Идва есен с шарени листа и ни носи втората черта. ~бебеправене 379~

  • 31 774
  • 754
  •   1
Отговори
# 75 22 септ. 2020, 13:52 ч.
  • Мнения: 1 787
Цитат на: Winter11 в вт, 22 сеп 2020, 13:05
На 24 - в четвъртък, извинявайте, вече съвсем не съм добре
Редактирам се, че теста е с чувствителност над 10 и затова му вярвам и се разтроих, защото според мен не може днес да е по-малко от 10, а на 24 да е повече от 20 например
Може може, може днес да е 0 и на 24ти да е 50 Grinning
Това не е точна математика, след имплантация чхг започва да се продуцира и е крайно индивидуално с колко за всяка жена и ембрион.
Пожелавам ти положителен кръвен след 2 дена и тогава вече ще ти се карам защо си ревала депресирана съвсем излишно! Айде дано!

# 76 22 септ. 2020, 14:54 ч.
  • Мнения: 408
Как се справяте с гледката на майки с колички в парка,бебета във Фейсбук и  бременни жени с коремчета.Нещо ми е много трудно напоследък,много ми е тъжно.А иначе никога не завиждам на хората и винаги се радвам на чуждата радост,но ми се случва сега нещо.Даже след преживяното си гледам всяка вечер една звездичка на небето и си казвам,че това е нероденото ни бебе.Бях много благодарна,че съм останала жива след ИБ,но нещо напоследък ми става все по трудно със всеки изминал ден.я

# 77 22 септ. 2020, 15:32 ч.
  • Мнения: 730
Jaienvie, аз не си спомням някога да съм завиждала за каквото и да било и винаги съм била много скромна в това какво искам и съм била щастлива с малко. Но желанието за бебе е съвсем различно чувство и аз също не се справям, когато някоя позната ми каже, че е бременна. За "късмет" всички около мен забременяха точно сега и започнах да избяхвам близките си, които са бременни. Няколко месеца се правя на "заета", защото не исках да чувам разказите за ритничета на най-близката ми приятелка, с която сме израстнали заедно. Още не съм си виждала племенничката, която вече е на 4 месеца, но не мисля, че ще се справя психически и ме е страх, че ще потъна в дупка, когато я гушна.
Мъжът ми също се разстройва. Негов колега му се обади, за да се похвали, а ММ посърна и ми каза, че се чувства ужасно и че не са се чували с месеци, но сега точно за това да му се обади. Беше съкрушително да го видя така. Той го приема по-тежко от мен даже и като види бременна на улицата рязко ме обръща в другата посока и засилваме крачка...
Трудно си е дори да не си имала бременност, а да го желаеш, камоли при аборт или извънматочна. В крайна сметка ще го преодолеете, особено, когато се появи бебчето ви.

# 78 22 септ. 2020, 15:48 ч.
  • Мнения: 2 529
Днес стават 10 месеца откакто загубихме бебчето си. Не издържам около бременни жени и новородени, не ми е приятно и да се виждам с приятелите ми с деца защото винаги искат да седим на детски площадки където има бременни и новородени.
Трудно е когато основните неща които човек обикновено очаква да постигне в живота си и другите очакват от него не се получават. Лошото е че хората най-малко разбират точно репродуктивните проблеми и са най-малко толерантни.
Докато не намерим ние вътрешен мир ще е така. Дали чрез дете или когато се откажем от тази идея, но нещата няма да се подобрят докато ние не сме готови да продължим напред.

Аз лично прекарвам време със семейството си, чета книги и се опитвам да си правя хобитата (главно свързани с изкуство), защото така се занимавам с нещо и няма нужда от други хора.

