Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 31

То че не е било идеално тогава, не е, обаче доводът че бабите ни яли все с хляб и значи ние не е редно без хляб... издиша ми. То ни хляб, ни плод имат нещо общо с това дето са били и дето си е редно да бъдат. От сегашните ползата е много по-малка, не ми е хич важно да ги ям като си знам че имам проблем с инсулина.
А че се яде много повече сега - яде се. То са едни подхапвания и прихапвания час по час, те почват изкуствено да държат човек гладен постоянно. Хем е свикнал и се озърта какво ще хапне, хем постоянно инсулинът висок. А "храната" достъпна, ако човек не е придирчив. И неусетно свиква да яде хем често, хем по много.

Ами баба ми от майчина страна почина млада на 52 години от рак. Беше с диабет, нищо че цял живот е яла домашна храна - беше си готвачка и пакетирани храни не са се яли много. Дядо имаше лозе, гледаше пчели и животни. Правеха се консерви и компоти за цяла зима от домашни лично производство плодове. Баба работаше в банка на спокойна случба, дядо беше счетоводител. Стрес сериозен не са имали, не живееха в голям град със сериозно замърсяване на въздуха и т.н.
При младата ми баба обаче се ядеше много повече сладко отколкото при възрастната. Нищо че беше истинско, непакетирано от плодове и мед, сладкишите домашни от брашно добито от рента на земя и захар, та не са пакетираните храни основния проблем, а прекаленото много ВХ в диетата.
Бобовите и консумацията на недостатъчно месо обаче, мога да обвиня за недохранването - с хранителни вещества и протеин, защото възрастната ми баба ако че беше слаба, беше прегъната на две - буквално, от остеопороза.

Няма как телата ни сега да не са следствие от това какво сме яли преди 15-20 години (визирам трайна тенденция на хранене, не еднократно похапване с пържени картофки, дюнер или баклава). ИР се развива с години, както и всички метаболитни заболявания отнемат време...Затова на младини някои хапват всевъзможни неща, а "изведнъж" след определена възраст тези същите неща "започват" да им се отразяват зле...Не е защото един прекрасен ден сме се събудили и сме били "изведнъж" диагностицирани с ИР.
По отношението на храненето преди- имало е определено повече естествени и непреработени храни. Имало е и заболявания, както и такива които изобщо не са били диагностицирани. Има и някакъв % хора които генетично толерират повече вгх от болшинството.

Миоки, защо не би правила жаден пост?

Да, много хора са умирали рано, особено жени при раждане. Едната ми прабаба е починала при второто раждане, преди да роди. Е, били са бежанци, в онзи момент са имали много тежък, беден и труден живот, но го е имало. Другата прабаба е умряла, когато дядо бил на 11, по-малкия му брат на 6, а най-малкия на 1 годинка и пълзял около ковчега. Заболява я корем и докато дойде лекар издъхва. Не е аутопсирана, не се знае извънматочна бременност ли е било, перитонит, някаква киста, рак.  Отглежда ги мащеха, за която прадядо се жени дни след погребението. Избрал я два пъти вдовица и яловица, та да не му ражда други гърла за хранене (неговите думи). Дядо го е изучил близнака на майка му, но понеже изучавал двамата големи сирака на сестра си не е могъл да се ожени. Жени се на 45г за 42 годишна фармацевтка, но нямат деца. А бабата на дядо ми живя над 100 години и преживя едното си дете.

Баба ми е ухапана от бясно куче като била на 12г, та баща и я завел с каруца до Бургас и 1 месец и правили инжекции в корема. Седяла е с изкълчена ръка отвън докато баща и се прибере след бой от мащехата. Военен от Варна искал да я осинови, но мащехата не дала за да помага и да носи всеки ден вода. Тази ми баба, която е носила всеки ден по 20-30 литра вода от 1 до 5 километра живя 90+ години и умря с акъла си, талия на оса. Смяташе сметката в магазина преди да излезе на апарата.

