ИНТЕРВЮТО НА ДЖАН ВЪВ ВЕРИСИМО ПО CANAL 5
Силвия: Как си ?
Джан: Много добре
Силвия: Харесва ли ти Италия?
Джан: Да, много харесвам Италия.
Силвия: Италианската публика ви чака от дълго време.
Джан: Да, за съжаление е много тихо, защото няма никой.
Силвия: Как преживявате тази ситуация във вашата страна?
Джан: Преди 3 месеца вече бях на снимачна площадка, така че се събудих в 9 до и работихме до полунощ, може би дори повече, това ми отне цялото време и сега, когато свърши, аз съм тук, нека видим какво ще направя.
Силвия: Чувстваш ли цялата тази привързаност?
Джан: Да, въпреки че имам тази 100% чиста любов и привързаност, хората не идват при мен, за да правят снимки, само защото съм известен, наистина ме обичат, уважават и гледат на цялата ми работа и това насърчава аз много.
Преди 3 години не го възприемах сега много повече и това ме вълнува, затова винаги се опитвам да им бъда на разположение, когато създават тълпата, това ми харесва и отивам да ги поздравя.
Силвия: Обичате ли да се гледате отново по-късно или не искате?
Джан: Винаги гледам епизодите от професионална гледна точка, но не съм свикнал да се виждам.
Силвия: Какво дете си бил?
Джан: Роден съм аххах
Джан: Роден съм и съм израснал с баба ми, която се грижи за мен, докато родителите ми работят, защото имахме трудности.
Джан: След 3 години майка ми започна да работи извън града, така че често пътувах и бях отседнала при другата баба. Имах трудно време и на 10 баща ми започна да печели добре и се справяхме добре.
На 14 избрах да отида в италианската гимназия и в баща ми работата започна да върви зле и рискувах да отида в държавно училище, така че спечелих стипендия, тъй като бях първият най-добър ученик, тъй като съм талантлив за езици и всъщност вече знаех как да го говоря добре, сега не го говоря от 10 години.
Джан: Тази стипендия ми спаси живота, през тези 5 години баща ми не печелеше и майка ми запретна ръкави и аз учих. Миналата година спечелих още една стипендия за САЩ. С баскетбола спечелих още една стипендия за право. 4 години продължиха така и аз започнах да бъда адвокат.
Силвия: Работил ли си като адвокат, преди да станеш актьор?
Джан: Да, изкарах една година стаж и след това започнах работа като адвокат в международна компания и след 6 месеца ми беше скучно, защото съм хиперактивен.
Отидох на почивка в Бодрум, където се срещнах с мениджърите си и те започнаха да ми дават уроци по актьорско майсторство и така животът ми се промени.
Силвия: Как беше първото приемане на тази нова професия?
Джан: Аз съм много тих човек, много се радвам на нови ситуации. Научих се да контролирам емоциите си, когато учех. Когато започнах да действам, бях развълнуван, но си спомням първия ден от снимачната площадка и бях много спокоен.
Силвия: Родителите ти доволни ли са от живота ти?
Джан: Да, баща ми е тих човек, той одобрява всичко, защото ми вярва. Майка ми винаги е по-притеснена, както всички майки, сега на 30, тя е преодоляла всички притеснения, майка ми ме научи на танго, тя го танцува от 3 години, така че и в новия ми сериал, Мистър Грешен, който приключи преди малко, в седмия епизод танцувахме танго с моя партньор.
Силвия: Съжалявахте ли, че сте се подстригали за военна служба?
Джан: не, удължих косата си за характера на Джан Дивит, но вече мислех да я отрежа за следващия герой, който бих играл, обичам да се преобличам и да се изненадвам.
Силвия: Когато постъпихте на военна служба, бяхте ли вече известен?
Джан: Да.
Силвия: Как ви посрещнаха колегите ви?
Джан: Те бяха малко шокирани, когато ме видяха. Отиде много добре, защото там използвам възможността да се срещна с хора, които никога не съм си представял, че ще се срещна през живота си и имах време да помисля, да изчистя съзнанието си и да видя други много различни хора. Защото там има хора, които идват от цяла Турция, така че срещате много интересни хора. Но чувството беше взаимно.
Джан: Не мечтая много, живея за деня, много ме стресира да мисля за миналото или бъдещето, опитвам се да го избегна, затова не мисля и не мечтая, Решавам по-скоро, отколкото да мечтая. Много съм приземен, дори не мисля за утре.
Силвия: Джан Дивит прилича малко на теб?
Джан: Да, всички мои герои имат нещо от мен, обичам да преобразявам героите, като променя сценария, дори в Мистър Грешен съм създал герой, който прилича на мен.
Силвия: Станахте ли приятели с Demet?
Джан: Да, приятели. Тя е много важна за мен, винаги казвам и повтарям това. Тя ме научи на много неща и ми даде много израз, актьорството ми е много естествено.
Силвия: За първи път ли работи с нея?
Джан: Да, надявам се да работя отново с нея.
Силвия: Знам, че сте се запознали с Ферзан Йозпетек в Рим. Ще има ли проект?
Джан: За първи път се срещнахме, беше много приятно, разговарях с него в WhatsApp, този път намерихме възможност да се срещнем и се надяваме да успеем да направим нещо заедно, да видим.
Силвия: Филм заедно?
Джан: Да, филм заедно, да се надяваме, да видим, не знаем. Рано е да се прави нещо, но намерението е налице.
Силвия: Влюбен ли е Джан?
Джан: Сега не, аз съм свободен.
Силвия: Ерген? Но бихте ли искали да имате приятелка или сте добре сам?
Джан: Да, бих искал, кой не би? Тези неща не могат да бъдат планирани, ще видим, аз съм винаги отворен за това, което животът ми носи, дори и да съм го планирал, животът ще ме изненада, ще почакам.
Силвия: Много пъти ли сте се влюбвали в живота си?
Джан: Това е опасен въпрос. Влюбвам се във всички неща, които правя, ако съм с някого, това означава, че съм влюбен, иначе как така да останем заедно?
Влюбен съм в работата си, когато снимам епизод, гледам го 10 пъти, защото не толерирам провала на едно нещо. Аз съм перфекционист, когато правя нещо, го правя, защото го обичам. Любовта е важна. Любовта е чувството, което те мотивира.
Силвия: Искаш ли да станеш татко някой ден?
Силвия: Мислиш ли за това?
Джан: Разбира се.
Джан: Както вече ти казах, не мисля. Не мисля. Защо да мисля? Живея, ако мисля, че усложнявам нещата и след това действам, хубавото на актьора е фактът, че няма да знам какво ще се случи след 10 години, не знам какво ще правя, обичам да не знам. Оставям се да бъда изненадан. Никога не бих си представял преди 3 години, че ще дойда тук! Оставяш го на живота и нещата пристигат.
Силвия: Говорите много добре италиански. Направихте интервю на перфектен италиански. Джан: Благодаря, преди 10 години бях много по-добре, попитаха ме къде съм учил турски. Сега не съм много добър според мен, понякога се мъча да запомня думите, но те идват при мен.
Силвия: Щастлив човек ли си?
Джан: Аз съм много щастлив човек.
ПРЕВОДА С ТРАНСЛЕЙТЪР