# 79 22 септ. 2020, 16:05 ч.
  • Мнения: 2 058
Jaienvie, Kris_ti, може би не е моментът точно сега да се включа, но ще го направя защото знам как се чувствате.
Племенниците ми станаха на 13, 9 и 2 години, децата на моите приятели пораснаха, повечето са вече ученици.
През всичките тези години съм гледала и мечтала и нашето чудо да се случи.
Плакала съм многократно и съм се чудела защо при другите става, а при нас не.
Отговор никога не съм намирала.
Но мога да кажа, че най-кофти се почувствах, когато след като разбрах, че на моя съпруг на брат му приятелката е бременна и започнах да ги избягвам и да не искам да слушам за бременността ѝ, а на третия месец ембриона спря да се развива и се наложи абразио.
Тогава се чувствах виновна, все едно нещо е зависело от мен.
На шестия месец, когато подновиха опитите, им се получиха нещата от първия път.
А ние все още си чакахме нашето чудо. Бях се обезверила и повдигах въпроса пред съпругът ми да си осиновим дете, като успоредно с това през последните години си посещавахме репродуктивен специалист.
Мъжът ми не даваше и дума да стане и ми казваше: "Обещавам ти, че ще си имаме наше дете."
Още не мога да повярвам, но обещанието му е на път да се изпълни. След по-малко от два месеца трябва да се роди нашият син.
Дано всичко е наред, но вече съм убедена, че нещата се случват, когато не се отказваме и когато е писано. Никой не знае кога ще е това време, но всеки ще си извърви пътя до заветната цел, а аз ви пожелавам да е с по-малко препятствия и да е пряк.
Jessito*,  Heart

# 80 22 септ. 2020, 16:14 ч.
  • Мнения: 408
Ами и аз така се правя на заета,уж че защото скоро съм оперирана.Не ми се излиза с приятелки с деца,нито ми се коментира какво чакаме ние,че още няма бебе! Искам да споделя с някой наистина как се чувствам,но дори най близките приятели сякаш не разбират или пък става едно такова неудобно,като че е станало нещо от което трябва да се срамуваме и е по-хубаво да "не го мислим толкова,защото се случват и такива неща" а от друга страна не искам да се озлобя към хората,защото нито бременните са ми виновни,нито децата в парка,никой.Но честно казано не вярвам и да ми мине докато нямам свое дете.

# 81 22 септ. 2020, 16:19 ч.
  • Мнения: 2 058
Абсолютно си права и за двете:
Никой, който не го е преживял не знае как се чувстваш и няма да те разбере. Това е 100% сигурно.
Права си, че и няма да ти мине преди да гушнеш своята рожба.
Важно е двамата партньори да се подкрепят, защото всеки го изживява по свой начин, независимо колко го показва.

# 82 22 септ. 2020, 16:27 ч.
  • Мнения: 408
m-angel пожелавам ти всичко да бъде така,както си си го представяла и всичките години на болка да се забравят на секундата,когато прегърнеш своето бебче.Тук в тази група е толкова лесно да се зарадваш,когато някой се радва и да се разплачеш,когато на някой не му върви.Но това при мен се получава само в групата,защото знам че тук всеки води своята битка и може да разбере как се чувствам и аз

# 83 22 септ. 2020, 16:46 ч.
  • Мнения: 38
Здравейте, момичета! Редовно ви чета, но време за писне почти не остава - работата, детето, училището...
Започнахме втори опит. Бях на изследвания и док каза пак на спонтанен цикъл. Не знам какво да очаквам, при условие, че миналия път имах само 1 яйцеклетка и тя не се оплоди. В понеделник започваме с инжекциите и дано това да е нашия успешен опит.
Успех на всички и повече + тестчета.