Единият брат на дядо умира от пневмония на 19-20г, но другия и дядо преживяха над 90г. Другата ми баба умря на 100 и няколко, и тя слаба като оса. Дъщеря и, родена в средата на 1930те също беше слаба, слаб е и баща ми и на почти 90г си е с коса по главата.

У баба ми са правели бял хляб. Не знам с мая или закваска е бил. Оставяли са от стария хляб за да заквасят новия. Тя е от средиземноморски район, планински също и ежедневния хляб е бил плосък и печен на сач. Прави се от грис и брашно 1:1, сол и вода и добавят хляба от предишния ден.
У дядови са правели самуни от брашно и са ги носели на обществена фурна. Имали са фурна до къщата, но никой не си е играл да готви в нея, а и лятото не са я палели изобщо. На фурна са готвели само зимата, защото и без това са палели печки. Тези, които са имали нещо като бойлер, са пълнели казани с дъждовна вода и са и доливали от реката - пак носене и потене.

За дядо ми и баба ми топла вода, която излиза от крана и можеш да си измиеш задника всеки път с нея беше лукса на живота им. Другото беше банята в апартамента и да могат да се изкъпят без да ходят на обществена баня  И третото беше пералнята.

Още помня ходенето на пазара пеша, връщането пеша с 20 кила дини или тиква + друго. Аз пухтях повече от тях. За зимата ма тавана досаждаха праз, лук,складираха чесън,  боб, нахут, моркови, картофи, точехме и печахме юфка. В мазето каците със зеле и туршия и разни колбаси.

Чинка ни пращаше тархана и кайсии, сливи, вишни, череши. Мъкнехме ги пеша, а имаше автобуси и тролеи. Ако сега направя същото сигурно ще припадна.

Миоки, и двете ми баби ядяха много боб и малко месо, като едната ядеше почти само риба, а и другата. Нямат остеопороза. Майка ми, която яде доста месо и не яде много бобови има. Диабетът беше рядкост. Чинка ми, жената на брата на дядо имаше диабет 2, но тя ядеше много хляб и ябълки, нейната майка е умряла от диабет и единият и син разви диабет 1. Освен тях двамата други хора с диабет нямаше в рода. Ако имаше, щях да зная.

Компотите и консервите са след 50-60 година и повечето съседи сипеаха много захар вътре, някои даже в доматените. " Ми то не може без захар" казваха повечето. Преди това са нижели и изсушавали тиквички, гъби, издълбан патладжан, бамя, домати. Доматчета и патладжан са заливали с мазнина, но без да стерилизират. Имали са изсушен спанак, коприва, лапад и други треви. Вечерта са ги слагали в студена вода и на сутринта са ги готвели. В сливенската кухня има рецепти за телешко със сини сливи, с кайсии, с дюли. Кайсиите и сливите са били сушени, като даже костилките не се вадеха. Ежеседмичното месо е било някоя дърта кокошка, петле. Месо В града са купували рядко, на село като заколят. Не е било всеки ден.

С мъжа ми поизчетохме това онова, гледахме видеа и той застана плътно зад мен, дори се въодушеви да ми помага с каквото може. Той доста тренира фитнес и това, което знаеше за въглехидратите е свързано с нуждите на здрав човек при такива тренировки. Много се радвам, че ме подкрепя и се чувствам обнадеждена за новото начало, което ми предстои. Истината е, че аз съм си виновна, че съм на това дередже. От както се помня съм пристрастена към сладкото и най-вече към шоколада, и не е минавал ден без 1-2-3 шоколада
Ще ви следя с интерес занапред!

Дара, браво на ТМ, че така те подкрепя! Това е чудесно.

Супер звучи това, подкрепата вкъщи е важна. Още си спомням в някоя от старите теми потребителка, на която съпругът понеже сметнал такъв режим за неправилен, беше правил палачинки и да й ги тика под носа сутринта... Не помня името, но още ми е жал като се сетя. То сякаш не е и без това достатъчно трудно началото, поне за повечето хора.
Мъжете като че ли по-трудно хващат вяра на такъв режим, те и по-лесно отслабват от нас, и повече въглехидрат толерират заради по-големия процент мускул. Здрав мъж в добра форма пък съвсем... ама ние тук не сме точно здрави и предимно не сме и в добра форма, така че за нас е друго.

Аз май съм от късметлийките в това отношение, но си давам сметка че не всеки е така. Хем никога не съм обичала кой знае колко сладко, безалкохолни, плодове... хем и вкъщи нямаше кой да ми влияе, за сам човек много по-лесно се планира хранене и се пазарува само режимна храна. А то като само такава има вкъщи, много по-трудно се залита към нещо дето не бива да се яде. Как ли пък няма да изляза да пазарувам специално за нещо, като вкъщи има повече от достатъчно храна вече. И прехода някак успях да го направя без да усетя неразположения, знам че не всеки има този късмет.

Това със семейството и подкрепата е много важно! ММ се е хранел кето преди години, водел е и тренировки със Инес Субашка, тренирал е сериозни неща и дори ме нахъсва и следи. Сега ядеше хляб, от време на време, но като видя как ми действа и гледам, че дори като има наоколо домашен хляб, го отказва. Неговото семейство също се съобразяват с мен. Малко ме гледат като извънземно, но като чуха какви стойности ми е кз след малко хляб...доста се стресна майка му и дори се опитва да ограничи хляба на баща му. Вярно за плодовете не са много ок, те се хранят доста често разделно, много плодове с отстояние от всичко + работят от сутрин до мръкване в градината, в къщата ...
Майка ми е на другата крайност - не можело да не ям сладко, имала съм нужда, щяла да ми падне кз ... тя преди беше много слаба, перфектна фигура, но има два инфаркта и един инсулт и напълня доста, особено на корем. Пие шепа лекарства. Непрекъснато яде глупости (вафли, кифлички...), наред с хляба и т.н. Нон стоп си мъкне крекери в чантата, щото и падала кз. Има псориазис. Краката и се цепят на ходилата, има хронично някаква инфекция на ушите, има перде и на двете очи, всичките й артерии са изпозапушени, три стенда, холестеролът май дори не го следи вече, преди беше ехеее .... мисля, че със сигурност има поне преддиабет, но с нея на глава не се излиза и няма да успея да я пратя на изследвания. Като й казах, че кз на гладно преди аборта ми е била 5.8, а януари дори 6.24, ми заяви, че това не било нищо. Тя ме била родила с кз 9.9 - е благодаря, това доста вероятно е помогнало да имам и аз грижи с него сега.
И аз едно време закусвах задължително нещо сладко - всеки ден, в продължение на десетилетия!!! Бях си слаба. И да днес бера плодовете на това хранене. От всичко, което чета разбиването на здравия метаболизъм отнема десетилетия. Дори преминаването от преддиабет към диабет става в рамките на около 5-6 г., ако човек не вземе мерки. Ако не вярва някой, че прекомерната консумация на въглехидрат му вреди, трудно ще обърне процеса. И аз не вярвах, така съм учена - после си промених диетата (без бързи въглехидрати - 8 месеца по-късно всички показатели са ми по-добре, но не достатъчно). Пакетирани храни не ям от години, та не ми е това бил проблема. Взех глюкомер, почнах да следвам насоките на момичетата тук и 3-4 седмици показателите ми има сериозно подобрение. Основните промени - сериозно орязване на въглехидратите (сложните), прости въглехидрати не хапвам и движение. Енергията ми е перфектна и не съм гладна по 6 пъти на ден, защото ям мазнини вместо пълнозърнести храни и бобови !!

Струва ми се екстремно. Може и да греша, но не виждам полза поне лично за мен.
Възможно е да има ползи при някои състояния, но не съм правила проучване и това е основното заради което не бих нито бих препоръчала - просто не разполагам с достатъчно информация.

За храненето, аз изхождам от опита на моите роднини и моят личен, а той е малкото месо и многото захар не са донесли добро на никоя от тях + мразя боб.

В моето семейство олиото се появи сравнително късно. Може би някъде 2000-ната година. Нашите предпочитаха храна готвена с мас. Ядяха и много месо. Рядко имаше дни без месо вкъщи. Но за сметка на това хляб в сач се месеше всеки ден (баба му казва хляб в чирапня). Въпреки, че почти всичко, което консумирахме беше домашно, ядяхме и много ВХ.Често боб, мекици, много мед и сладко, баба правеше много хубави сладкиши. Не знам дали е от това или просто ген, но в нашето семейство има доста хора с проблеми с КЗ. Баба ми е на 87, има диабет тип 2 от съвсем млада, но въпреки множеството си здравословни проблеми не се отказва от сладкото. Вуйчо ми също има диабет тип 2, аз имам ИР, а онзи ден на майка ми ѝ прилошало и личната ѝ измерила КЗ 6 и нещо на гладно. Другата седмица и тя ще пуска изследвания и ще видим. Моля се само децата да не са наследили от моите гени.

Там е работата, че не е до гените като такива. Генетична е предразположеността, но ако не се положат необходимите условия чрез епигенетика, рискът да се сблъскат с пробелми, е много нисък.

Майка ми и тя си яде месо, а е с ужасна остеопороза. Няма част от прешлените, една тазобедрена става е зле и тн. Говорих с личния трябва ли да взема предварително някакви мерки, за да не стигам до това състояние. Не ме взе на сериозно, каза че съм млада, рано е. Е, добре де, ама аз питам профилактично да правя нещо, появи ли се няма спиране.

Изследвах на своя глава Витамин Д и видяхте резултата. Много обезверена се чувствам по отношение на лекарите. Аз не съм хипохондричка, при ЛЛ не помня кога за последно съм стъпвала, даже проблема ми е че всичко неглижирам и се самолекувам. Няма нужда да ми се подхилва и да ми казва, че съм със структурата на баща ми.

Разбира се, че не всичко е само ген. Но на някой хора им се налага да полагат повече усилия за да се подържат здрави. При същите условия и без да имат ден без сладко са живяли дядо ми и майка му. Майка му почина на 100 години без помен от диабет, дядо ми след някой месец ще прави 94 също без диабет, кръвно. Без да е близвал лекарства цял живот.

Важно с какво се яде месото, а не само дали се яде или не.

_limonche_ , някои развиват диабет, други като мен развиват ревматоиди и артрити, трети рак, четвърти минават между капките. На баба ми баща ѝ си живя човека до дълбока старост и си почина с акъла, дъщеря му си отиде без време...

лимонче, част от ИР и диабета е проста математика - количество енергия на изход и на вход, като ефектът е кумулативен. Днес изяждаш 3000 и изразходвал 2500 калории., утре същото, вдругиден и след 10 години, ето ти диабет.  Ако дядо ти и майка.му са ходили повече в младостта си и имат повече мускулна маса е нормално да толерират повече захар.

Доказано е, че мускулната маса на плода и по-точно възможността за трупане на такава се определя и от активността и мускулната маса на майката, бащата, но и баби и дядовци. Днешната младеж се ражда по-висока, но с по-малко мускулна наса от предците си.

Деси, напусната кожа на краката е 100% от недостиг на магнезий. Коментирали сме го. И аз го имах в лека степен. Чсориазисът изчезва след диета. А майка ти, освен безотговорна е диабетичка. Щом те е родила със захар 10 тя си остава предразположени към диабет. Това ако КЗ не е следствие от стероиди за разтваряне на дроба на фетуса, примерно. И да, диабетичната ти, през бременността майка те е предразположиша към ИР и диабет.