ъгъла горките, крехки мъже и заплашва тяхната физическа, психическа и емоционална цялост.
Не бих желала да ви скандализирам, но от тази трибуна тук искам да се обявя за моментално и пълно връщане на казармата. Колкото по-бързо я върнем, толкова по-доволна ще съм.
Но, разбира се, при едно условие. Тя да е достъпна само за многодетни майки. Или за майки на особено буйни деца.
Нямам търпение да върнат казармата, да получа призовката, да нарамя пушка и да се обърна към мъжа си с думите „Отивам в казармата, съжалявам, но ще трябва да се оправяш сам“ и после внимателно и тихо да затворя вратата зад гърба си, за да не събудя децата.
Колко да е страшно в тази казарма?
Щяло да има много готвене, чистене и стоене прав в казармата. Господи, смея се през сълзи.
Колко чистене, готвене и стоене прав да има?
Откога мечтая да ми дадат един казан, да нахвърлям безразборно 40 пакета боб, 35 чушки, едно кило олио, едно кило пипер и да кажа „Яжте“ без заплахата всички да започнат да се кривят в погнуса, да имитират повръщане и да започнат да крещят „Не го искааам тоя гадеен боооб“.
Наместо това – дълги маси и десетки многодетни майки, облечени в зелените си дрехи, ядат боб разсеяно и от време на време някоя се провиква „Страшен боб, благодаря ти, че сготви вместо мен. Здраве желаем“.
Мечтая да ми връчат една четка за зъби, една кофа и да търкам фугите на коридора, докато не стана едно цяло с голямото вселенско съзнание. Да не се тревожа, че старшината не си е написал домашното, че другият старшина се е наакал в гащите, че свинското загаря, че проектът ми е две седмици назад, че трябва да се обадя на лекаря на третия старшина, за да го питам кога му е ваксината. Само аз, четката за зъби и фугата. Една майка – Буда в казармата, която чисти в пълна концентрация.
Щели сме да имаме униформи.
Чудесно. Няма да има 5 вида различни перални – една за бяло, една за цветно, една за червено, една за вълна и прочие. Край с гардеробите, край с милионите чорапи в различни размери. Два чифта униформи, три чифта чорапи и блаженството на простия живот.
Искам да давам наряд. Да стоя права цяла нощ в тишина, да наблюдавам звездите и да си мисля колко е спокойно и тихо около мен. Никой не реве. На никого не никне зъб, никой няма шарка, разтройство, кашлица, заекване. Въшките не са проблем, защото в казармата не е като в детската градина. В казармата не връщат никого за въшки, докато ти плачеш истерично в банята и се чудиш как ще ходиш на работа и ще си гледаш детето. В казармата въшките и военното дело вървят ръка за ръка.
Искам да марширувам. Нарамила огромна раница, пълна с неща, равностойни на онези, които всеки ден мъкна – две кила патладжани, кило домати, 9 пилешки бутчета, две кила картофи, лаптоп, документи, резервни обувки за децата, кърпи, памперси, зарядно за телефона, бисквити, био сок… извинете, отнесох се. Както и да е, имах предвид нещо тежко, с което да обикалям с часове и най-сетне да отслабна. Да си обърна внимание, защото извън казармата това просто нямам никакво време. Но в казармата ще имаме тичане, маршируване, клекове, лицеви опори. Всекидневен, безплатен фитнес. След 6 месеца ще съм с онези мечтани плочки на корема, които се стремя да направя от 1987 година.
Искам да си лягам рано. В девет ако може, благодаря. Вечер, щом изгасят лампите, с другите майки ще си шушукаме колко е тихо в казармата, какъв чудесен ред има, как всички си подреждат дрехите и обувките и никой не си разпилява пъзела по пода. После доволно ще се смеем преди да потънем в дълбок сън чак до 6 часа, когато всички ще ставаме заедно, а не майките да стават в 6 и половина, а мъжете да спят до осем, до девет и други блажени часове, защото „трябва да се наспят, че после са на работа“.
Искам някой друг да крещи вместо мен. След всичките години крещене „Колко пъти съм казала, че…“, „Как е възможно да …“, „Вие в гората ли сте отраснали?“ и прочие, бих искала Българската армия да ме замести в тази ми функция. Нека някой друг крещи, аз ще кимам в знак на съгласие, защото, в края на краищата, убедила съм се от опит – който крещи, е един нещастен, изморен човек, докаран до крайност, който е прав, но никой не му обръща внимание. И не само ще кимам в съгласие, а от време на време ще се провиквам „Точно така, благодаря ви, лейтенант Иванова. Благодаря ви, че си правите труда да крещите и изразходвате малкото ви останали нерви и сили, за да ни научите нас на нещо. Искате ли чаша вино и кекс? Здраве желаем!“
Искам да слушам военни маршове. Искам да отворя тази уста и от нея да не излиза за разнообразие „Олд макдоналд хед а фарм“ или „На дивана, под юргана“ а мощно да запея „Шуми Марица окървавена!!“ без някой да шътка и да ми шепне “Престани да крещиш, ще разстроиш децата!!!”
Искам и да стрелям. Да застана на онази проклета мишена, да се замисля за размера на социалните надбавки, състоянието на тротоарите в София, фактът, че не съм била на фризьор от 4 години и да започна да стрелям, да стрелям, докато всичко се оправи, не се успокоя и усетя аромата на пролетните цветя.
И когато ми разрешат телефонно обаждане до вкъщи и мъжът ми в паника ми изкрещи в слушалката “НО ТЯ НЕ ИСКА ПИЖАМАТА НА КОНЧЕТА, ИСКА ПИЖАМАТА НА ЗЕБРИ, А АЗ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е И ТЯ НЕ СПИРА ДА РЕВЕ!!!!”, аз ще му кажа “Но, съкровище мое, аз съм в казармата. Не мога да ти помогна. Трябва САМ да разбереш къде е пижамата на зебри. Знам, че ти е трудно, но аз все пак имам да браня територията ни от вражески сили”. И ще затворя.
И накрая, когато се върна от казарма, да говоря за това до края на живота си с мъченически израз на лицето. А след някоя и друга година да ме викнат в запас. Защото нивото на армията трябва да се поддържа.
А ако започне война и се наложи да ида на фронта, нима се съмнявате, че ще има нещо по-страшно и опасно от майка на три деца с пушка в ръка?
Извинете, прави сте. Има.
Майка на четири."
Автор: Елисавета Белобрадова
 "

# 629
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 5 162
Не виждам нищо смешно. Елисавета Белибрадова има нужда от преглед.

Общи условия

Активация на акаунт