# 84 22 септ. 2020, 17:41 ч.
  • Мнения: 1 828
Жизел, и една стига за успешен опит, успех!
На Уинтър написах и в другата тема, на осми ден и то на тридневни е мнооооого рано според мен. Първо кръвен, след това уринен, за спомен. Аз също ги правих в обратен ред, но то беше по-скоро защото имах 10 китайски теста и исках да проследя всичко. Исках да ги махна, да ги свършвам, да не ми потрябват никога повече. Бледата ми сянка на 8-ми ден, но на 5-дневен, на 9-ти ден беше ЧХГ 131. Сметките не излизат никога такива, каквито си ги правим.
Бременелките, чакаме с вас хубавите новини!
Аз 5 дни след аборта си направих дълго чакана среща (цял уикенд) с много близки приятелки и техните бебета, които нямах търпение да видя за първи път. Едната живее в чужбина и чак сега успяхме да се стиковаме и организираме, малкия е на година и 4 месеца. Другата бебона - на 8 месеца отдавна исках да нагушкам. И така, толкова скоро след аборта, с тях не спрях да се хиля, да им се радвам и да се чувствам добре. Просто ги обичах още от преди да съществуват и ми беше супер преживяване.
В други ситуации обаче, и аз "издишам". Редовно се просълзявам само като видя жена с количка. Веднъж дори в градския транспорт се усетих как не помръднах да прихвана единия край на количка, за да се качи жената. Просто се вцепених и се просълзих. Разбира се, имаше много други хора по-близо до вратата и имаше кой да помогне в случая. Стана ми тъжно дали някога и аз ще съм в тази ситуация...
Разбира се, старая се тези моменти да са рядкост и макар да не спирам да чета, да се ровя и да търся причините, го правя по-скоро с надежда и с нетърпение, че следващия път всичко ще е ОК.

# 85 22 септ. 2020, 17:47 ч.
  • Мнения: 20
Момичета ако знаете как ми олекна...
Мислих си вече, че нещо с мен не е наред, защото след аборта и аз започнах да избягвам бременните ми приятелки и някак не мога да се зарадвам както преди(в главата ми се завърта въпроса "какво толкова съм сгрешила, че Господ така ме наказва").
Трудно се преживява, но искрено вярвам, че всяка една тук ще прегърне скоро своя рожба.
Кураж и късмет момичета.
Главата горе и мислете позитивно, че понякога сами си предизвикваме лошия късмет.

# 86 22 септ. 2020, 20:48 ч.
  • Мнения: 4 836
Winter Стискам палци да ни зарадваш с кръвният тест Hands Pray

Аз спрях за сега НСПВ и пуснах кръвни, които са добре. За 2 месеца на L-Тироксин съм смъкнала TSH  от 8 и нещо на 3.5. Рано е обаче да се каже какво се случва с възпалението. Постоянно тръпна да не вдигна темп. и да не ме заболи отново.

# 87 22 септ. 2020, 21:15 ч.
  • Мнения: 575
winter не се отчайвай, нищо не е изключено! Мисли позитивно, палците са стиснати.

И аз почнах да се заглеждам по бременни и бебета повече, откакто опитваме, с чувство на завист. Все си повтарям, че това, че другите имат деца, не значи, че аз няма да имам и изобщо едното няма общо с другото. Но такава е психиката, като искаш нещо и някой друг го има. Обикновено бързо ми минава и особено за близки хора успявам да се зарадвам, но добре ви разбирам. А ако има и загуба в картинката, съвсем пък няма какво да се обвинявате. Човешко е.

# 88 22 септ. 2020, 21:31 ч.
  • Мнения: 119
Кураж, winter!

# 89 22 септ. 2020, 23:47 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Jaienvie в вт, 22 сеп 2020, 16:14
Ами и аз така се правя на заета,уж че защото скоро съм оперирана.Не ми се излиза с приятелки с деца,нито ми се коментира какво чакаме ние,че още няма бебе! Искам да споделя с някой наистина как се чувствам,но дори най близките приятели сякаш не разбират или пък става едно такова неудобно,като че е станало нещо от което трябва да се срамуваме и е по-хубаво да "не го мислим толкова,защото се случват и такива неща" а от друга страна не искам да се озлобя към хората,защото нито бременните са ми виновни,нито децата в парка,никой.Но честно казано не вярвам и да ми мине докато нямам свое дете.
Много зависи от приятелката, ако е истинска ще те разбере по чисто човешки, няма нужда да е минала през това, а на теб ще ти олекне. И обратното е много неприятно, аз от както родих ме избягват две близки приятелки, аз ги разбирам. Опитвам се да не се натрапвам, още повече, че въобще не съм от жените на които им се говори само за бебета. Даже предпочитам да включа на друга вълна когато се срещам с други момичета. Но явно на тях не им е приятно и на мен ми е мъчно.
Уинтър стискам силно палци!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата