Чувствам се като стара мома

==Бащата е 10 г по-млад.==

Някъде прочетох че мъжете били с не помня колко си хиляди гени , пък сега останали само с няколко стотици .
Бъдещето било на изкуственото оплождане . Мъжът бил създаден да храни и гледа потомството .

То природните закони  не могат да се  надвият . но може да се  управляват .
Всички мъже  около 40 -те години ги хваща  критическа възраст . За това се заглеждат по млади жени .
То и това е природен закон . Подсъзнателно явно усещат че не могат вече да оплождат целия свят . 

Мъжете се оказаха по  лабилни  в психиката от жените . А пък и сега с тая демокрация съвсем не им е лесно на младите . Жените поеха живота си в ръцете си  и забравиха че трябва да раждат по рано . Колкото за авторката да вдигне глава . Да изхвърли тая мисъл за стара мома .
Да се усмихне и да гледа по природните закони на един мъж и толкоз . Да се ръководи от собствената си интуиция.
Баща ми едно време казваше - жененето е като да бръкнеш в един чувал  а там само змии - хващаш една  и тя ти е късмета . Та така и с мъжете все чукове - който ти е на късмет .

Да е до нейната възраст . Ама с ергените е много сложно да ви кажа . Тия вече са свикнали  да живеят самижив живот .  Да сключват договор за мирно съвместно съществуване .
Колкото  за чужденец ли,  българин ли . Аз съм за българин .Няма да е лесно де .Но имат здрави гени . Имат си  от всичко     по малко.   Като имате предвид  другите култури  смятам че българинът е добър избор . Щото има едни природни закони ,  дето са сравнително здрави у българите . .

Аз мога да кажа само това..
Омъжих се с любов и обичах много. Винаги съм искала деца.
Сега на 44 съм разведена с дете и не гледам назад с огорчение.
Вярвам,че пак мога да срещна любов, но друго дете вече и да искам няма да имам.
Природата си е природа. Приоритетите също.

Рози и Бодли, не виждам как твоята житеиска история помага на авторката.
44 години са нещо напълно различно от 32 във репродуктивно отношение.

Любовта не е вечност винаги. Но ако има мисъл за деца има срок.
Хубаво е нещата да са съвкупност. И да,момичето има време, за мен е точно във възрастта, в която и е времето.
Но ако залиташ в идеализъм пропускаш моменти.

Уау, 26 страници и 2-3 постинга на авторката.
Май всеки си пише неговите си болки.

Към авторката. Аз познавам страшно много емигранти (настоящи и бивши) в същото положение. Мъчили се да градят нещо в чужда държава от 0та, докато се обърнат назад, годините минали. Ако се върнат в България, установяват, че животът им е бил спрял. Е, почти.
Аз лично не мисля, че е добра идея да се връща човек в чужбина. Още повече, след като емпирично е проверено, че точно в това е било същината на проблема. Значи на млади години 20-30 там не е намерил/намерила подходяща среда и напасване, то сега тепърва ще намира. Отделно, толкова цветнокожо население има, че белите са кът. Е, то не е задължително де, въпрос на вкус ... но все пак!
София е по-малък град, да. Но това е, с което разполагаме.
Климатът поне е по-добре. Има и море (на изток и на юг).
Има и доста фирми за работа. Кол центровете гъмжат от млади хора.
Факт е, че България и София дръпна много за последните 10 години. И за човек, който не си е идвал често, наистина си е шок ...
Мислел/а си е, че в чужбина е стигнал/а до нещо по-технологично, по-напреднало, по-платено. А накрая се оказва грешно. И виновни няма. Просто промяна на макро ниво.
Хора има достатъчно, включително и свестни. Но напоследък май трудно става "мачването". Претенциите са все повече, недоверието и лицемерието също. За 10 години манталитетът много се промени. И не само в България. Може и социалните мрежи да имат вина за това. Все пак хората се намират, де

Чакам дуплика от Невена

Подписвам се под написаното от Танграта с три забележки, които не оспорват написаното от него.

1. За климата е спорно. Лондонския, с меки зими и по-хладни лета ми харесва повече, но това е въпрос на вкус.

2. За връщането в чужбина - зависи колко приятели е оставил там и колко е заварил в България. Индивидуално е.

3. Да, България и София дръпнаха много, признавам. Даже с мъжа ми сме обмисляли да идем да живеем там. Не знаем, обаче в кой град и район е авторката. Ако трянва да избирам между Нюкасъл и София изборам София без да се замисля, но ако изборът е между Лондон и Разград  или Ямбол май бих се върнала в Лондон.

А авторката може да си пише усилено с левенти от форума, които са я контактнали на лични и да няма време да пише в темата.

Ако все пак чете я съветвам да драсне какво обича да прави, какви мъже харесва. Сигурна съм, че тогава би получила и конкретни предложения.

Бг мама е новият Тиндър

Междудругото е хубаво да четеш мнения на даден човек по различни теми, за да му разбереш мисленето и дали съвпада с твоето. Да, факт е че хората сме различни.
Така, че няма лошо и тиндърски функции да има форумът.

Важното е младите да са щастливи

Има ли значение къде ако се случи
На мен примерно форума ми е много полезен и в същото време вреден:)
Ама имам ли време влизам ,колкото и пъти да се заричам край

И на мен форумът ми вреди, но съм направо пристрастена. С реални хора дори не ми се общува. Досадно ми е.

Аз пък въобще не го приемам на сериозно. Това ми е виртуалният еквивалент на люпенето на семки. Не ме наяжда, но ме занимава

Аз още съм на фаза искрено и лично Днес пиша искрено,а утре си казвам Рози защо се вживяваш толкова Чак не ми се отваря Но критиките са ми добър урок

Кой знае, може да ги сгодим двамата млади тук - имаме си авторка, вече си имаме и кандидат за запознанство.